М иналият XX век се определя като столетието на САЩ. От държава в периферията на световните дела те станаха единствена глобална супер-сила. Но сега изглежда, че американската политика има все по-малко значение за останалия свят.
Едно от най-важните наследства от президент Барак Обама е усещането, че САЩ вече не са доминиращата световна сила: Те могат да бъдат игнорирани. Това е нова реалност, както стана ясно тази година, след като различни авторитарни режими и популистки движения я изпробваха коментира Леонид Бершидски в „Блумбърг“ (Bloomberg).
Путин: Без Русия нямаше да има мир в Сирия
Ройтерс: Путин постигна целите си в Сирия
Русия на президента Владимир Путин води в тези усилия. Като последното засега доказателство за това във вторник министрите на отбраната и външните работи на Русия, Иран и Турция се срещнаха в Москва, за да обсъдят план за действие в Сирия. САЩ не бяха поканени. Вместо това министрите излязоха с изявление, че трите страни желаят да бъдат гаранти за сделка между сирийското правителство и опозицията. Всички други държави с „влияние върху ситуацията на терен“ са добре дошли да се присъединят, гласи декларацията.
Това е призив от вида, който САЩ бяха свикнали да отправят през десетилетията след Студената война. Сега три авторитарни режима - един от тях, на турския президент Реджеп Ердоган - все пак номинален съюзник на Вашингтон, а другите два открито американските противници – се чувстват достатъчно силни, за да поемат своята роля в район, в който действа може би най-голямата заплаха за Запада – „Ислямска държава”.
Последното коледно слово на Обама като президент
Исторически обрат: ООН осъди еврейските поселения
Изглежда, че Русия целенасочено работи с други по-малко демократични американски съюзници. По-рано този месец Москва изненадващо се присъедини към Организацията на страните износителки на петрол в обещанието за съкращаване на производството на петрол. По време на тези разговори Русия трябваше да се справя със Саудитска Арабия, което й помогна да осигури съгласието на Иран да производствен таван. Катар, друга страна от Персийския залив и съюзник на САЩ, участва в неясна, но политически важна приватизационна сделка, като един от купувачите на 19,5% от акциите на руската петролна компания „Роснефт“.
Русия не е против да говори със САЩ - тя е правила това на няколко пъти за ставащото в Сирия – но бе без резултат, отчасти защото администрацията на Обама никога не беше единна за самата идея за правене на сделки с Путин.
„Контактите остават, но всеки път, когато се споразумеем за нещо, американците се насочат далеч от това, което е било договорено”, коментира руският външен министър Сергей Лавров.
Друга авторитарна държава – Китай, не само игнорира исканията на САЩ да спре проектите си за подновяване на дейността си на спорните острови Спратли в Южно Китайско море, а разположи военни сили в района. Все още Пекин не атакува американските кораби и самолети, но показа, че би могъл.
Инцидент с военна сонда изправи САЩ срещу Китай
Дори в традиционните съюзници в Европа американското влияние намалява. Сделката за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС на практика се провали.
Засилващата се тенденция на изключване или пренебрегване на Вашингтон е директен резултат от непоследователната външна политика на Обама. Тя е определяна като основаваща се на ценностите, но голяма част от света не споделя американските ценности, подозира САЩ в лицемерие или ги обвинява в арогантност. Този вид позициониране изисква постоянство и желание да се гарантират с военната мощ принципите, които уж се защитават. Но и двете липсват.
Ставащото в Сирия убеди много държави, че Путин е по-ангажиран, и по този начин по-съществен партньор за преговори от Обама.
Китайските лидери гледат на „завоя към Азия“ на САЩ, обявен по време на първия мандат на отиващия си американски президент, преди всичко като на ограничаване на Китай.
В Европа Обама остана харесван през цялото си осемгодишно управление, но американските провали в Либия и Сирия наводниха ЕС с бежанци.
Обама обеща защита на балтийските страни срещу потенциална руската агресия, от която те се боят, но размерът на военна помощ, която в крайна сметка пристигна, ги остави пак толкова уплашени, колкото и преди.
Украйна, която се надяваше на помощта на САЩ в продължаващата без прекъсване въоръжена конфронтация с Русия, също получи по-малко, отколкото очакваше.
При управлението на Обама САЩ успяха да си създадат имидж на страна, концентрирана изцяло върху собствените си интереси, понякога представяни като ценности, но нежелаеща да влага много в тяхната защита. Те започнаха да изглеждат пасивно-агресивни както за съюзници, така и за врагове.
Дали новият американски президент Доналд Тръмп ще промени правилата на играта? Излизането от калъпа на ценностите и преминаването към дипломация на сделките няма да е лесно.
мандат за управление с ГЕРБ-СДС" />
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!