Застрашава ли дезинформацията предстоящите избори за ЕП

Въздушна тревога е в Одеса и областта

Земетресение в Румъния

Щатът Уисконсин: Клюква, сирене и фанатизъм

САЩ публикуваха 10 000 страници с документи, свързани с убийството на Кенеди

Сигнал към Москва и съюзниците: Да или не на ракетите „Таурус“ за Украйна?

Арктика: Мястото, където миналото среща бъдещето

Атака с хладно оръжие пред супермаркет в Германия, има ранени

Трима загинаха в Италия след проливни валежи

П о-малко от месец остава до изборите за Европейски парламент, които ще се проведат в периода между 6 и 9 юни. На фона на всички предизвикателства, пред които е изправен ЕС, една тема привлича особено голям интерес – тази за руската пропаганда. Редица експерти предупреждават, че Кремъл се опитва да дестабилизира Евросъюза, разпространявайки фалшиви новини и публикации с подвеждащо съдържание. Ситуацията беше сходна и по време на предишния вот през 2019 г., но с една голяма разлика – тогава войната в Украйна все още не беше започнала. Колко опасна е дезинформацията, идваща от Москва? И дали действително може да повлияе на изхода от задаващите се избори?

Disinformation campaigns likely to undermine EU elections, experts say https://t.co/i79xJMamdB
— Euractiv (@Euractiv) March 13, 2024

Атака срещу „основните принципи на демокрацията“

Русия е страната, която използва най-активно пропагандата като средство за увеличаване на своето влияние в Европа, отбелязват от Европейската служба за външна дейност. Още през януари първият дипломат на ЕС Жозеп Борел отбеляза, че Москва използва дезинформацията като инструмент, с който да оправдае инвазията си в Украйна. Примерите за предполагаема руска намеса преди изборите са многобройни. Сред тях са разкритата от френските власти мрежа за фалшиви новини, наречена Portal Kombat, както и операцията, проведена от чешките и белгийските власти, в хода на която стана ясно, че европейски политици са получавали пари от Кремъл, за да разпространяват руска пропаганда.

Усилията на Москва далеч не са напразни, коментират още анализаторите. Именно дезинформацията е една от основните причини, поради които приблизително една трета от жителите на Словакия смятат, че Западът е отговорен за войната в Украйна – твърдение, което е важна част от стратегията на Кремъл. Процентът на хората, вярващи в тази очевидна лъжа, е смущаващо висок и в други държави – сред които са Германия, Италия, Унгария, а и България. Според експертите, в дългосрочен план дезинформацията срива доверието в политическите институции и медиите. Това на свой ред може да доведе до ниска избирателна активност. Брюксел, разбира се, не стои безучастен. През последните години бяха взети редица мерки за борба с пропагандата и фалшивите новини. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен наскоро заяви, че възнамерява да създаде „Европейски демократичен щит“, който да предпазва Стария континент от злонамерени чуждестранни намеси. В реч, произнесена в Копенхаген, тя подчерта своята загриженост от задълбочаването на проблемите, свързани с дезинформацията и предупреди, че са атакувани „основните принципи на демокрацията“.

Шоколад с щурци и бабата на Урсула фон дер Лайен

Съществуват редица примери за фалшиви новини, свързани с предстоящите избори за ЕП, които привличат голямо внимание. Един е от тях е публикация в социалните мрежи от януари 2023 г., според която скоро ще започне производството на шоколад с щурци. Впоследствие стана ясно, че това е маркетингов ход и шега, зад която стои германският производител Ritter Sport. Повод за нея, обаче, е съвсем реално решение на ЕК от 24 януари миналата година, според което тези насекоми могат да бъдат използвани за храна. То стана обект на много коментари, а днес, в навечерието на вота за ЕП, въпросната публикация отново набира популярност, особено в Унгария. Шегата на Ritter Sport се превърна в част от дезинформационна кампания, която цели да злепостави Брюксел.

Далеч по-скандален е друг пост в социалната мрежа Х, разпространен от американския писател и активист Норман Финкелщайн, който има около половин милион последователи. Става въпрос за снимка, на която се вижда как жена се ръкува с лидера на нацистите Адолф Хитлер. Според Финкелщайн, това е бабата на Урсула фон дер Лайен, а фотографията е от личния албум на председателя на ЕК. Нещо повече – тя е съпътствана от следния цитат: „Любимата ми баба не си ми ръката цял месец след това паметно събитие“. Всичко това е класически пример за политическа дезинформация, коментират анализатори, цитирани от „Дойче веле“. Проведените разследвания показаха, че както информацията за хората от снимката, така и цитатът са фалшиви. Жената на изображението се казва Хилдегард Зантоп и е от Източна Прусия. Тя няма никаква роднинска връзка с фон дер Лайен. Освен това, на фотографията се вижда мероприятие на националсоциалистическата партия, проведено през 1937 г.

The EU has launched an investigation into Facebook and Instagram amid concerns they are failing to curb online disinformation.

The probe relates to the handling of political advertising ahead of EU elections. https://t.co/HYnVVw1qge
— DW News (@dwnews) April 30, 2024

Колко опасни са фалшивите новини?

Въпреки че технологиите, използващи изкуствен интелект, се развиват с изключително висока скорост, почти всеки фалшификат, създаден с тяхна помощ, все още бива разкриван сравнително бързо. Експертите също така добавят, че политическите възгледи на хората не могат да бъдат променени лесно, дори и от най-убедително изглеждащите видеа и снимки, генерирани от ИИ. Те подчертават, че от началото на годината в редица страни, сред които Индонезия и Пакистан, са се провели избори, но до момента няма данни фалшивите новини да са наклонили осезаемо везните в полза на даден политик или партия. Въпреки това, редица анализатори предупреждават, че пропагандата, идваща от страни като Русия и Китай, в никакъв случай не бива да бъде подценявана, тъй като крие много потенциални опасности.

„Истината е, че тенденциите могат да се променят драстично…досега, обаче, не сме видели нещо крайно нередно“, отбеляза наскоро президентът на Meta по глобалните въпроси Ник Клег по време на събитие, посветено на фалшивите новини. Някои експерти пък са на мнение, че подвеждащото съдържание, генерирано с помощта на ИИ, постепенно се превръща в неделима част от политиката. В Полша, например, настоящият министър-председател Доналд Туск предизвика голям скандал, след като публикува фалшив аудио запис на своя опонент и предшественик на премиерския пост Матеуш Моравецки. Президентът на Молдова Мая Санду на свой ред редовно е атакувана с дийпфейк публикации, целящи да злепоставят нейното правителство и прозападните ѝ възгледи. Предполага се, че зад тази кампания стоят лица, свързани с Кремъл.

Още от автора:

Дипломатическият ребус на Си Цзинпин

Избори в условията на глобална криза – накъде ще поеме Индия

Имигрантите, които спасиха американската икономика

Печели или губи Русия от ескалацията на напрежението в Близкия изток

Хуманитарният кошмар в Ивицата Газа

Сблъсъкът между Тайван и Китай и бъдещето на изкуствения интелект

Кой се страхува от Доналд Тръмп?

Избори по руски – несменяем ли е Владимир Путин

Между фактите и лъжите – конспирацията QAnon и „откраднатата победа“ на Тръмп

„Супер вторник“: Ключов ден за изборите в САЩ

Децата войници, които написаха историята на САЩ