Краят на света ли е ядрена война между Русия и САЩ

Д али евентуална ядрена война между САЩ и Русия би означавала края на света и човешката цивилизация?

Всъщност не знаем със сигурност, тъй като никога не се е случвало нещо, което дори да се приближава до мащабите на такъв конфликт.

За прогнозиране на последствията от евентуална ядрена война се използват сложни компютърни модели, но има прекалено много променливи, за да е сигурно, че резултатите са точни.

Шойгу: Русия няма нужда да използва ядрено оръжие в Украйна

Например при войната в Персийския залив в началото на 90-е години на миналия век компютърните модели сочеха, че подпалването на нефтените кладенци в Кувейт ще доведе до изменение на глобалния климат. Това не се случи.

Първите симулации на последствията от ядрена война датират от 70-е години на миналия век. През 80-е е разработена концепцията за ядрена зима. А последното такова проучване беше публикувано наскоро в „Нейчър”.

ООН: Човечеството не си дава ясна сметка за опасността от ядрено унищожение

В основата на модела стои предположението, че вследствие на пожарите в резултат на огнените бури от ядрените експлозии, в атмосферата ще попаднат огромно количество сажди, които ще намалят драстично достигащата до земната повърхност слънчева светлина и това ще доведе до глобален глад и масово измиране на хора и животни.

Сама по себе си комбинираната експлозивна сила на всички ядрени бойни глави по света е по-малка от тази на изригването на вулкана Тамбора през 1815 г. Тогава то води до това, че 1816-а става година без лято. При пълномащабна ядрена война обаче площта на пожарите ще бъде многократно по-голяма, а вероятно и количеството сажди, което ще попадне във високите слоеве на атмосферата.

Путин: Никой не може да спечели ядрена война

Най-новият компютърен модел показва, че в резултат на такъв конфликт повече от 5 милиарда души ще умрат от глад, след като десетки милиони бъдат убити от експлозиите и още повече пострадат от радиацията.

Проучването е ръководено от климатолози от университета „Рутгерс” в САЩ.

„Данните ни казват едно нещо - трябва да предотвратим ядрената война”, коментира пред „Сайънс дейли” Алън Робок, изтъкнат професор климатолог в Департамента по екологични науки в университета „Рутгерс” и съавтор на изследването.

Данните са въведени в компютърния модел за прогнозиране на климата, поддържан от Националния център за атмосферни изследвания в САЩ. Той дава възможност да се оцени производителността на основните култури (царевица, ориз, пшеница и соя) за всяка страна по света.  Изследователите също така са отчели прогнозираните промени в пасищата за добитък и в световния морски риболов.

Ще има ли ядрена война? Какво предсказват астролозите

Дори при най-лекия сценарий за локална ядрена война между Индия и Пакистан, глобалното средно производство на калории би намаляло със 7 процента в рамките на пет години.

При пълномащабен ядрен конфликт между САЩ и Русия то ще се свие с 90 процента в рамките на 3-4 години.

Намаляването на реколтата ще бъде най-сериозно в страните със средна географска ширина, включително големи износителки на храни като Русия и САЩ, което ще причини сериозни кризи в зависимите от вноса държави в Африка и Близкия изток.

Дори 7-процентов глобален спад на добивите би надхвърлил най-голямата аномалия, регистрирана от началото на наблюденията на Организацията по прехрана и земеделие към ООН през 1961 г.

А две години след пълномащабна ядрена война повече от 75 процента от населението на света ще гладува.

Друга теория за ефекта от ядрен конфликт е, че озоновият слой ще бъде нарушен от нагряването на стратосферата. Това ще увеличи значително ултравиолетова радиация, но не е ясно как ще се отрази на производството на храни по света.

Учените призовават за пълна забрана на ядрените оръжия. Ръководеното от „Рутгерс” проучване е проведено с учени от институти по целия свят, включително Автономния университет на Барселона, Луизианския държавен университет, Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата, НАСА, Института за космически изследвания „Гадърд”, Колумбийския университет, Националния център за атмосферни изследвания, Университета на Колорадо „Боулдър” и Куинсландския технологичен университет.