Т ой е само на 23 години. Някои го определят като противоречив и луд, а други като безумно смел. Самият Леон Отремба се представя като „нормално момче, изтеглило кредит и спестявало с години, за да сбъдне мечтата си” - да стане по-висок. За тази цел той предприема немислимото – операции, с които, чрез чупене на кости и поставяне на метални импланти, да увеличи ръста си. Ще си кажете, че този проблем имат мнозина и предпочитат да го потискат и да живеят с него. Но не и Леон. Той решава да изтърпи жестоки болки и години рехабилитация, за да може да „порасне“ с 24 сантиметра до 2030 г. Вижте историята му и преценете дали да го съдите, или да се отнесете към него с разбиране. Интервю с него проведе уеб редакторът на NOVA Цветина Петкова.
Здравей, Леон! Свързваме се с вас от България. Как бихте се представил пред нашите зрители?
Здравейте! Аз съм Леон, на 23 години съм и живея в германския град Карлсруе. Още от малък обичам да се забавлявам, имам много приятели, имах и доста гаджета. Обичам да играя футбол, както и да мотивирам хората - намирам смисъла в живота точно така. Мечтата ми беше да стана професионален футболист, но в крайна сметка се оказа, че не съм достатъчно добър. Сега целите ми са насочени към това да помагам на хора, които смятат, че ръстът им е проблем. Но аз не казвам: „Хей, ти си нисичък, нека оперираме краката ти, за да станеш по-висок“. Напротив - искам да го направят информирано и ако се решат, да знаят какво ги чака. Този вид операция е сериозен и продължителен процес, не е като да си оперираш носа.
Ставаш световноизвестен с определяно като противоречиво, но и смело решение - да удължиш ръста си оперативно. Кога и защо възникна идеята?
Ако трябва да съм честен, още като малък, докато играех футбол, винаги бях най-ниското дете. В крайна сметка пораснах до 1,70 м, което не е малко, но отдавна исках да съм по-висок и през годините това си остана мой стремеж. Заради тези мои проблеми не вярвах в себе си, мислех, че не съм достатъчно добър и накрая, заради неувереността си, не станах професионален играч. След това започнах първата си сериозна връзка с момиче, което скъса с мен заради височината ми. Тогава вече ми стана адски трудно. Не стига, че имах комплекс от ръста си, но когато и другите ти го кажат, си истински наранен. Така започнах да търся начини да стана по-висок. Не след дълго открих процедура, чрез която се твърдеше, че това може да се случи. В началото просто ми стана интересно, не знаех нито колко сантиметра искам да порасна, нито колко струва, но въпреки това си казах, че ще го направя.
Какво всъщност представлява операцията? Колко време трае възстановяването?
Първоначално направих консултации от много лекари – в Турция, Германия и Франция. Когато ти кажат, че ще ти счупят краката и ще поставят импланти в тях, си казваш, че звучи ужасно и никога няма да бъдеш същият. Аз обаче реших да проявя търпение, видях, че има хора, които са претърпели успешно тази интервенция и вече ходят нормално, тичат, нямат тежки последствия. Повярвах, че е възможно и за мен. Семейството ми много се притесняваше за мен, не ме подкрепяше в началото. Всички те твърдяха, че имам психологически проблем. Бях много изплашен след първата операция, имах имплантиран фиксатор в костта и отворени рани, не можех да се движа свободно и бях в напълно непозната страна – в Турция. Имаше и сериозна езикова бариера. Обяснявах от какво имам нужда само с жестове, защото медицинският персонал не знаеше английски, а аз не говорех турски. Когато се събудих след упойката, изпитвах адска болка. От днешна гледна точка не бих препоръчал този метод, защото крие голям риск от инфекции и дори тромбози. Тялото ми вече знае какво се случва, но съвсем в началото беше шок за него. Бях много активен спортист и изведнъж не можех да ходя. Не става дума само за физическа болка, но и за психическа тежест, която трябва да преодолееш сам.
Ако сега трябваше да се подложиш на тази интервенция, щеше ли да го направиш отново? По-добре ли се почувства, когато стана по-висок? Заслужаваше ли си цялата болка, която преживя?
Всъщност единственото нещо, за което съжалявам, е, че използвах по-евтин метод, за да спестя пари. Затова съветвам никога цената да не бъде водеща при взимането на подобно решение. Не съжалявам, че се подложих на самата операция въпреки болката. Горд съм със себе си. Разбира се, че трябва да можеш да се приемаш и обичаш такъв, какъвто си, но ако имаш комплекс от височината си, един от вариантите е да претърпиш операция, за да го преодолееш. Много е различно да гледаш хората буквално отвисоко, след като цял живот си ги гледал отдолу. От опита си забелязах, че на операция за удължаване на ръста се подлагат доста мъже и жени, не само млади, но и над 50-годишни, които имат всичко в този живот, но искат най-сетне да сбъднат мечтата си да бъдат по-високи. Истинска лудост е как за няколко месеца животът ти коренно се променя.
А какво мисли сега семейството ти за преживяното? Подкрепят ли те вече, след като си в такава напреднала фаза?
Да, както ти казах, най-напред бяха против, защото се страхуваха за мен. С времето обаче видяха колко добре ми се отразява новата височина и ме разбраха донякъде. Баба ми все още е против, но това е нормално. Когато им съобщих, че искам да претърпя втора операция, те възроптаха, казаха, че вече съм достатъчно висок, попитаха защо ще си го причинявам отново. Не става дума само за болка или за разходи, а за това как ще изживея живота си и как се чувствам аз. В момента съм на такъв етап, че мога да извървя около 5000 крачки дневно, но изразходвам много енергия. Това вече не е просто каприз, превърна се и в работа за мен - консултирам професионално хора с комплекс от ръста си. Мнозина вече ме поздравяват, че съм успял да постигна целта си.
До момента си се подложил на две операции, а целта е да станеш с около 20 см по-висок. Как ще се случи това?
Преминавам през няколко процедури. 10,5 см по-висок станах след първата интервенция, а след втората - с още около 5 см. В момента съм 186 см. Предстоят ми процедури по удължаване на краката с още 9 см. В Турция ми предлагаха да удължа крайниците си с целия размер наведнъж, но това е много опасно и не поех този риск. За новия метод, с който се запознах в Германия, има страшно много информация, така че знам какво правя и какво следва във всеки един момент. В долната част на краката костите са по-чувствителни и затова по-бавният начин на удължаването им е много по-щадящ. Понякога е невъзможно да се подложиш на подобна операция, защото костите ти не са достатъчно здрави. Възстановяването е много дълъг процес, но така е по-безопасно.
Колко струва една такава операция? Ти как успя да си я позволиш?
До момента съм похарчил 110 000 евро, от тях 75 000 бях спестил от работата си, а другите си набавих чрез банков кредит. Не съм богаташ, обикновено момче съм, но съм пестелив, особено когато имам конкретна цел. Години наред не съм ходил на почивка, не съм харчил за ненужни придобивки.
А каква е работата, за която спомена? Каква е професията ти?
Работя в Deutsche Bahn, националната компания за железопътен превоз. Грижа се за връзките с обществеността, нещо като експерт по комуникации. Освен това обаче искам да превърна в доходоносен бизнес консултациите си за операция за промяна на ръста и мисля, че вече успявам да го правя.
Според експерти болката при такива операции е почти непоносима. Ти имал ли си момент, в който просто си бил на ръба на отчаянието от болка? Как се справи?
О, да, всеки път е едно и също – щом усетиш убийствената болка, моментално съжаляваш, че си се подложил на това. Това парализира ума ти и не можеш да мислиш за щастието да си по-висок. Благодарен съм на организма си, защото съм здрав и успявам да се възстановя добре. Но в началото имам нужда от чужда помощ, дори за да отида до тоалетната и да се изкъпя. Разбира се, че съм съжалявал многократно, но за да сбъднеш мечтата си, трябва да си упорит и последователен. Мислил съм да се откажа съвсем в началото, но някак успях да се мотивирам. Както ти споделих, след първата операция ми беше най-трудно, повръщах, тялото ми се противопоставяше на целия процес. В един момент мислех, че ще умра. Всеки ден се питах какво си причиних и защо. Имах паник атаки. Майка ми дойде в Турция, за да бъде до мен. След втората интервенция обаче се събудих с усмивка, не усещах толкова силна болка. Освен това можех да се прибера доста по-скоро у дома, където възстановяването ми продължи доста по-лесно. Никога не съм мислил реално да се откажа, защото вложих много време и пари.
Ще има ли последствия за теб с напредването на възрастта и промените в тялото ти?
О, да, хората трябва да помислят за пропорциите на тялото си при подлагане на подобна интервенция, защото може да има последствия. Ако например искате да „пораснете“ с 10 см, за това си има начин, съобразен с физиката, годините и пропорциите ви. Ако не се прецени всичко правилно от медицинска гледна точка, то тогава може да усещате нестабилност при ходене след време, сякаш стъпвате по лед, например. Година и половина след първата операция лекарите сметнаха, че е безопасно да се подложа на втората, но след това възстановяването трае дълго време, така че ефектът не е незабавен. Въпреки това възприемам хирургичната промяна на ръста като истинска магия.
Можем ли да кажем, че човек с наднормено тегло няма как да се подложи на такава операция?
Да, ако човек има много наднормено тегло, лекарите ще препоръчат да го намали, ако иска да се подложи на интервенцията. Килограмите тежат на костите, а когато се поставят импланти, това може допълнително да усложни възстановяването. Пиронът, който закрепва костната обвивка, може да издържи максимум 90-100 килограма тежест. Същото важи и за бодибилдърите - не само мастната тъкан, но и мускулната маса може да натежи. Напрежението в краката по време на процеса би било много голямо, а с това и болката се усилва.
Ако трябва да резюмираме, колко време общо ще ти отнеме да постигнеш желания ръст? Колко време трае възстановяването средно след процедура?
След първата операция процедурата по поставяне на пирони в костта продължи три месеца. Година и половина след това течеше възстановяването. Грубо казано, две години след първата операция можех да се движа 100% нормално. Бях с 10,5 см по-висок. На 8 януари 2025 г. претърпях втората си интервенция и в момента съм с още 4,8 см по-висок. След още девет месеца процесът по удължаването ще е приключил и още около две години и половина ще са нужни, за да се възстановя напълно. Сумарно около 5-6 години отнема увеличаването на ръста ми от 171 см до 195 см. Възможно е да мога да вървя и да тичам през това време, но няма да съм на 100%. Може да се наложи да използвам патерици от време на време. Всеки ден започваш отначало и се бориш с болката и ограничената възможност за движение. На ден ще трябва да изминавам по 10 000 крачки с патерици, после 2000 без тях, а след това - 5000. После пък ще мога да правя кардио. Това определено е проектът на живота ми.
Ако трябва да посочим приблизителна дата, към 2030 година, когато ще си на 29 години, ще бъдеш напълно възстановен?
Да, да, точно така! Звучи като пълна лудост, знам.
Като всеки смел човек, имаш много поддръжници, но и много критици. Наричат те „краля на комплексите”, луд, дори мазохист. Какво отговаряш на тези хора?
За мен единственият проблем винаги е била височината ми. Опитах се да се приема такъв, какъвто съм, но операцията се оказа начинът това да се случи. Може да ме наричат всякак, за мен това няма значение. Ако някой иска да натрупа мускулна маса и ходи често на фитнес, то той има цел като моята, просто я изпълнява по различни начини. Разбира се, може да има усложнения, защото става дума за операция. Тези, които ме наричат несигурен, най-вероятно също са несигурни, но не го признават. Според мен за нашето поколение ръстът е много важен и мнозина искат да са по-високи, но не знаят или не смеят да го променят. Моят характер е такъв, че опитвам да променя това, което не ми харесва в самия мен, докато някои просто карат другите да се чувстват зле и им се подиграват. Понякога чета коментарите, които ми пишат и се смея. Знаех, че ще има много хейтъри, беше неизбежно. Други пък ме подкрепят - това е нормално, все пак съм публична личност в социалните мрежи. За мен и едното, и другото е добре – колкото повече коментари и лайкове, повече аудитория за мен. Бих се притеснил, ако ме определят като скучен.
Може би всички имаме несигурности в себе си, но малцина като теб решават да ги променят, макар и по този нестандартен начин.
Моите видеа стават вайръл, вече знам какво трябва да напиша и кача, за да предизвикам интерес. Имам над 25 млн. гледания. Аз правя всичко с информативна цел, не просто да се показвам. Искам хората, които ще тръгнат по моите стъпки, защото са депресирани от ниския си ръст, да имат достатъчно данни за това, което ще предприемат. Или пък просто да притежават информация за този вид операции, дори без да искат да се подлагат на тях.
На база на разказа ти, че си имал приятелка, която се е разделила с теб заради ръста ти – ако това не се беше случило, мислиш ли, че щеше да стигнеш толкова далеч?
Смешното е, че макар че не съм плейбой, съм имал няколко гаджета. Първата скъса с мен, защото според нея бях нисък. Четири години по-късно, малко преди една от процедурите ми, друго момиче се влюби в мен и ме обикна такъв, какъвто съм. Тя дори ме разубеждаваше, казваше, че ме харесва така и няма нужда да се оперирам. Бях много щастлив да го чуя, но не можех да се откажа от мечтата си. Вече не ме интересуваше дали някой ще ме хареса. Бях ѝ много благодарен все пак, защото за мен това е истинска любов – някой да те обича такъв, какъвто си. Тя беше до мен по време на процедурите, подкрепяше ме, пътува до Турция и макар да ѝ беше трудно да ме гледа така. След това обаче бях поставен пред голяма дилема – дали да се оженя за нея, да си купим кола и да създам семейство, или да продължа с втората серия от процедури. Всичко беше въпрос на пари. В крайна сметка реших да спестя средствата за моята мечта и… скъсахме. Сега имам следния проблем – как да открия момиче, което да ме обича, какъвто съм. Никога няма да знам дали е с мен, защото вече съм висок и дали би обикнала Леон, който беше 171 см. За мен да бъдеш с един човек само заради височината му е абсолютна глупост.
Предлагаш консултации на хора, решили да последват твоя път. Какъв е най-важният ти съвет към тях?
Ако хората са с наднормено тегло, както казахме, препоръчвам им да го намалят, за да могат да се подложат по-безопасно на процедурата. Мога да ги направлявам по пътя към отслабването. Но никога не бих препоръчал на 18-годишен да се оперира, защото има още да расте. Освен това, проучвам психологическото състояние на клиентите си, за да знам как най-добре да ги ориентирам в ситуацията, може би някои от тях нямат нужда от такава интервенция. Обяснявам им колко е силна болката и ако имат нисък праг, призовавам да не го правят. Тази операция изисква както силна физика, така и стабилна психика. Ако някой мъж ми каже, че е 160 см и не се харесва, има проблем с момичетата и в работата му не го уважават, защото е нисък, започвам да го разпитвам дали е твърдо решен и разказвайки му какво предстои, преценявам дали е готов и може ли да се справи само с психологическа помощ. Някои съвети нито един доктор не може да ти даде, защото гледната точка на човека, преживял операцията, е различна. Онлайн има много ужасяващи истории за болката, но тази интервенция не е само това. Хората не трябва да бъдат наплашени, нито прекалено самоуверени. Може да настъпят усложнения и аз не отричам това, искам всичко да е кристално ясно.
Любопитно ми е един ден, когато имаш деца, какво ще им разкажеш? А ако поискат да последват примера ти?
Ако трябва да бъда честен, когато имам деца, ще опитам да не говоря с тях за ръста си. Не очаквам те да бъдат високи. Ако обаче синът ми, например, има същия комплекс от ръста си, какъвто имах аз, ще го подкрепя и ще бъда до него през целия процес на преодоляването, независимо как. Всичко зависи от това колко силно искаш да бъдеш по-висок. Ако децата ми са щастливи, ще съм доволен. Височината в крайна сметка не е всичко, но за мен беше.
Подлагал ли си се на други операции? Какво мислиш за пластичните корекции при жените?
В Германия много жени имат корекции по лицето. Не става дума само за по-възрастни дами. За мен е лудост млади жени да си правят пластични операции, за да ги харесват в социалните мрежи. От една страна ги подкрепям, защото също като мен се променят, за да се харесват, но от друга страна ми се струва, че не го правят за себе си, а за да умножат последователите си. Все повече жени смятат, че естествената красота е демоде. Аз никога не бих си направил интервенция с временен ефект, която на определен период се повтаря. Моите операции са завинаги и това ми се струва много по-смислено.
Ти си само на 23 години. Какви са плановете и мечтите ти, освен тази, на която си в процес на реализация?
Продължавам с професионалните консултации за хора, решили да се подложат на операция за удължаване на ръста. Моята друга мечта е да построя клиника за такива процедури във Франкфурт, като от година и половина с мои приятели планираме това стъпка по стъпка. В момента няма място, където човек да получи цялостна консултация относно моята процедура. Искаме да има пакети за консултации преди и след операцията.
Много ти благодаря за това интервю! Надявам се скоро да се видим в България!
Много съм любопитен да посетя страната ви и се надявам, че когато физическото ми състояние го позволява, ще успея да го направя.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
До 27° на места днес, предстои застудяване в неделя
Разпадането на демокрацията в Европа носи уроци за Америка
СПРИ!" />
