В развалините лежат разкъсани около 15 детски раници – от тях се изсипват розови, сини и оранжеви чанти с книжки. Играчки на Спайдърмен и букви от азбуката са разпръснати сред счупени столове, маси и градински пързалки в останките на това предучилищно заведение, разрушено от огромното земетресение, което удари Мианмар в петък.
Намира се в град Кяуксе, на около 40 километра южно от Мандалай, един от районите, засегнати най-силно от земетресението с магнитуд 7,7 по скалата на Рихтер, което уби най-малко 2000 души. 71-годишният Киве Нйеин плаче, докато разказва, че семейството му се готви да погребе 5-годишната му внучка.
Той разказва, че майката на момиченцето е обядвала, когато е започнало разрушителното земетресение. Тя изтичала до училището, но сградата се била срутила напълно. Трупът на момиченцето е открит около три часа по-късно.
„За щастие получихме тялото на нашата любима непокътнато и цяло“,
казва той.
A primary school in KyaukSe, Mandalay Region, was crashed down during #earthquake in #Myanmar People are trying to rescue children now. Parents are dying to know that if their children are alive. #WhatsHappeningInMyanmar pic.twitter.com/ggVEqfwOcX
— PyaeSone Loon (@LimMn2) March 28, 2025
Местните казват, че в петък в училището е имало около 70 деца на възраст между две и седем години, които са ходили да учат удоволствие. Но сега от сградата не е останало почти нищо освен купчина тухли, бетон и железни пръти.
От учебното заведение казват, че 12 деца и учител са загинали, но местните смятат, че броят им е най-малко 40 – толкова са били в срутилата се част на долния етаж.
Жители и родители са обезпокоени.
Хората казват, че целият град се е притекъл на помощ при спасителната работа и няколко тела са били извадени в петък. Те описват майки, които плачат и викат имената на децата си до късно през нощта. Сега, три дни по-късно, районът е тих. Хората гледат с мъка, изписана на лицата им.
Хуманитарните групи предупреждават за влошаване на хуманитарната криза в Мианмар, с повредени и претоварени болници, въпреки че пълният мащаб на опустошението все още се очертава.
Преди да пристигне в Кяуксе, екип на Би Би Си (BBC) е бил в столицата на Мианмапр Найпидо. Най-засегнатият район, който видели там, била сграда, която е била жилищна част за държавни служители. Целият приземен етаж се е срутил, оставяйки трите горни етажа все още да стоят върху него. В развалините има следи от кръв. Силната воня подсказва, че много хора са загинали там, но няма признаци на спасителна работа.
Rescue efforts in Nay Pyi Taw, Myanmar's capital, progressed slowly without professional rescue teams following a deadly earthquake on Friday, with daily life heavily disrupted and nearly all shops and restaurants in the city center closed, according to a Chinese national who… pic.twitter.com/KomPADTF6J
— CCTV+ (@CCTV_Plus) March 30, 2025
Група полицаи товарели мебели и домакински уреди на камиони и изглежда се опитвахли да спасят това, което все още може да се използва. Отговорният полицай не дава интервю, въпреки че на журналистите е било разрешено да снимат известно време.
„Можехме да видим хора скърбящи и опустошени, но те не искаха да говорят с медиите, страхувайки се от репресии от военното правителство.
Останахме с толкова много въпроси. Колко души бяха под развалините? Възможно ли е някой от тях да е все още жив? Защо не е имало спасителна работа, дори да бъдат извадени телата на загиналите?
Само на 10 минути с кола бяхме посетили най-голямата столична болница – известна тук като „болницата с 1000 легла“. Покривът на спешното се беше срутил. На входа на земята лежеше табела с надпис „Спешно отделение“ на английски. Отвън имаше шест военни медицински камиона и няколко палатки, в които се полагаха грижи за евакуирани от болницата пациенти.
Палатките бяха напръскани с вода, за да се даде на хората вътре малко облекчение от силната жега. Там изглеждаше, че има около 200 ранени, някои с окървавени глави, други със счупени крайници. Видяхме служител, който гневно упрекваше персонала за други колеги, които не са се появили на работа по време на извънредната ситуация. Разбрах, че човекът е министърът на здравеопазването, д-р Тет Каинг Уин, и се обърнах към него за интервю, но той рязко отхвърли молбата ми“, разказва журналистът Хтет Наинг Зав.
Ето какво още споделя той за страната, разтърсена от мощния трус в петък:
По пътя към града хората седяха скупчени под дърветата на централния резерват на магистралата, опитвайки се да се отпуснат малко от горещото слънце. Това е най-горещото време на годината –
трябва да е било близо до 40 градуса по Целзий – но те се страхуваха да бъдат вътре в сградите поради продължаващите вторични трусове.
The Chinese rescue team successfully rescued 4 survivors, including a child and a pregnant woman, in Mandalay, the worst quake-hit area in Myanmar, on March 31 local time pic.twitter.com/dDgQzwhMIV
— China Perspective (@China_Fact) March 31, 2025
Бяхме тръгнали на нашето пътуване до зоната на земетресението в 4 сутринта в неделя сутринта от Янгон, на около 600 км южно от Мандалай. Пътят беше мрачен, без улично осветление. След повече от три часа шофиране видяхме екип от около 20 спасители в оранжеви униформи, с лога на жилетките им, показващи, че са дошли от Хонг Конг. Започнахме да откриваме пукнатини по пътищата, докато карахме на север.
Маршрутът обикновено има няколко контролни точки, но бяхме изминали 185 км, преди да видим една. Самотен полицай ни каза, че пътят пред нас е затворен поради счупен мост и ни показа отклонение. Надявахме се да стигнем Мандалай, вторият по големина град в Мианмар, до неделя вечерта. Но отклонението и проблемите с колата ни в жегата направиха това невъзможно.
Ден по-късно най-накрая стигнахме до града. Той е в пълна тъмнина, без включени улични светлини и домове без ток или течаща вода. Тревожим се какво ще открием тук, когато дойде сутринта.