Мистерията с повредения „Северен поток”

Д ва дни след като две експлозии под Балтийско море очевидно разкъсаха газовата тръба от Русия до Германия започна да се затвърждава мнението, че става дума за саботаж, а Европейският съюз и няколко европейски правителства го определиха като нападение и поискаха разследване.

Експерти заявиха, че оценката и отстраняването на щетите по газопроводите "Северен поток" 1 и 2, които бяха използвани като лост в конфронтацията на Запада с Москва заради руската инвазия в Украйна, може да отнеме месеци. Новината за възможна атака срещу тръбопроводите засили и без това силните страхове от болезнен недостиг на енергия в Европа през зимата.

Но основната загадка остава: Кой го е направил?

"Цялата налична информация показва, че тези течове са резултат от умишлено действие", заяви ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел. "Ще подкрепим всяко разследване, което има за цел да даде пълна яснота за това какво се е случило и защо".

Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на президента Джо Байдън, нарече инцидента "очевиден саботаж".

Но с малко доказателства, на които да се опрат - американски официални лица заявиха, че взривоопасният газ, изливащ се от счупените тръби, е направил твърде опасно приближаването до пробива - Съединените щати и повечето от европейските им съюзници спряха да посочват публично каквито и да било заподозрени.

Путин пред Ердоган: Течовете на газ са международен тероризъм

Полша и Украйна открито обвиниха Русия, която посочи с пръст Съединените щати, а Москва и Вашингтон си размениха опровержения. Американски служители и външни експерти също така спекулираха дали Украйна или някоя от балтийските държави, които отдавна се противопоставят на тръбопроводите, може да са имали интерес те да бъдат повредени, за да изпратят послание.

В началото на войната Германия блокира пускането в експлоатация на току-що завършения "Северен поток 2", а по-късно Русия спря потока през "Северен поток 1", което предизвика трескави усилия в Европа да се осигури достатъчно гориво за отопление на домовете, производство на електроенергия и захранване на предприятията.

Някои европейски и американски официални лица предупредиха в сряда, че би било прибързано да се заключава, че Русия стои зад очевидните атаки срещу "Северен поток". Те отбелязаха, че президентът Владимир Путин обича да показва, че държи пръста си на газовия вентил, но упражняването на тази власт би изисквало поддържане на тръбопроводите, чийто основен собственик е руската държавна енергийна компания "Газпром", в добро състояние.

Много западни служители и анализатори заявиха, че саботажът ще се впише добре в по-широката руска стратегия на Путин за водене на война на няколко фронта, като използва икономически и политически инструменти, както и оръжия, за да подкопае съюзниците на Украйна и да отслаби тяхната решителност и единство. Това показва на вече разтревожената Европа колко уязвима е нейната жизненоважна инфраструктура, включително други тръбопроводи и подводни енергийни и телекомуникационни кабели.

"Това е класическа хибридна война", заяви Мари-Агнес Щрак-Цимерман, ръководител на комисията по отбрана в Бундестага. Тя подчерта, че засега не разполага с доказателства, че Русия стои зад атаката, но смята, че тя е най-"вероятният" виновник.

Заради "Северен поток": В Русия заведоха дело за международен тероризъм

"Путин ще използва всички методи на хибридната война, с които разполага, за да разтревожи европейците - от доставките на храна до бежанците и енергията", каза тя.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че обвиненията към Русия са "предсказуемо глупави и абсурдни". Той заяви, че американските доставчици на природен газ извличат "огромни печалби" от увеличените продажби в Европа, което предполага, че вината е на Съединените щати.

"Разбира се, че не сме ние", заяви Адриен Уотсън, говорител на Съвета за национална сигурност към Белия дом, в рядко срещано опровержение. "Всички знаем, че Русия има дълга история в разпространението на дезинформация и го прави отново".

Руските информационни канали подхванаха твърдението на Кремъл, като пуснаха клипове от встъпването в длъжност на Байдън от 7 февруари, и заявлението на американския прецзидент, че "ако Русия нахлуе, тогава вече няма да има Северен поток 2. Ние ще го прекратим". Представители на САЩ заявиха, че той е имал предвид дипломатически и икономически действия, и отбелязаха, че Байдън се е оказал прав, след като Германия спря проекта.

Бившият полски външен министър Радек Сикорски, яростен критик на Москва, сякаш подкрепи нейното тълкуване на събитията с публикация в Twitter, в която се казва: "Благодаря ти, САЩ", над снимка на част от Балтийско море, разбунено от покачващите се мехури метан.

Потърсен по телефона, Сикорски отказа да навлезе в конкретика относно поста си, но отбеляза, че проектите за "Северен поток" са заобиколили Полша, която е в напрегнати отношения с Москва, и същевременно са задълбочили зависимостта на Западна Европа от Русия.

"Защо да не се радвам?", добави той. "Бих предпочел да мисля, че това са по-скоро нашите съюзници, отколкото нашите врагове".

Откриха четвърти теч по тръбопроводите "Северен поток"​

Газопроводите бяха повредени в критичен момент от седеммесечната война на Путин. Киев постига неочаквани успехи на бойното поле, Москва предизвиква западните поддръжници на Украйна с тънко завоалирани заплахи за ядрен ответен удар, Русия изглежда на прага на анексирането на големи части от Украйна, а заповедта на Путин за мобилизация на стотици хиляди мъже в армията среща масова съпротива.

На пръв поглед изглежда нелогично, че Кремъл би навредил на собствените си активи за милиарди долари. Но за Москва е изгодно да подхранва страховете на Европа, които повишават цените на газовия пазар.

А в краткосрочен план, според анализатори, не е ясно какво ще загуби Путин, който вече до голяма степен прекрати доставките на газ за европейските страни през последните месеци.

Тъй като и двата газопровода "Северен поток" вече не работят, щетите в Балтийско море нямат непосредствен ефект върху европейските енергийни доставки. Някои официални лица заявиха, че може би не е случайно, че газопроводът от Норвегия до Полша, известен като Балтийската тръба, беше отворен във вторник. Той е замислен, за да облекчи зависимостта на Полша от Русия и минава близо до района, в който са възникнали течовете.

През последните месеци Европа намали потреблението си на газ, намери алтернативни доставчици и увеличи запасите си, макар и на висока цена.

"Лошата новина - от гледна точка на Кремъл - е, че използването на доставките на газ като оръжие не работи като политическа стратегия", каза Павел Молчанов, енергиен анализатор в Raymond James, американска инвестиционна банка. "Чрез собствените си действия "Газпром" загуби почти целия си пазарен дял в Европа."

В сряда бълбукащите потоци газ продължиха да изтичат от спуканите тръби, като развълнуваха морската повърхност близо до датския остров Борнхолм. Датските власти съобщиха, че са започнали разследване, за да установят точната причина за изтичането. Правителството на САЩ предложи своята помощ.

Докато някои европейски служители побързаха да изкажат предположения за руско участие, американските служители бяха по-предпазливи, като отбелязаха липсата на налични доказателства.

"Северен поток-1" може да стане неизползваем завинаги​

При всичките си остри критики към Путин и неговото правителство американските служители отбелязаха, макар и изкушаващо да се обвинява Русия за почти всяка атака, понякога това е погрешно.

През юли във Вашингтон беше широко разпространено предположението, че голяма кибератака срещу Албания е руско дело за подкопаване на съюзник на НАТО, но този месец официални лица заявиха, че разследването е установило, че виновникът е Иран.

Някои официални лица във Вашингтон предположиха, че неправителствени организации биха могли да извършат саботажа на тръбопровода. Други заявиха, че двете детонации, регистрирани от сеизмометрите в региона, сочат, че експлозивите са поставени от подводница или са хвърлени от самолет или лодка, което предполага, че зад това стои определена държава.

"Трудно е да се прецени има ли полза някой?", заяви финландският президент Саули Ниинистьо пред информационното издание Helsingin Sanomat. "Ето защо засега това остава загадка".