Либия стана арена на геополитически сблъсъци и икономически интереси

С ъбитията в Либия стават все по-важни както за ЕС, така и за международната сигурност. През последните седмици има сериозна ескалация, която няма изгледи да спре скоро и за това вина носят интересите на регионални играчи, надпреварата за газовите залежи в Средиземно море и битката за влияние, в която са замесени и съседни на България страни.

Турция изпрати сили в Либия, Гърция опитва да блокира газовото споразумение между Триполи и Анкара, а Русия иска контрол върху петрола и газта в Либия, докато ЕС наблюдава с все повече притеснение ставащото по южната си граница.

Руски наемници от "Вагнер" накланят везните във войната в Либия

Погледнато отдалеч, Либия изглежда като още едно поле, на което се разиграват различни интереси от регионални играчи. В момента съществуват две правителства, които си оспорват взаимно легитимността и се състезават за надмощие на терен. Само едно от тях е подкрепено от международната общност в лицето на ООН – правителството, разположено в столицата Триполи.

Но и двете – както в Триполи, така и в Тобрук (в Източна Либия), разполагат с множество милиции, които невинаги се съобразяват с тези правителства. Има случаи, в които големи градове като Мисрата, чието пристанище е едно от най-важните в Либия, имат свои милиции, макар официално да са под контрола на правителството в Триполи. Не само това – Либия има две правосъдни системи и две национални банки, чиито пари се печатат на различни места: така например, парите в Източна Либия са от Москва.

Ситуацията в #Либия в навечерието на турската интервенция в подкрепа на Правителството на националното единство на Сарадж. pic.twitter.com/DWBEmhf96r

— De Re Militari (@remilitari) December 30, 2019

Либия е много важна в икономическо, политическо и стратегическо значение. Страната разполага с едни от най-големите петролни залежи в света, а през нейна територия преминават натоварени търговски пътища, свързващи Африка със Средиземно море и Европа. Тези фактори неименуемо привличат интереса на регионални играчи, които искат да имат повече международно влияние и да контролират по-голяма част от ресурсите.

Един поглед към картата е достатъчен, за да причини главоболие на всеки анализатор. Към края на 2019 г. в източната част на страната се намират сили от Обединените арабски емирства, а помощ от Саудитска Арабия и Египет подпомага силите на военния лидер Халифа Хафтар, който предвожда армията на т.нар. „правителство в Тобрук“.

Сблъсък на интереси в Средиземно море тресе ЕС и НАТО

В Тобрук реално се намира парламентът на Либия, който се изнесе от столицата Триполи след 2015 г,, отказвайки да сподели властта с правителството. На хиляда километра западно, в Триполи, пък се намира кабинетът на Файез Сераж, който има подкрепата на ООН и носи официално името Правителство на националното съгласие. Съгласие, очевидно няма, а сраженията се подновяват многократко за последните четири години. Последната вълна от насилие е свързана с офанзивата на Хафтар към Триполи от април насам, преминаваща с променлив успех.

За да е още по-неясна ситуацията в Либия, трябва да допълним картата с многобройни въоръжени сили, представляващи интересите на чужди държави. Така например в Източна Либия се сражават судански и чадски наемници, чиито заплати се изплащат от Емирствата и Египет – основни поддръжници на правителството в Тобрук. ОАЕ носи вина и за извършването на многобройни удари с дронове над Триполи, включително в жилищни райони. Кайро пък предоставя логистична и военновъздушна подкрепа. В Либия се виждат интересите и на европейски държави – Франция подкрепа Хафтар, а Италия правителството в Триполи. Великобритания има свои разузнавателни части в Западна Либия, докато видимо е отсъствието на американците, които в момента предимно наблюдават ситуацията.

Конте: Русия и Турция, а не ЕС, определят какво се случва в Либия

В Либия е и Русия. През 2011 г. Москва подкрепи резолюцията за използване на сила срещу режима на Кадафи, а днес официално е с Хафтар, но неофициално преговаря и с двете либийски правителства. По фронтовите линии на страната на Хафтар са разположени руски наемници от известната компания „Вагнер“, чиито сили през последната година бяха частично пренасочени от Сирия към Африка. Руснаците имат за цел да засилят присъствието си в Северна Африка и Средиземно море чрез установяване на либийска военна база в допълнение към мащабната руска база в Тартус на сирийското крайбрежие.

Ердоган и Путин говориха за Либия и Сирия

Тъй като засега не се вижда край на кризата в Либия, Москва залага и на двете страни. Ако признатото правителство победи, Русия ще има позиция да преговаря за своите позиции. Ако Хафтар победи и успее да състави каквото и да е правителство, Москва ще може да заяви претенциите си към неизпълнените от Кадафи ангажименти, а именно изплащането на милиарди долари по сключени в миналото сделки. Заради помощта, която Кремъл оказва на Хафтар, военният лидер обеща да поднови споразуменията.

На сцената обаче се появи още един играч. Турция от години подкрепя правителството в Триполи, но досега го правеше неофициално. През ноември Анкара подписа серия от споразумения със Сераж, които имат за цел да обслужат регионалните интереси на Турция. Сделките включват установяването на нови икономически зони между двете страни, които увеличават влиянието на Анкара в зони в Средиземно море, където има залежи на газ.

Три причини, поради които Турция доминира срещата на НАТО

Друго споразумение предвижда военно сътрудничество, което означава, че Триполи може да поиска военна помощ от Турция при необходимост. Подобно искане беше направено и се очаква скоро Анкара да изпрати свои военни сили. Междувременно Турция изпрати близо двеста бойци от т.нар. Сирийска национална армия – формация от бивши бунтовници, които участваха активно в турската операция в Северна Сирия през октомври 2019 г. и по-рано в Африн в Северозападна Сирия. С изпращането на турски сили, войната в Либия става още по-заплетена.

The Special Representative of Secretary-General (SRSG) in Libya, @GhassanSalame, strongly condemns repeated airstrikes targeting civilian installations in western #Libya, including Al-Zawiya, Tajoura and Abu Salim. https://t.co/0GCPYKjehI pic.twitter.com/k8I7PXhTL6

— UNSMIL (@UNSMILibya) December 28, 2019

Газовото споразумение между Турция и Триполи беше ратифицирано скоростно от турския парламент в ущърб на Гърция и Кипър, които са засегнати от промените в морските икономически зони. През март 2019 г. двете държави организираха газов форум с Израел и Египет, но без да поканят Турция – смята се, че Анкара отговаря на това предизвикателство с новите договори с Триполи. Израел и Гърция, както и други европейски държави, оспориха турско-либийските споразумения, заявявайки, че нарушават международното право. Въпреки това, освен критики, никоя от тези страни не планира за момента да използва сила. Най-видими ходове предприе Атина, като гърците изпратиха делегация до Източна Либия в ход, който цели да покаже, че Гърция смята да подкрепи Хафтар.

Наследството на Тръмп в Близкия изток – три години по-късно

Отношенията с Турция са важни за Европа най-малкото заради турския контрол върху бежанския поток от Сирия. Гърция опитва да привлече Емирствата, Йордания, Саудитска Арабия и Египет в създаването на коалиция срещу споразумението между Триполи и Турция, но засега без успех. Въпреки взаимните провокации в Средиземно море, Израел изпрати делегация да преговаря с Анкара, тъй като газопроводите към Европа трябва да преминат през турски териториални води, а израелският външен министър заяви, че страната му няма желание за конфронтация.

И макар да има силни търкания със съюзниците си в НАТО и близкоизточните си съперници, Турция има най-голям проблем с Русия. На сирийския фронт двете държави имат сътрудничество, а търговията е в разцвет. Военните сделки могат да достигнат милиарди заради закупуването от Турция на руски ПВО системи С-400, а скоро се очаква Анкара да закупи ново поколение самолети „Сухой“ вместо американските Ф-35, продажбата на които беше блокирана от американската администрация заради С-400.

Turkey is preparing to dispatch naval forces and Syrian rebels to aid the Libyan government in Tripoli, according to Bloomberg. There’s a big potential for this to escalate and spread. https://t.co/LxhTdZnEnk

— Liz Sly (@LizSly) December 28, 2019

В Либия обаче Турция и Русия имат напълно различни интереси. И двете страни имат желание да разработват газовите и петролни залежи. Както Москва, така и Анкара виждат Либия като преден пост на своето влияние в Средиземно море. Чрез Средиземноморието и Либия, Турция иска да неутрализира арабските си съперници – Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ – и да засили сътрудничеството си с Катар, с който подкрепят една и съща страна в Либия.

Хафтар е неговите съюзници вярват, че Анкара и Катар искат да установят религиозна власт в Либия и единственият шанс за противодействие са силите на Хафтар. Заплахата за установяване на радикална ислямистка идеология е идея, която европейските държави бързо приемат, но в момента най-голямата опасност за разбитата на парчета Либия, идва от милициите на Хафтар, сред които има не само многобройни чужди бойци, но и салафитски части.

Либия върви все повече към разпадане

Отвъд дипломатическото признание на правителството в Триполи, Турция смята да разположи свои сили на терен. Очаква се през януари в Триполи и Мисрата да пристигнат военноморски сили. Местни новинарски сайтове вече съобщават, че турски военни инструктори, специални части и военна техника са пристигнали в Либия и са готови да оперират в сътрудничество със силите на Триполи.

На фона на тези събития, няколко арабски правителства публикуваха изявления, които са в полза на Хафтар, но те бяха повторени и от Владимир Путин. Ако военният конфликт ескалира, това означава, че се увеличава вероятността да загинат руснаци. Всъщност „Вагнер“ вече има загуби, като по-рано през декември и през ноември имаше случаи на убити и пленени руски наемници. Москва осъзнава опасностите и открито застава срещу турското военно участие в Либия.

Какво прави Русия в Африка

Затова Кремъл може би ще използва сирийската карта, за да забави турците в Либия. Подновената офанзива на сирийския режим в Северозападна Сирия вече причини разселването на 235 000 души, които се насочиха към затворената към момента турска граница. Офанзивата има подкрепата на руската авиация и поставя в опасност разположените в района турски войници, намиращи се там по силата на турско-руски споразумения за създаване на наблюдателни бази в провинция Идлиб. В края на декември турска делегация пристигна в Москва, а разговорите засегнаха не само Либия, но и ситуацията в Идлиб. Турция иска спиране на офанзивата на Асад заради напрежението по границата си и Русия знае много добре това. Има възможност Кремъл да предложи стопиране на атаките за сметка на намаляване на военното присъствие на Турция в Либия.

В момента Либия е поставена в капана на собствената си война и интересите на различни геополитически интереси. За момента мирен процес изглежда не само наивно начинание, но и немислимо да се случи. Както в Сирия, решението ще се търси в Анкара, Москва и Доха, а не в Триполи или Бенгази. Междувременно, освен цивилните, никой друг не вижда причина да бъдат спрени сраженията в Либия.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram