П реди броени дни се навършиха три години от избухването на войната в Украйна. На фона на продължаващите сражения и все по-сложната геополитическа обстановка, един въпрос не спира да е обект на разпалени дебати – кога ще бъде сложен край на конфликта?

Към момента е невъзможно да се даде категоричен отговор, но все по-често се споменава твърдението, че руският президент Владимир Путин най-вероятно ще успее да постигне своите цели. Неизбежен ли е този сценарий? По темата разговаряхме с Чавдар Стефанов – журналист, анализатор и дългогодишен кореспондент на БНР в Москва. Ето какво заяви той:
Europe's participation in Ukraine peace talks will be needed eventually but Moscow first wants to build trust with Washington, President Vladimir Putin said, while suggesting that a deal to end the conflict may still be far off https://t.co/4tpTdMudon
— Reuters (@Reuters) February 25, 2025
Редица експерти смятат, че краят на войната в Украйна наближава и Русия ще излезе от конфликта като победител. Съгласен ли сте с това твърдение?
Събитията по света се развиват толкова динамично, че човек трудно може да се ориентира в случващото се. Всичко е въпрос на гледна точка. За държавите, замесени в конфликта, мирът трябва да бъде справедлив, макар че няма как всички да останат доволни. Очевидно е, че трябва да бъдат направени отстъпки и от двете страни във войната. Към настоящия момент изглежда, че Русия ще получи известни териториални придобивки и ще установи сухопътна връзка с Кримския полуостров. Изненадващо или не, най-активни на дипломатическия фронт са Вашингтон и Москва. Хубавото е, че ЕС се събуди, тъй като е необяснимо как две страни, които не са част от Европа, се опитват да решат съдбата на Стария континент. Истината е, че положението е изключително специфично, а ако не бъдат взети мерки, войната може да продължи още дълго време.
Искам да отбележа и още нещо – в Общото събрание на ООН беше гласувана резолюция, осъждаща Русия като агресор, а САЩ застанаха на страната на държави като Северна Корея, Беларус и Русия, гласувайки против нея. Малко по-късно, Съветът за сигурност на ООН прие друга резолюция, която е по-неутрална и призовава да не се спира мирния процес. Това показа, че макар да съществуват различни мнения, повечето страни все пак настояват за стабилност и запазването на териториалната цялост на Украйна. Що се отнася до позицията на нападнатата от Русия страна, едно нещо може да бъде определено като относителен успех – докато преди Путин говореше за нейната „денацификация“ и дори намекваше за ликвидирането на цяла Украйна, тонът му днес е смекчен и той отбелязва, че няма нищо против запазването на суверенитета ѝ.
US joins North Korea, Russia and Belarus at UN in refusing to blame Putin for Ukraine war https://t.co/FtHx6r7wr6
— The Independent (@Independent) February 24, 2025
На какво се дължи рязката промяна в отношенията между САЩ и Русия?
Когато бях дете, населението на Земята беше около 3 млрд. души. Днес, на планетата ни живеят над 8 млрд. души. Нормално е да настъпват промени на международната сцена. Появиха се много нови държави, нови нации. Голяма част от тях следват т. нар. политика на силата - нещо, което Доналд Тръмп подкрепя. Неслучайно той непрекъснато повтаря, че ще направи Америка отново велика, че няма нищо по важно от нейните интереси. Все пак говорим за пропагандни лозунги в страна, в която войната в Украйна не е считана за приоритет, а темата е далечна за повечето американци. Не бива да забравяме, че по време на предизборната си кампания, Тръмп даде едно неизпълнимо обещание – да спре конфикта за 24 часа. В същото време, темата стана повод за сериозно раздвижване на външната политика на САЩ – както по отношение на съюзниците им, така и спрямо Русия. Позицията на Кремъл е ясна, поне що се отнася до териториалните претенции и някои други стратегически намерения. Москва се опитва да се присъедини към Вашингтон и Пекин, превръщайки се в третата глобална сила, диктуваща правилата на бъдещия световен ред. Не бива да се забравя, обаче, че Русия няма ресурсите, с които разполагат САЩ и Китай.
The worst case is that Donald Trump starts to withdraw American troops from Europe or signals that he will not come to NATO’s aid if it is attacked by Russia.
— The Economist (@TheEconomist) February 20, 2025
However, that is seen as less likely—at least for the moment https://t.co/26UuRuTADP 👇
Ако Русия действително постигне целите си и спечели войната в Украйна, възможно ли е след известно време да нападне друга страна? Застрашени ли са държавите от НАТО?
Ако разсъждаваме логично, подобна опасност съществува. Страховете от избухването на трета световна война нарастват. Спомнете си какво пророкуваше руската пропаганда – че Русия е способна да атакува Лондон с ядрено оръжие. Путин иска да превърне страната си в империя, в достоен наследник на СССР. Имериализмът тече във вените на руския елит и е свързан с въпроса за самото оцеляване на страната. Путин също така иска да създаде „новия съветски човек“. Както написа преди време вестник "Комсомолская правда", т. нар. „специална военна операция“ е оказала положително влияние върху руснаците, които са станали по-сериозни, замислени и възвишени. Пропагандата се опитва да убеди хората, че войната е нещо добро и необходимо. Това се преподава дори и в училищата, между другото – на децата се повтаря непрекъснато как войната е неизбежна и винаги е съпътствала хората. Този милитаристичен империализъм е тясно свързан с разпадането на СССР – нещо, което според пропагандата, идваща от Кремъл, се дължи на зловредното влияние на Запада и дейността на вътрешни предатели.
French President Emmanuel Macron used his U.S. visit to publicly push back on President Donald Trump's repeated attacks on Ukraine, fact-checking his American counterpart in real-time and urging caution in talks with Russian President Vladimir Putin. https://t.co/Fhc3Ol9HxR
— ABC News (@ABC) February 25, 2025
Какъв ще бъде следващият ход на ЕС? Ще успее ли общността да прояви единство на фона на всички предизвикателства, пред които е изправена?
След дълъг период на мир, в който европейците сякаш забравиха какво представлява войната, настоящата ситуация предизвика огромен шок. Те не отделяха достатъчно средства за собствената си безопасност, а и не обръщаха особено внимание на тази тема. По тази причина, следващата стъпка, която трябва да бъде направена, е създаването на единна отбранителна стратегия. ЕС е длъжен да гарантира собствената си сигурност срещу всякакви потенциални заплахи, както и нарушения на устава на ООН - организация, която изглежда все по-неспособна да решава големи конфликти.
Въпросът накъде ще поемат отношенията между ЕС и САЩ е много интересен, но отново искам да повторя – Европа трябва да акцентира върху своята сигурност, това е жизненоважно за нейното бъдеще. Тук искам да напомня и още нещо – външният министър на Русия Сергей Лавров нееднократно заяви, че Европа няма как да бъде партньор на страната му поне за едно поколение. Обект на редица коментари е и сделката за украинските редки метали и природни богатства, която ще бъде финализирана в най-скоро време. Президентът Володимир Зеленски демонстрира твърдост, която го прави достоен за уважение, особено в очите на собствения му народ. Именно затова Москва и Вашингтон не го харесват особено. Той е човек, отстояващ интересите на родината си. А що се отнася до природните залежи, Путин започна да лансира тезата, че САЩ и Русия могат да ги добиват и обработват заедно. Само времето ще покаже дали това действително ще се случи.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Още от автора:
Климатичната криза, която заплашва бъдещето на човечеството
Изборите в Германия и неясното бъдеще на Европа
Държавите, които поеха доброволно по пътя на диктатурата
Как Европа се оказа изолирана от преговорите за Украйна
Секретните военни бази в САЩ, за които повечето хора дори и не са чували
Един век по-късно – събитията, които промениха света
Успехи и провали – какво е наследството на Байдън
„Последният диктатор в Европа“ отива на избори
Задава ли се разрив в отношенията между САЩ и Германия
Непостижима цел ли е присъединяването на Турция към ЕС
Неизбежната промяна в отношенията между САЩ и Куба
Най-сериозните икономически проблеми, пред които Тръмп ще се изправи
Операция „Вълшебният свирач“ - как Великобритания евакуира 800 000 деца за три дни
Сирия без Асад – какъв ще бъде следващият ход на Русия
Прословутите събития, които никога не са се случвали
Политически сътресения – прави ли Румъния опасен завой надясно
Мирът като непостижима цел – има ли изход от кризата в Близкия изток
Готов ли е светът за завръщането на Тръмп
Изборите в САЩ и ефектът им върху войната в Украйна
Дебатът, който не се състоя – защо Тръмп отказва да се изправи срещу Харис
Скандалните тайни на технологичните гиганти, които възмутиха света
Една година по-късно – задълбочаващата се криза в Близкия изток
Сблъсъкът на вицепрезидентите – Джей Ди Ванс срещу Тим Уолц
Екстремното време, което заплашва Европа
Най-абсурдното състезание в историята на Олимпийските игри
Тръмп или Харис – за кого ще гласуват младите американци
Подкрепят ли САЩ създаването на палестинска държава?
„Враждебен сексизъм“: Готови ли са САЩ да изберат жена за президент
Войната в Украйна и растящото влияние на Русия в Африка
Най-скандалните крайнодесни групировки, за които не сте чували
Непознатата история на Статуята на свободата
Атаката, която изненада Русия и новата тактика на Украйна
Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп
Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!