Защо жените в Южна Корея не раждат деца

В дъждовен вторник следобед Йежин приготвя обяд за приятелите си в апартамента си, където живее сама в покрайнините на Сеул, щастливо необвързана. Докато се хранят, една от тях изважда на телефона си добре познат мийм на анимационен динозавър.

"Бъди внимателен. Не позволявай да изчезнеш като нас", казва динозавърът.

Всички жени се смеят.

"Забавно е, но е мрачно, защото знаем, че можем да предизвикаме собственото си изчезване", казва Йежин, 30-годишен телевизионен продуцент.

Нито тя, нито някоя от приятелките ѝ планират да имат деца. Те са част от нарастваща общност от жени, които избират живота без деца.

Южна Корея има най-ниската раждаемост в света и тя продължава да спада, като година след година подобрява собствения си зашеметяващо нисък рекорд. Данните, публикувани в сряда, показват, че през 2023 г. тя ще намалее с още 8% до 0,72. Това се отнася до броя на децата, които се очаква да има една жена през живота си. За да може населението да се задържи стабилно, този брой трябва да бъде 2,1. Ако тази тенденция се запази, се очаква населението на Корея да намалее наполовина до 2100 г.

South Korea birth rate falls to all-time low.#KBCniYetu^EM pic.twitter.com/owzJa7bzYf

— KBC Channel1 News (@KBCChannel1) February 28, 2024

"Национална извънредна ситуация"

В развитите страни в световен мащаб раждаемостта намалява, но в нито една от тях не е толкова екстремна, колкото в Южна Корея. Прогнозите за нея са мрачни.

След 50 години броят на хората в трудоспособна възраст ще е намалял наполовина, броят на лицата, които могат да участват в задължителната военна служба в страната, ще е намалял с 58%, а почти половината от населението ще е на възраст над 65 години. Това се отразява толкова зле на икономиката, пенсионната система и сигурността на страната, че политиците го обявиха за "извънредна ситуация".

В продължение на почти 20 години последователните правителства хвърлят пари за решаване на проблема - точно 379,8 трилиона KRW (286 млрд. долара). Двойките, които имат деца, са обсипвани с пари - от месечни помощи до субсидирани жилища и безплатни таксита. Покриват се болничните сметки и дори лечението с ин витро, но само за тези, които са женени. Подобни финансови стимули не дават резултат, което кара политиците да търсят "по-креативни" решения, като наемане на бавачки от Югоизточна Азия и заплащането им под минималната работна заплата, както и освобождаване на мъжете от военна служба, ако имат три деца преди да навършат 30 години.

Когато Йежин решава да живее сама в средата на 20-те си години, тя се противопоставя на социалните норми - в Корея самотният живот се смята за временен етап от живота на човека. Преди пет години тя решава да не се омъжва и да няма деца.

"В Корея е трудно да намериш мъж, с когото можеш да се срещаш - който да споделя по равно домашните задължения и грижите за децата, а жените, които раждат сами, не се оценяват добре", казва тя.

През 2022 г. само 2% от ражданията в Южна Корея са извънбрачни.

Само 30% от младите южнокорейци имат положително отношение към брака

"Непрекъснат цикъл на работа"

Вместо това Йежин избира да се съсредоточи върху кариерата си в телевизията, която според нея така или иначе не ѝ позволява да има достатъчно време за отглеждане на дете. Корейското работно време е пословично дълго. Йеджин работи на традиционна работа от 9 до 6 часа (корейският еквивалент на работа от 9 до 5 часа), но казва, че обикновено не излиза от офиса преди 20:00 ч., а освен това има и извънреден труд. След като се прибере вкъщи, тя има време само да почисти къщата или да тренира преди лягане.

"Обичам работата си, тя ми носи толкова много удовлетворение. Но да работиш в Корея, е трудно, заклещен си в един вечен цикъл на работа", казва тя.

Йеджин казва, че има и натиск да учи в свободното си време, за да стане по-добра в работата си.

"Корейците имат нагласата, че ако не работиш непрекъснато за самоусъвършенстване, ще изостанеш и ще се превърнеш в неудачник. Този страх ни кара да работим два пъти по-усърдно", посочва тя.

"Понякога през уикенда отивам да си направя интравенозна инфузия, само за да имам достатъчно енергия да се върна на работа в понеделник", добавя тя небрежно, сякаш това е съвсем нормално занимание през уикенда.

Тя споделя и същия страх, който изпитват повечето жени - че ако си вземе отпуск, за да роди дете, може да не успее да се върне на работа.

"Съществува скрит натиск от страна на компаниите, че когато имаме деца, трябва да напуснем работата си", казва тя. Виждала е как това се случва на сестра ѝ и на двете ѝ любими водещи на новини.

"Знам твърде много"

28-годишна жена, която работи в отдел "Човешки ресурси", казва, че е виждала хора, които са били принудени да напуснат работата си или са били пренебрегнати при повишение след излизане в отпуск по майчинство, което е било достатъчно, за да я убеди да не ражда никога.

Както мъжете, така и жените имат право на едногодишен отпуск през първите осем години от живота на детето си. Но през 2022 г. само 7% от новите бащи са използвали част от отпуска си, в сравнение със 70% от новите майки.

Корейските жени са с най-високо образование сред жените в страните от ОИСР, но въпреки това в страната има най-сериозната разлика в заплащането на жените и мъжете и по-висок от средния дял на жените без работа в сравнение с мъжете Изследователите твърдят, че това доказва, че те са поставени пред компромис - да правят кариера или да създадат семейство. Все по-често те избират кариерата.

Стела Шин преподава английски език на петгодишни деца в клуб за извънкласни занимания.

"Погледнете децата. Толкова са сладки", казва тя. Но на 39 години Стела няма собствени деца. Тя казва, че това не е било активно решение.

Омъжена е от шест години и двамата със съпруга ѝ искали дете, но били толкова заети с работа и забавления, че времето им се изплъзнало. Сега тя е приела, че начинът ѝ на живот прави това "невъзможно".

"Майките трябва да напуснат работа, за да се грижат за детето си на пълен работен ден през първите две години, а това би ме депресирало много. Обичам кариерата си и грижата за себе си", казва тя.

В свободното си време Стела посещава уроци по к-поп танци с група по-възрастни жени.

Това очакване жените да си вземат две до три години отпуск от работа, когато имат дете, е често срещано сред жените. На въпрос дали Стела може да сподели родителския отпуск със съпруга си, тя отговаря: "Това е все едно да го накарам да измие чиниите и той винаги да пропусне малко, не бих могла да разчитам на него".

Дори да иска да се откаже от работата или да жонглира със семейството и кариерата, тя казва, че не би могла да си го позволи, защото разходите за жилище са твърде високи. Повече от половината от населението живее в столицата Сеул или около нея, където се намират повечето възможности, което създава огромен натиск върху апартаментите и ресурсите. Стела и съпругът ѝ постепенно са изтласкани все по-далеч от столицата, в съседните провинции, и все още не могат да си купят собствено жилище.

Коефициентът на раждаемост в Сеул е спаднал до 0,55 - най-ниският в страната.

South Korea birth rate falls to all-time low https://t.co/gcljRSvGYC pic.twitter.com/AI98QH8m6i

— TODAY (@TODAYonline) February 28, 2024

Освен това частното образование е скъпо. Въпреки че недостъпните жилища са проблем в целия свят, именно това прави Корея наистина уникална. От четиригодишна възраст децата се изпращат на редица скъпи извънкласни занимания - от математика и английски език до музика и таекуондо. Тази практика е толкова разпространена, че отказът от нея се смята за подготовка на детето за провал - немислимо в свръхконкурентната Корея. Това я е превърнало в най-скъпата страна в света за отглеждане на дете. Проучване от 2022 г. установява, че само 2% от родителите не плащат за частно обучение, докато 94% твърдят, че то е финансово бреме.

Като учителка в едно от тези училища, Стела разбира твърде добре това бреме. Тя наблюдава как родителите харчат до 890 долара на дете месечно, като много от тях не могат да си го позволят.

"Но без тези уроци децата изостават. Когато съм около децата, ми се иска да имам едно, но знам твърде много", казва тя.

За някои тази система на прекомерно частно обучение секва по-дълбоко от разходите. Минджи иска да сподели своя опит, но не публично. Тя не е готова родителите ѝ да знаят, че няма да има деца.

"Те ще бъдат толкова шокирани и разочаровани", казва тя от крайбрежния град Пусан, където живее със съпруга си.

Минджи признава, че детството и 20-те ѝ години са били нещастни.

"Цял живот съм учила. Първо, за да вляза в добър университет, после за изпитите за държавен служител и след това, за да си намеря първата работа на 28 години", казва тя.

Спомня си детските си години, прекарани в класните стаи до късно през нощта, в зубрене на математика, която ненавиждала и не ѝ се отдавала, докато мечтаела да стане художничка.

"Трябваше да се състезавам безкрайно, но не за да постигна мечтите си, а просто за да живея посредствено. Беше толкова изтощително", казва тя.

Едва сега, на 32-годишна възраст, Минджи се чувства свободна и може да се наслаждава на себе си. Тя обича да пътува и се учи да се гмурка. Но най-голямото ѝ съображение е, че не иска да подлага дете на същите конкурентни страдания, които е преживяла.

"Корея не е място, където децата могат да живеят щастливо", заключава тя. Съпругът ѝ иска дете и преди са се карали постоянно за това, но вече е приел желанията ѝ. От време на време сърцето ѝ се разколебава, признава тя, но тогава си спомня защо не може да бъде така.

South Korea birth rate falls to all-time low https://t.co/HkCrGDw5na pic.twitter.com/ufJHggWwel

— Hürriyet Daily News (@HDNER) February 28, 2024

Депресиращ социален феномен

В град Теджън Джунгьон Чун живее в така наречения "брак с един родител". След като прибира 7-годишната си дъщеря и 4-годишния си син от училище, тя обикаля близките детски площадки, за да прекарва часовете, докато съпругът ѝ се върне от работа. Той рядко се прибира вкъщи преди лягане.

"Не чувствах, че вземам важно решение, като имах деца, мислех, че ще мога да се върна на работа доста бързо", казва тя.

Но скоро социалният и финансовият натиск се проявяват и за нейна изненада се оказва, че е сам родител. Съпругът ѝ не ѝ помага нито в грижите за децата, нито в домакинската работа.

"Чувствах се толкова ядосана. Бях добре образована и научена, че жените са равни, така че не можех да приема това", казва тя.

Това е същината на проблема. През последните 50 години корейската икономика се развива с главоломна скорост, което тласка жените към висшето образование и работната сила и разширява амбициите им, но ролите на съпруга и майка не се развиват със същото темпо.

Разочарована, Джунгьон започва да наблюдава други майки.

"Помислих си: "О, моята приятелка, която отглежда дете, също е депресирана, а приятелката ми отсреща също е депресирана" и си казах: "О, това е социален феномен", споделя тя.

Тя започва да рисува преживяванията си и да ги публикува онлайн.

"Историите се изливаха от мен", казва тя.

Уеб комиксът ѝ се превръща в огромен успех, тъй като жените в цялата страна се свързват с творбата ѝ. Сега Джунгьон е автор на три публикувани комикса. Тя казва, че е преминала етапа на гнева и съжалението.

"Просто ми се иска да знаех повече за реалността на отглеждането на деца и за това колко много неща се очакват от майките. Причината жените да не раждат деца сега е, че имат смелостта да говорят за това", казва тя.

Но Джунгьон е тъжна, че жените са лишени от чудото на майчинството, заради "трагичната ситуация, в която ще бъдат принудени да изпаднат", казва тя.

Минджи казва, че е благодарна, че има възможност за действие.

"Ние сме първото поколение, което може да избира. Преди беше даденост, че трябва да имаме деца. И затова избираме да не го правим, защото можем", посочва тя.

"Ако можех, щях да имам 10 деца"

Уморена от живота в Корея, Йежин е решила да замине за Нова Зеландия. Една сутрин тя се събужда със светкавичното осъзнаване, че никой не я е принуждавал да живее тук. Тя проучила кои държави са с високи показатели за равенство между половете и Нова Зеландия се оказала категоричен победител.

"Това е място, където мъжете и жените получават еднакво заплащане. Така че заминавам", казва тя почти невярващо.

На въпрос какво би могло да промени решението им да имат деца, Минсунг изненадващо отговаря: "Бих искала да имам деца. Ако можех, щях да имам 10."

Това, което я спира, е фактът, че е бисексуална и има партньор от същия пол. Еднополовите бракове са незаконни в Южна Корея, а на неомъжените жени по принцип не се разрешава да използват донори на сперма, за да заченат.

"Надявам се, че един ден това ще се промени и ще мога да се омъжа и да имам деца с човека, когото обичам", казва тя.

Жените изтъкват иронията, предвид несигурната демографска ситуация в Корея, че на някои жени, които искат да бъдат майки, не им е позволено да бъдат такива. Но изглежда, че политиците бавно започват да разбират дълбочината и сложността на кризата.

Този месец южнокорейският президент Юн Сук Йол призна, че опитите да се харчи, за да се излезе от проблема, "не са проработили" и че Южна Корея е "прекомерно и ненужно конкурентна". Той заяви, че неговото правителство ще разглежда ниската раждаемост като "структурен проблем", но как това ще се отрази на политиката, предстои да разберем.

Йежин живее вече от три месеца в Нова Зеландия. Тя е развълнувана от новия си живот и приятели, както и от работата си в кухнята на едно заведение.

"Балансът между работата и личния живот е много по-добър", казва тя. Тя може да си уреди срещи с приятелите си през седмицата.

"Чувствам се много по-уважавана в работата и хората не ме осъждат толкова. Това ме кара да не искам да се прибирам вкъщи", добави тя.

Видеото е архивно: "Южна Корея: Рекордьор по осиновени деца в чужбина - "На кафе"

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase