Мистериозно морско убийство: Неочаквано нападение между две акули

У чени смятат, че са идентифицирали основните заподозрени за изчезването на бременна акула, която е била следена край бреговете на Бермудските острови. 

Кой е виновникът? Или голяма бяла акула, или, макар и по-малко вероятно, късоопашата акула мако. Ако твърдението се потвърди, това ще бъде първият регистриран случай на насилие между акули с такъв размер. 

Водещият автор на изследването, публикувано в Frontiers in Marine Science, Брук Андерсън, описва събитието като изненадващо и тревожно. „Това е първият документиран случай на хищническо нападение над акула“, казва тя в изявление. 

„Популацията не само е загубила една репродуктивна женска, която би могла да допринесе за растежа на популацията, но е загубила и всичките ѝ развиващи се бебета. Ако хищничеството е по-широко разпространено, отколкото се смяташе досега, това може да има сериозни последици за популацията на морската акула, която вече страда поради исторически свръхулов“, обяснява експертът. 

Момче е обезглавено от акула

Следовите акули от вида Porbeagle, обитаващи Атлантическия и Тихия океан, както и Средиземно море, са големи, мощно изградени същества, които могат да достигнат дължина над 3 метра и тегло до 500 килограма. 

Тези акули са известни с дългата си продължителност на живот, която може да достигне до 65 години, и с бавния си размножителен цикъл. Женските се размножават едва на около 13-годишна възраст и раждат средно по четири малки на една или две години. 

Поради този бавен темп на размножаване популациите на морските орли са особено уязвими от заплахи като свръхулов, умишлен или случаен, и влошаване на местообитанията. 

Понастоящем видът е включен в списъка на Международния съюз за защита на природата (IUCN) като застрашен в северозападната част на Атлантическия океан и критично застрашен в североизточната част на Атлантическия океан и Средиземно море.  

Андерсън и колегите ѝ маркират бременната акула, участваща в това проучване, по време на изследователска експедиция край Кейп Код в Масачузетс през 2020 г. Изследователите оборудват акулата с два сателитни етикета: сателитен предавател, монтиран на перката, за проследяване на местоположението ѝ, и изскачащ сателитен архивен етикет (PSAT) за наблюдение на дълбочината и температурата. 

Shark-on-shark attack "unexpected" solution to marine murder mystery https://t.co/JCQcV3JkCC

— Newsweek (@Newsweek) September 3, 2024

След освобождаването на акулата тя е проследявана в продължение на общо 158 дни, през които първоначално проявява типично поведение. 

Тя плувала на дълбочина между 300 и 2600 фута в зависимост от времето на деня. Температурата, регистрирана от етикета, се колебае между 44 и 74°F. 

Но на 24 март 2021 г. данните от PSAT разкриват внезапна и драстична промяна. В продължение на четири дни етикетът регистрирал постоянна температура от 72°F, въпреки че се намира на дълбочина от около 152 до 609 метра.  

Това, предполага екипът, означава, че акулата е била погълната от по-голям хищник, който след няколко дни е отделил PSAT. 

Лице № 24: Кой е най-старият известен случай на жертва на нападение от акула

След като PSAT се върнал на повърхността, той започнал да предава данни на екипа. 

Изследователите разглеждат два потенциални хищника, които са достатъчно големи, за да нападнат бременната акула това са: голямата бяла акула и късоопашатата акула мако. 

Въпреки че и двата вида обитават района и биха могли да убият морски орел, данните сочат, че голямата бяла акула е по-вероятният виновник. За разлика от късоопашатата акула мако, която обикновено демонстрира бързи модели на гмуркане, поведението на голямата бяла акула съответства в по-голяма степен на данните, записани от PSAT. 

“Хищничеството на една от нашите бременни морски акули беше неочаквано откритие“, казва Андерсън. „Често смятаме, че големите акули са върхови хищници. Но с напредването на технологиите започнахме да откриваме, че взаимодействията между големите хищници могат да бъдат дори по-сложни, отколкото се смяташе досега. Трябва да продължим да изучаваме взаимодействията на хищниците, за да преценим колко често големите акули се нападат една друга. Това ще ни помогне да разкрием какви каскадни въздействия могат да имат тези взаимодействия върху екосистемата”, казват учените. 

* Във видеото: Потвърдено е, че „кокаинови акули“ плуват край бреговете на Бразилия 

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase