Милиардерът Себастиан Пинера, който бе избран за президент на Чили на балотажа вчера и така сложи край на продължилото непрекъснато 20 години ляво управление, ще се опита да се възползва от политиката, която превърна икономиката на страната в най-стабилната в Латинска Америка, предаде Ройтерс.
Съперникът му Едуардо Фрей призна загубата си. Пинера спечели почти 52% от гласовете на втория тур, с преднина около 3% пред бившия президент Фрей.
Победата за десницата за първи път след края на 17-годишната диктатура на генерал Аугусто Пиночет сигнализира, че Чили се разделя с кървавото наследство на бившия си управник.
Също така тя ознаменува политическа промяна в дясно в Южна Америка - регион, доминиран от леви управници, от Венецуела до Бразилия.
Пинера, магнат от авиоиндустрията, милиардер с докторска степен по икономика от Харвардския университет, ще встъпи в длъжност през март.
Той е на 60 години и в родината си е по-известен като чилийския Берлускони. Енергичен почитател на екстремните спортове, един от най-богатите хора в Чили, собственик на частна телевизия, акционер в авиокомпанията ЛАН, както и в множество дружества, развиващи дейност в миннодобивната промишленост, недвижимите имоти и здравните услуги.
В предизборната си кампания постави акцент върху надеждата за промяна и обеща да създаде един милион работни места, и да удвои средния годишен доход на глава от населението от 12 хил. долара, като увеличи растежа на чилийската икономика до 6% годишно.
Себастиан Пинера обеща публично да назначи "най-добрите, най-подготвените, най-почтените и всеотдайни хора, които ще помогнат за превръщането на Чили в най-прекрасната държава в света".
В дългата и вдъхновена реч на Пинера обаче не се споменаваше външната политика, а предвид неотдавнашните му коментари за съседките на Чили, постигането на единство на доминиран от леви правителства континент може да се окаже доста трудно постижимо.
Пинера бе подкрепен от същите политически партии, които осигуряваха гражданска подкрепа на диктатурата на Пиночет.
Дори само това наследство е способно да усложни отношенията с Аржентина, чиято лидерка превърна преследването на погазилите човешките права в централен елемент в управлението си, и с Уругвай, който съвсем наскоро избра за президент бивш партизанин с леви убеждения.
Според уебсайта на кампанията на Пинера целите на неговата външна политика включват мирното решаване на конфликти, постигане на стратегически споразумения и поощряване на интеграцията в Латинска Америка, като наред с това се защитават суверенитета и националната идентичност на Чили.
Пинера критикуваше латиноамериканския популизъм като провалил се подход, а на президентските дебати миналата седмица той нарече Куба "диктатура", каза, че Венецуела не е демокрация и се закле никога да не отстъпи земя или морска територия, принадлежаща на Чили.
Този тон със сигурност ще се превърне в пречка при изграждането на добри отношения с Боливия, и в още по-голяма степен с Венецуела, отбелязва Марсело Меля, политолог в университета в Сантяго.
Струва ми се, че шовинистичните и националистически изявления няма да помогнат за създаване на добри условия за решаване на конфликти, добави той.
Авоарите на Пинера също може да усложнят задачите на чилийските дипломати. Капиталовложенията му включват например значителен дял в най-голямата чилийска авиокомпания - ЛАН, която има сериозно присъствие в Перу, Еквадор и Аржентина, и се подчинява и на техните правни норми.
Пинера обеща да продаде акциите си в ЛАН преди да встъпи в длъжност, но иска да запази контролния пакет във водещия чилийски телевизионен канал и в най-популярния футболен отбор, които неизбежно имат взаимоотношения с други държави.
И макар Пинера да вложи над 500 млн. долара в чилийски попечителски фондове миналата година, твърди се, че разполага с много други активи извън Чили.
Себастиан Пинера е роден на 1 декември 1949 г. в Сантяго.
Като дете живее в САЩ заради работата на баща си. По-късно учи икономика в чилийския Католически университет, а след това защитава докторска степен в Харвард.
Пинера е в Сената на Чили от 1990 до 1998 г.
През 2005 г той се кандидатира за президент, но губи балотажа със сегашния президент Вероника Мишел Бачелет.
Женен е от 1973 г. и има четири деца.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!