Мигранти от Централна Азия променят облика на Москва

Тимур Булгаков има черен колан по карате, две университетски дипломи, луксозен джип и малка процъфтяваща строителна компания. Успехът на 28-годишния мъж е впечатляващ за мюсюлмански имигрант от Узбекистан, чиято първа работа в Москва преди 10 години е била момче за доставки.

Но неговата история вече не е необичайна.

Старата част на Москва, населявана предимно от славяни, бързо се превръща в многолик град, където

мюсюлманите са най-бързо нарастващата част от жителите.

Те увеличават броя си, издигат се в кариерата, заемат все по-забележима роля в обществото и така променят облика на Москва.

По търговските улици на руската столицата все по-често могат да се видят забрадени мюсюлманки. Брадати мъже носят мюсюлмански кепета и окачват в колите си джунджурийки със стихове от Корана. Повечето от тях не са практикуващи мюсюлмани; те носят светско облекло, но по-тъмната им кожа, акцентът им и чуждестранните обичаи често предизвикват негодувание у кореняците московчани. Същевременно техните деца - някои от които родени и отраснали в столицата - пълнят детските градини и училищата.

Според Федералната миграционна служба на Русия

през 2011 г. около 9,1 млн. чужденци са пристигнали да работят в Русия.

Повече от една трета от тях идват от бедните централноазиатски страни, които навремето бяха част от Съветския съюз - около 2 млн. от Узбекистан, 1 млн. от Таджикистан и над 500 хил. от Киргизстан. Местни експерти казват, че броят на пристигналите от Централна Азия е най-малко два пъти по-голям. А стотици хиляди централноазиатци вече са се сдобили с руски паспорти и вече не интересуват миграционните служби.

Миграцията от Централна Азия е движещата сила за увеличаването на мюсюлманското население на Русия до 20 млн. в сравнение с 14 млн. преди 10 години. Експерти смятат, че това е

една от най-големите демографски трансформации в историята на Русия.

"Днес сме на прага на мощен демографски взрив - период на велико преселение, съпоставимо с онова от първите векове след Христа", казва Вячеслав Михайлов, бивш министър по етническите въпроси и президентски съветник по етническата политика.

Очаква се до 2030 г. мюсюлманите да възлизат на 19 на сто от населението на Русия, сочат данни от публикувания през декември доклад на Националния разузнавателен съвет (NIC) на САЩ за глобалните тенденции. Днес те са 14% от 142-милионното население. "Най-голямото предизвикателство пред Русия вероятно ще бъде интегрирането на бързо нарастващото мюсюлманско население на фона на намаляването на руското население", се казва в доклада. Според него

промяната на етническия състав "изглежда вече става източник на засилващо сесоциално напрежение".

Според най-консервативни изчисления сега в близо 12-милионната Москва живеят 2 млн. мюсюлмани. Анкети показват, че почти половината от руснаците не харесват имигрантите от Централна Азия и руската част на Кавказ, която е друг източник на мюсюлманска миграция. Руските националисти ги използват за плашило, обвиняват ги, че крадат работни места, създават етнически банди и не зачитат руските обичаи. "Ако построиш джамия в центъра на Москва, ако колиш овца за своя празник и ни налагаш своите традиции, никой няма да те иска за съсед", казва Дмитрий Дьомушкин, дългогодишен руски скинхед, който оглавява националистическа партия.

Икономическите мигранти от Централна Азия години наред са заемали най-ниско платените работни места - портиери, улични метачи, строителни работници, продавачи на пазари на открито и нелицензирани таксиметрови шофьори, чиито разбрицани коли са наричани "джихад такси". Мнозина от тях живеят във фургони по строителните обекти, в мизерни сутерени и претъпкани общежития или спят в колите си. Заради несигурния си законов статут много от работниците мигранти са

уязвими за тормоз и експлоатация

от страна на работодателите. Често стават жертва на ксенофобски нападения.

Но през последните няколко години те все по-уверено участват в пазара на труда. А не малка част, подобно на Булгаков, сега ръководят собствен успешен бизнес.

Притокът от централноазиатци предизвиква търкания, но много са и примерите за това, че московчани, които не изповядват исляма, харесват доста неща, които са типични за Централна Азия. Узбекските ресторанти, закусвални и пекарни, които бълват питки и баници с месо, са навсякъде; модни са ориенталските забрадки от коприна и кашмир, които приличат на хиджаб; много руски домакини купуват месо от заклани по мюсюлмански обичай животни, тъй като вярват, че то е по-здравословно и няма химически консерванти.

Тази тенденция има дълбоки корени в руската история.

За разлика от повечето западноевропейски столици в Москва в продължение на векове са се заселвали мюсюлмани.

Московското княжество става регионална сила преди около 700 години, когато Златната орда - държава на монголите и мюсюлманските татари - контролира части от днешна Южна Русия, Кавказ и Централна Азия. Когато Москва завзема териториите на ордата и напада земите, за които навремето са воювали араби, перси и турци, мюсюлмански благородници стават част от руския елит. По време на царете мюсюлманите са имали право да практикуват свободно своята религия.

Писателят Владимир Набоков гордо пише, че неговият аристократичен род произхожда от Набак, незаконороден син на Чингис хан. Композиторът Сергей Рахманинов и писателят Михаил Булгаков са потомци на татарски благородници.

Царската армия приключва завладяването на Централна Азия към началото на XX век, а сталинските чистки изтребват елитите в региона. По съветско време местните икономики и земеделие биват префасонирани, а "русифицирането" става ключ към успеха за най-умните и способните представители на няколко поколения. През 80-те години, когато раждаемостта сред руснаците рязко спада, наборниците от Централна Азия стават мнозинство в Съветската армия. Комунистическа Москва се опитва да спечели симпатиите на централноазиатците (и да изкорени мюсюлманските им традиции), като строи училища и университети. Техните абсолвенти все още имат право да работят в Русия като банкови чиновници, компютърни инженери, творци и лекари. Работодателите често ги хвалят за усърдната им работа, амбициите им за кариера и безразличието им към алкохола, пословичния бич за Русия.

След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. в неговите пренаселени републики бяха извършени неефективни икономически реформи, имаше политически размирици, започна възраждане на мюсюлманските традиции и постепенно отдалечаване от съветския манталитет. Но броят на говорещите руски език остана голям. Тези хора пътуват до Русия без визи и могат да стоят там до три месеца или повече, ако получат разрешително за работа или постоянно пребиваване.

"Мюсюлманите не са новодошли тук и всички настоящи проблеми са временни",

казва Владилен Боков, вярващ мюсюлманин и член на Обществената камара, която съветва Кремъл по социални въпроси.

Собственикът на строителна компания Булгаков също е преживял трудни времена. Седнал на чаша димящ чай, снажният бизнесмен с квадратна челюст си спомня как няколко дни след като загубил работата си, откраднал от кухнята в общежитието недоварена каша от елда. От друга работа бил уволнен, защото набил началника си, който го нарекъл "чурка" - пейоративно название за средноазиатец. Булгаков казва, че когато бил на посещение в болница, чул как един лекар упреква жена му, рускиня, че не е могла "да си намери нормален руски мъж". След като няколко години продава бои за строителството, Булгаков основава своя компания. Сега фирмата му ремонтира апартаменти на влиятелни московчани и работи по договори с министерството на отбраната. Той е член на кремълската партия "Единна Русия" и иска да се кандидатира за административен пост в московското предградие Ивантеевка, където живее със съпругата си и двете си деца.

Булгаков, който носи пръстен от бяло злато с искрящ диамант, дава следния съвет на събратята си от Централна Азия, търсещи по-добър живот в Москва: "Ако искате да работите, просто работете. Ако не искате, ще намерите хиляди извинения - че ви потискат, тормозят или бият".