Н а фона на нестихващите сражения в Украйна, напрегнатата ситуация в една друга източноевропейска държава привлича все по-голямо внимание. Става въпрос за Молдова.
Преди дни президентът на страната Мая Санду заяви, че Русия подготвя държавен преврат с помощта на военни диверсанти, представящи се за цивилни. Малко по-рано сходно изказване направи и украинският ѝ колега Володимир Зеленски, според когото Киев е прихванал „план за унищожаване на Молдова, изготвен от руското разузнаване“.
Кремъл категорично отхвърли тези обвинения, като говорителят на Владимир Путин – Дмитрий Песков, подчерта, че отношенията между Москва и Кишинев са много напрегнати.
Moldova is a small Eastern European country — why has it become a topic of increasing interest as Russia's war against Ukraine rages next door? https://t.co/mDhjHD6YZ3
— DW News (@dwnews) February 25, 2023
Основният въпрос, който все повече хора си задават, е дали Русия действително се опитва да дестабилизира Молдова? И съществува ли реална опасност от избухването на военни действия?
Планът на Русия
Молдовският президент Санду отбеляза преди няколко дни, че Русия е планирала да прибегне до „насилствени действия, маскирани като протести на т.нар. опозиция“. С помощта на диверсанти трябвало да бъдат нападнати сгради на различни държавни институции и да се свали законно избраната власт в Кишинев. Броени дни след изказването ѝ, хиляди молдовци излязоха на протест в столицата, като се чуха призиви за присъединяването на страната към Русия. Недоволството им беше провокирано от факта, че родината им продължава да бъде сред най-бедните държави в Европа.
В момента сметките за електроенергия костват над 70 процента от доходите на домакинствата в Молдова. Основната причина за това е, че миналата година Русия намали наполовина доставките си за страната. Проф. Марк Бейсингър от Принстънския университет, който е автор на редица изследвания, посветени на Източна Европа и държавите от бившия СССР, смята, че твърденията на Санду далеч не са безпочвени, както твърдят руските власти. „Според мен целта на Кремъл е да създаде извънредна ситуация в Молдова, а това може да бъде постигнато сравнително лесно, ако се оказва икономически натиск и се провокират протести. Не изключвам и вероятността да се стигне до използването на наемници от други държави – като Сърбия, например. В момента изглежда, че Путин вече е започнал изпълнението на своя план за Молдова, но все още е твърде рано да се каже дали ще успее да постигне целите си“, отбеляза експертът за Vesti.bg.
Moldova warns of Russian 'psy-ops' as tensions rise https://t.co/8oMvvNsoYm
— BBC News (UK) (@BBCNews) February 24, 2023
Сходно е мнението и на Ейми Вердюн, която е професор по политически науки от университета във Виктория. „Безспорно, напрежението в Молдова ескалира. Министърът на външните работи Нику Попеску обвини олигарси, свързани с Русия, че се опитват да разпалят безредици. Един от тях е Илан Шор (той финансира редица антиправителствени протести в Молдова. През 2017 г. беше осъден на 7,5 години затвор заради участието си в огромна банкова измама в размер на около 1 млрд. долара). Както САЩ, така и Украйна са притеснени от случващото се в Молдова. Попеску все пак заяви, че няма директна военна заплаха за страната му, но Кремъл използва хибридни методи, за да предизвика безредици. Освен това имаше съобщения, че руски ракети са прелетели над територията на Молдова“, подчерта проф. Вердюн за Vesti.bg.
Молдова и ЕС
Отношенията между Москва и Кишинев несъмнено стават все по-обтегнати. Показателно е изказването на руския външен министър Сергей Лавров, който заяви, че Мая Санду не е избрана „особено демократично“ и е „готова на всичко“ в името на Запада. Той също така я обвини, че подкрепя обединението на Молдова с Румъния и работи за присъединяването на страната към НАТО. Лавров обобщи, че Молдова е новият „антируски проект на Запада“. Думите му не са особено изненадващи, като се има предвид, че основен приоритет за Санду е присъединяването на родината ѝ към ЕС. Наскоро тя номинира за нов премиер прозападния политик Дорин Речан, който наследи на поста подалата оставка Наталия Гаврилита.
Moldova’s new prime minister wins support for his cabinet with a pledge to accelerate the path toward European Union membership https://t.co/XPvLoIiZkM
— Bloomberg (@business) February 16, 2023
„Ясно е, че в Москва биха искали Игор Додон (държавен глава на Молдова в периода 2016 – 2020 г. Той е сред близките съюзници на Путин и многократно се е обявявал за по-близки отношения с Москва. Миналата година Додон беше арестуван по подозрения в държавна измяна и корупция), а не Санду за президент. От друга страна, Санду е умерен политик, макар и с прозападна ориентация. По тази причина, Путин смята, че може да мели брашно с нея, така да се каже. При всички положения, свалянето ѝ от власт не е сред основните цели на Кремъл, което не пречи на руснаците да подкрепят нейните противници и да дискредитират партията ѝ“, заяви за Vesti.bg Александър Статиев, който е професор по история от университета във Ватерло, Канада и автор на редица публикации, свързани с Русия и Източна Европа.
„Очевидно е, че Молдова иска да се присъедини към ЕС. Самата аз посетих страната преди повече от десетилетие, за да изследвам ситуацията там. Основното ми заключение беше, че повечето молдовци симпатизират на ЕС, но по това време Брюксел сякаш не гледаше сериозно на тази държава. Западните сили така и не осъзнаха колко важно е за Молдова да се присъедини към евроатлантическата общност. Днес, тя вече е със статут на кандидат за членство в ЕС, най-вече заради войната в Украйна, но присъединяването ѝ към Общността няма да е бърз процес. Той вероятно ще отнеме години, може би дори десетилетия“, отбеляза на свой ред проф. Вердюн.
Какво се случва в Приднестровието?
Създадена след кървав конфликт, избухнал в началото на 90-те години на миналия век, Приднестровската република днес представлява нещо като „държава в държавата“. Сепаратистката област е част от Молдова, но властите в Кишинев на практика нямат никакъв контрол върху нея. Нещо повече – там са разположени около 2000 руски военни, които Москва определя като „миротворци“. В Приднестровието се намира и бившият съветски оръжеен склад в Кобасна, където се съхраняват приблизително 20 000 тона стари боеприпаси и военна техника. През 1999 г. Русия пое ангажимент да изтегли войските и оръжията си от района, но това все още не се е случило. Освен това, ежегодно в района се провеждат съвместни учения на сепаратистите и руски военни.
President Vladimir Putin revoked a 2012 decree that in part underpinned Moldova's sovereignty in resolving the future of the Transdniestria region - a Moscow-backed separatist region which borders Ukraine and where Russia keeps troops https://t.co/WHqlRKUfB3 1/5 pic.twitter.com/kYsiyv8j6D
— Reuters (@Reuters) February 22, 2023
„Ситуацията в Приднестровието е повод за сериозни притеснения. Важно е да се отбележи, че преди дни Путин анулира указа от 2012 г., в който се подкрепя суверенитета на Молдова при разрешаването на конфликта в района. В същото време, някои военни експерти отбелязват, че войната в Украйна не се развива по очаквания от Путин начин и затова е възможно да се стигне до отварянето на втори фронт. Молдова не е част от ЕС, което я прави лесна мишена“, предупреждава проф. Вердюн. Според нея, ако Русия атакува Молдова, това би поставило ЕС пред сериозно изпитание. „На практика няма да бъде нападната страна-членка, а такава, която е само кандидат. Вероятно Общността ще окаже подкрепа на Кишинев, но е трудно да се прогнозира каква точно. Западните сили трябва да отделят време и да положат усилия, за да анализират ситуацията и да реагират по възможно най-добрия начин. Проблемът е, че Западът нямаше почти никакъв интерес към Молдова преди 2022 г.“, добави тя.
Проф. Статиев на свой ред не споделя мнението, че може да се стигне до започването на военни действия. „Миналата пролет се появиха твърдения, че Приднестровската република, а може би и цяла Молдова, със сигурност ще бъде анексирана от Русия. В момента това не е на дневен ред, тъй като приоритет за Кремъл е приключването на войната с Украйна при най-малко позорни условия. Този конфликт се оказа като студен душ за всички ултра-патриоти. Путин няма да рискува да започне нова война, а Русия ще ближе раните си още много години“, отбеляза той.
Още от автора:
Изумително! Скритите тайни на въздушния шпионаж
Пет войни, които приключиха без нито една жертва
Между футбола и политиката: Как се справи тази страна
Забравената трагедия, която отне живота на 5 млн. души
Най-дългата и кървава война в историята на Европа
Мир между Русия и Украйна – постижим ли е?
Заплашват ли Източна Европа имперските амбиции на Путин
Фалшивите новини и войната в Украйна – как действа руската пропаганда
Успех или провал е стратегията на руската армия в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Чеченските войни и конфликтът в Украйна: Уроците на историята
Какъв ще бъде следващият ход на Русия?
Истината vs пропагандата: Защо Русия нахлу в Украйна
