На ръба на ядрена война – какво знаем за Карибската криза

К арибската криза остава в историята като един от повратните моменти в хода на Студената война. В продължение на близо две седмици изглеждало, че избухването на ядрена война между САЩ и СССР е неизбежно.

Повод за ескалацията на напрежението станали снимки, направени от американски разузнавателен самолет. Те разкрили, че в Куба има съветски установки за изстрелване на ракети, способни да носят ядрени бойни глави. В следващите редове може да се запознаете с няколко любопитни факти, свързани с Карибската криза: 

Inside JFK's decisionmaking during the Cuban missile crisis https://t.co/idKhS9D1fd

— TIME (@TIME) October 20, 2020

Операция „Анадир“

През лятото на 1962 г. властите в СССР дали зелена светлина за изпълнението на операция „Анадир“ (Анадир е най-източният град в Русия. Административен център е на Чукотския административен окръг). Нейната цел била изпращането на хиляди съветски войници в Куба. За да не привлекат вниманието на американското разузнаване, на много от тях било наредено да носят карирани ризи, за да изглеждат като земеделци.

Други пък трябвало да се скрият под палубите на корабите, с които пристигнали в Куба. На 20 октомври 1962 г. ЦРУ съобщило, че в островната страна са разположени между 6000 и 8000 съветски войници. Реалният им брой обаче бил значително по-голям – около 40 000. 

Секретното помещение на ЦРУ

Анализът на снимките, направени от прелетелия над Куба разузнавателен самолет U-2, били анализирани от агенти на ЦРУ в секретно помещение, за което знаели ограничен брой хора. То се намирало на крайно необичайно място – в сграда, разположена над автокъща за коли втора употреба в столицата Вашингтон.

В продължение на дни работещите във въпросната автокъща хора изпълнявали спокойно своите задължения, без дори да подозират, че само на метри от тях експерти от ЦРУ търсят доказателства за строящи се съветски площадки за изстрелване на ядрени ракети. 

At the height of the Cuban missile crisis, it was only the purest luck that saved the world from nuclear catastrophe https://t.co/KU0UF2kohy

— The Economist (@TheEconomist) April 17, 2021

Настинката на Кенеди

За да не предизвика масова паника в първите дни от кризата, американският президент Джон Кенеди се опитал да не променя своя график, включително участието си в планираните събития в седем щата, свързани с предстоящите по това време междинни избори. На 20 октомври 1962 г. обаче той внезапно се върнал във Вашингтон от Чикаго. Лекарят на президента обявил, че Кенеди е настинал и се нуждае от почивка.

Истината била друга. Държавният глава всъщност провел няколко срещи със своите съветници, преди да вземе решението си за налагане на морска блокада на Куба. Вицепрезидентът Линдън Джонсън също излъгал, че се е разболял, за да прекъсне визитата си в Хонолулу и да се завърне във Вашингтон.  

Речта, която Кенеди така и не произнесе

Кенеди съобщил за решението си да наложи морска блокада на Куба в реч, произнесена на 22 октомври 1962 г. Любопитна подробност е, че няколко дни по-рано неговите съветници му подготвили друго изявление. То било написано в случай, че президентът реши да обяви началото на военна операция.

Обръщението, което Кенеди така и не произнесъл, започвало по следния начин: „Тази сутрин неохотно заповядах на нашите въоръжени сили да атакуват и унищожат натрупания ядрен арсенал в Куба“.  

Seen as the apex of the Cuban Missile Crisis, Kennedy announced a naval blockade #OnThisDay 1962 https://t.co/ljWgAlbaOk pic.twitter.com/HqH6TwI8FZ

— The Economist (@TheEconomist) October 22, 2016

Съветският полковник, който помогна на САЩ

Полковник Олег Пенковский, който бил началник на чуждестранния отдел на Държавния комитет за координация и научни изследвания на СССР, помогнал изключително много на ЦРУ и британското разузнаване. Информацията, която той им предоставил, се оказала от ключово значение за разкриването на съветските ракетни системи, разположени в Куба.

Пенковский се надявал, че ще успее да избяга от СССР с помощта на западните разузнавателни служби. На 22 октомври 1962 г. обаче той бил арестуван в Москва от агенти на КГБ и обвинен в шпионаж.

Според някои, полковникът бил подложен на жестоки мъчения и стотици разпити, преди да бъде екзекутиран. Предполага се, че Пенковский бил изгорен жив в крематориум на 16 май 1963 г. 

Споразумението между САЩ и СССР

Когато Карибската криза приключила, американският държавен секретар в периода 1961 – 1969 г. Дийн Ръск я определил като игра на нерви между САЩ и СССР, която била спечелена от Вашингтон. Неговото изказване обаче е едностранно и далеч не отразява цялата истина.

На 28 октомври 1962 г. съветският лидер Никита Хрушчов обявил, че ще изтегли всички ракети от Куба. Неговото решение изобщо не било акт на добра воля, а част от споразумение със САЩ, в рамките на което Белият дом се ангажирал да не напада латиноамериканската държава и да премахне ядрените си ракети, разположени в Турция и Италия. 

В интерес на истината, преговорите между Вашингтон и Москва започнали веднага след като Кенеди обявил решението си за налагането на морска блокада на Куба. Споразумението от 28 октомври всъщност било постигнато още предишната вечер, по време на тайна среща между главния прокурор Робърт Ф. Кенеди и съветския посланик в САЩ Анатолий Добринин.

Предложението за премахването на ядрените ракети от Турция и Италия било толкова секретно, че за него знаели само някои от най-доверените съветници на американския президент. 

After tense negotiations with the US during the Cuban Missile Crisis, the Soviets broadcasted the removal of their missiles from Cuba over Radio Moscow in hopes the US would hear and relay the urgent message to POTUS faster than the diplomatic channels. https://t.co/rLQXbUHpOS pic.twitter.com/MTM1OuALqf

— CIA (@CIA) October 22, 2019

Колко време продължила Карибската криза?

От момента, в който Джон Кенеди разбрал за намиращите се на кубинска територия съветски установки за изстрелване на ракети (той бил информиран от разузнаването за тях на 14 октомври) до сключването на споразумението между САЩ и СССР изминали 13 дни.

Това обаче изобщо не означава, че кризата приключила тогава. Американските военни останали в състояние на повишена бойна готовност още три седмици, докато целият свят наблюдавал с повишено внимание как съветските власти премахват ракетите си от Куба. 

На 20 ноември Кенеди обявил, че вдига наложената близо месец по-рано морска блокада на островната държава. По това време американският президент бил убеден, че на територията на страната не е останала нито една руска ракета.

Това обаче не било така. Документи, разсекретени десетилетия след края на Карибската криза, разкрили нещо крайно любопитно.

Съветските власти всъщност оставили в Куба около 100 ракети, които трябвало да бъдат използвани в случай на война със САЩ. Те останали незабелязани от американското разузнаване.

Съвсем скоро, доверието на Кремъл в режима на Фидел Кастро започнало да намалява, което накарало СССР да изтегли от Куба и последните си ядрени бойни глави. Това се случило на 1 декември 1962 г.   

Още от автора:

Мрачната съдба на децата на едни от най-жестоките диктатори

Непознатата история на „Аполо 11“

Успех или провал е стратегията на руската армия в Украйна

Непознатата история на Декларацията за независимост на САЩ

След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна

Невероятната история на космическата надпревара: СССР и САЩ планирали да взривят атомна бомба на Луната