Ю жнокорейският министър на съединението опроверга настойчиво слуховете за смъртта на Ким Чен Ун, които обиколиха като сензация отегчения от карантината западен свят през последната седмица. Всичко започна с един репортаж от 21 април на южнокорейската медия DailyNK, в който се говореше за информация от Пхенян, според която Ким е претърпял сърдечносъдова операция или процедура на 12 април. По-късно DailyNK пробва да се застрахова, като поясни че става дума само за един източник (журналистическите стандарти, поне в холивудските филми, изискват два независими източника), ала новината вече беше обиколила половината свят и в следващите дни набъбна с живи кинематографски детайли, които си съперничат по абсурдност само със севернокорейските пропагандни репортажи от световното първенство по футбол. Разбрахме как Ким е паднал, държейки се за сърцето, как корейските лекари не посмели да го оперират, как 50 (петдесет!) китайски лекари пристигнали спешно по поръчение на Си Дзинпин, как корейският вожд бил във вегетативно състояние, а над неговото полуживо тяло вече се разразявала престолонаследна битка…
Японски медии: Ким Чен-ун е във вегетативно състояние
По всичко изглежда, че Ким Чен Ун наистина е преминал през някаква медицинска процедура или операция, което препятства публичните му изяви в последните две седмици (и все пак, по този повод южнокорейският министър напомни, че две или три седмици отсъствие от публичността, макар и рядко, не е безпрецедентно). Не е изключено неговото състояние да е тежко, но положителни доводи в тази насока просто липсват засега.
Ким обаче, макар и млад, не е човек с несъмнено здраве. Информацията, която имаме от снимки, срещи и спомениq свързани с него, свидетелства че младият корейски вожд е (очевидно) с наднормено тегло, прекалява с цигарите, алкохола и швейцарското сирене (към което е придобил вкус по време на следването си в Швейцария). Ким изглежда необикновено нехаен за своето здраве, особено предвид че баща му и дядо му починаха именно от сърце, макар и на почтена възраст.
Ким Чен Ун може би се опитва да се предпази от COVID-19
Затова, независимо дали са преувеличени слуховете за неговата смърт, струва си да разгледаме един сценарий в който Ким Чен Ун умира преждевременно. Кой ще го наследи, как ще се справи режима в Пхенян и как ще представи ситуацията на населението? И може ли всичко това да се размине без кръвопролития и риск за международната сигурност?
КНДР е сталински тип режим, който никога не е претърпял десталинизация. Либералните реформи на Хрушчов, които връщат властта в органите на партията и гарантират някаква вътрешнопартийна апаратна демокрация, не се случват в Пхенян. Точно по онова време Ким Ир Сен се насочва към изтръгване на страната от влиянието на Китай и СССР като провежда чистки и налага личната си власт над партията, която е малко или много инфилтрирана с прокитайски и просъветски елементи.
През 70-те той започва да готви сина си Ким Чен Ир за наследник, което е безпрецедентен експеримент в превръщането на комунистическа държава в наследствена монархия. Този експеримент се оказва успешен и КНДР досега е преживяла цели две успешни наследявания - на Ким Чен Ир през 1994 и на Ким Чен Ун през 2011. Властта на фамилията днес е толкова безспорна, че не е чудно да си представим четвърти Ким. Проблемът, че този път наследник в зряла възраст липсва. Освен това, при последните две наследявания, Ким Чен Ир и Ким Чен Ун са били известно време постепенно налагани в политическия и военния живот, чрез заемане на различни важни длъжности, т.е. не наследили „по право“, без някаква предходна политическа роля. Ким сега има дъщеря, вероятно на десет години, както и едно или две други по-малки деца с неизвестен пол.
Конституцията на КНДР не предвижда наследяване на Върховния вожд като такъв. Генерален секретар на партията се избира с конгрес, а държавен глава (председател на държавния съвет) се избира след свикване на народното събрание. Предполага се, че най-силните мъже в страната сега са членовете на постоянната комисия към политбюро, върхът на партийната стълбица - Ким Йен Нам, Чо Рен Хе и Пак Пон Чу. Но дори и новият водач да бъде договорен някак между тях, акламацията от конгреса и народното събрание трябва да се проведе и това отваря много врати за борба и нестабилност. Задачата, която те и събранията, които ще подпечатат избора им трябва да решат е следната: някой измежду членовете на постоянния комитет ли ще замести Ким Чен Ун или трябва да е някой от неговите роднини (сестра му или чичо му)? С други думи, възможна ли е реставрация на партийното единоначалие или партията (и останалите институции) са твърде ерозирали и не могат да управляват без династията Ким?
Един индикатор за наследяването, който по стара традиция от съветско време почти безпогрешно показва следващия главен е комитетът за погребението. Който е председател на комитета за погребване, той обикновено наследява. Традицията присъства и в КНДР, където Ким Чен Ун председателстваше погребването на Ким Чен Ир, който от своят страна ръководеше това на Ким Ир Сен. Силата на този обичай е изпитвана и в друга комунистическа държава с монархически режим и без ясен ред за наследяване - Туркменистан. При смъртта на Сапармурат Ниязов, бащата на всички туркмени, имаше същите спекулации относно наследника. Той се оказа Гурбангули Бердимухамедов - председателят на комитета за погребението. Така че, ако и когато Ким умре, със сигурност има начин да предположим кой ще бъде наследника. Но това не може да стане преди да е налице мъртвец.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!