Кой финансира НАТО и с колко?

Н АТО се финансира от преките и непреките вноски на своите членове. Това става ясно от доклад, публикуван на официалната страница на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО).     

Общите фондове на НАТО се състоят от преки вноски към колективни бюджети и програми, които се равняват на едва 0,3% от общите разходи за отбрана на съюзниците (около 3,3 милиарда евро за 2023 г.). Тези средства позволяват на Алианса да предоставя способности и да управлява цялата организация и нейните военни командвания. 

Тръмп отхвърли критиките, твърди, че е направил НАТО силен

Националните (или непреките) вноски са най-големият компонент от финансирането на НАТО и се поемат от отделните страни-членки. Те включват силите и способностите, притежавани от всяка страна членка, които могат да бъдат предоставени на Алианса за дейности по възпиране и отбрана и военни операции. 

Преките вноски финансират бюджетите, програмите и способностите на НАТО в подкрепа на цели, приоритети и дейности, които обслужват интересите на Алианса като цяло – и не могат разумно да бъдат поети от нито един член – като операции и мисии на Алианса или въздушна отбрана на НАТО или системи за командване и контрол. 

Всички съюзници допринасят за финансирането на НАТО, като използват съгласувана формула за споделяне на разходите, получена от брутния национален доход на страните членки. 

НАТО има три основни общо финансирани бюджета: 

• Граждански бюджет (финансиране на щаба на НАТО) 
• Военен бюджет (финансиране на командната структура на НАТО) 
• Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността (финансиране на военна инфраструктура и способности) 

Програмите и инициативите също могат да бъдат съвместно финансирани, което означава, че участващите страни могат да идентифицират приоритетите и договореностите за финансиране, докато НАТО осигурява политически надзор. 

Общото финансиране на НАТО е подкрепено от силни механизми за управление, като съюзниците колективно решават какво е допустимо за общо финансиране, както и колко могат да бъдат изразходвани всяка година. Те също така колективно решават стойностите за планиране на ресурсите в средносрочен план. 

Северноатлантическият съвет наблюдава общите процеси на финансиране, които се ръководят от Съвета за политика и планиране на ресурсите, Бюджетния комитет и Инвестиционния комитет. 

Гражданският бюджет на НАТО осигурява средства за разходи за персонал, оперативни, капиталови и програмни разходи на Международния секретариат в щаба на НАТО в Белгия. Финансира се от бюджетите на националните външни министерства, а изпълнението му се контролира от бюджетната комисия. Гражданският бюджет за 2023 г. е 370,8 млн. евро.   

Военният бюджет подкрепя и допринася за укрепване на възпиращата и отбранителна позиция на НАТО и за насърчаване на оперативната съвместимост в целия Алианс. Той финансира функционирането на избрани съвместно финансирани способности, интегрираната командна структура, операции и мисии на Алианса и до известна степен обучение и учения. Военният бюджет осигурява средства за интегрираната командна структура, Международния военен секретариат, стратегическите командвания на НАТО, силите на НАТО за ранно предупреждение и контрол във въздуха (NAEW&C) и операции и мисии на Алианса. Във всички случаи обаче осигуряването на военен персонал за интегрираната командна структура или за операции и мисии остава национално финансирана отговорност. Военният бюджет за 2023 г. е 1,96 млрд. евро.   

Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността (NSIP) подкрепя и допринася за възпирането, отбраната и сигурността. Той осигурява инсталации и съоръжения като комуникационни и информационни системи за противовъздушна отбрана, военни щабове за интегрираната командна структура и за разгърнати операции, както и критични летища, горивни системи и морска инфраструктура. NSIP се финансира от министерствата на отбраната на всяка членка на НАТО. Изпълнението му се контролира от Инвестиционния комитет. Способностите се предоставят или от отделни нации домакини, или нации потребители, от агенции на НАТО или стратегически командвания. Таванът за 2023 г. за NSIP е 1 милиард евро. 

Ето какво сочат данните от споразумението за споделяне на разходите за граждански бюджет, военен бюджет и програмата на НАТО за инвестиции в сигурността:   

САЩ е безспорен лидер, като допринася за общия бюджет с 16.1964%, последван Обединено кралство с 11.1801% и Германия с 16.1964%. Това става ясно от информация, публикувана на официалната страница на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) в Интернет.   

България допринася с 0.3623% за общия бюджет. По-малко от нас плащат Хърватия, Албания, Естония, Исландия, Латвия, Литва, Люксембург, Черна гора, Северна Македония, Словения, сочат данните.  

Непряко финансиране на НАТО 

Когато Северноатлантическият съвет – най-висшият политически орган на НАТО за вземане на решения – единодушно реши да участва в операция или мисия, няма задължение за всеки член да даде своя принос, освен ако това не е операция за колективна отбрана. Във всички случаи организацията няма свои собствени въоръжени сили, така че съюзниците предоставят войски и оборудване на доброволна основа. Приносите се различават по форма и мащаб. Например съюзниците могат да изберат да дадат няколко войника или хиляди войници в операция или мисия на НАТО. Приносът може също да включва всякакъв вид материали, от бронирани превозни средства, военноморски кораби или хеликоптери до всякакъв вид оборудване или поддръжка, медицинско или друго. Тези вноски се предлагат от отделни съюзници и се вземат от общия им отбранителен капацитет, за да формират комбиниран капацитет на Алианса, като всеки покрива разходите, свързани с тяхното разполагане. 

Насоки за 2% инвестиции в отбраната  

През 2006 г. министрите на отбраната на НАТО се съгласиха да отделят минимум 2% от техния брутен вътрешен продукт (БВП) за разходи за отбрана, за да продължат да гарантират военната готовност на Алианса. Тази насока също така служи като индикатор за политическата воля на дадена страна да допринесе за общите отбранителни усилия на НАТО, тъй като капацитетът на всеки член оказва влияние върху цялостното възприемане на доверието в Алианса като политическо-военна организация. 

Общите ресурси на съюзниците извън САЩ, измерени в БВП, са почти равни на тези на Съединените щати. Съюзниците извън САЩ обаче харчат заедно по-малко от половината от това, което САЩ харчи за отбрана.  

Този дисбаланс е постоянен, с вариации, през цялата история на Алианса и стана по-ясно изразен след трагичните събития от 11 септември 2001 г., след които Съединените щати значително увеличиха разходите си за отбрана. Обемът на разходите за отбрана на САЩ представлява приблизително две трети от разходите за отбрана на Алианса като цяло. Това обаче не е сумата, която Съединените щати допринасят за оперативното управление на НАТО, която се споделя с всички съюзници според принципа на общо финансиране. Освен това разходите за отбрана на САЩ покриват и задължения извън евроатлантическата зона. Въпреки това трябва да се отбележи, че Алиансът разчита на Съединените щати за предоставянето на някои основни способности, например по отношение на наблюдението и разузнаването, отбрана с балистични ракети и електромагнитна война. 

Ефектите от финансовата криза от 2007-2008 г. и намаляващият дял на ресурсите, отделени за отбрана в много съюзнически държави до 2014 г., изостриха този дисбаланс и също така разкриха нарастваща асиметрия в способностите сред европейските съюзници. Франция, Германия и Обединеното кралство заедно представляват приблизително 50% от разходите за отбрана на съюзниците извън САЩ. На срещата на върха в Уелс през 2014 г., в отговор на незаконното анексиране на Крим от Русия и сътресенията в Близкия изток, лидерите на НАТО се съгласиха да обърнат тенденцията на намаляване на бюджетите за отбрана. 

Докато насоките от 2% от БВП сами по себе си не са гаранция, че парите ще бъдат изразходвани по най-ефективния и ефикасен начин за придобиване и разгръщане на съвременни способности, те остават важен показател за политическата решимост на отделните съюзници да отделят за отбрана относително малко, но все още значително ниво на ресурси. През 2014 г. трима съюзници са похарчили 2% от БВП или повече за отбрана. Това се увеличи до седем съюзници през 2022 г. Освен това 2022 г. беше осмата поредна година на нарастващи разходи за отбрана в европейските съюзници и Канада, възлизащи на увеличение от 2,2% в реално изражение в сравнение с 2021 г. 

Обещанието за инвестиции в отбраната, одобрено през 2014 г., призовава съюзниците да изпълнят насоките от 2% от БВП за разходи за отбрана и насоките от 20% от годишните разходи за отбрана за ново оборудване до 2024 г.  

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. мнозинството от съюзниците са се ангажирали да инвестират повече и по-бързо в отбраната. На срещата на върха във Вилнюс през 2023 г. лидерите на НАТО се споразумяха за нови инвестиции в отбраната, като поеха ангажимент да инвестират най-малко 2% от БВП годишно за отбрана. Те също така потвърдиха, че в много случаи ще са необходими разходи над 2% от БВП, за да коригират съществуващите недостатъци и да изпълнят изискванията във всички области. Новите договорки за инвестиции в отбраната също призовават съюзниците да изпълнят насоките за 20% от годишните разходи за отбрана за ново оборудване, включително за научноизследователска и развойна дейност. 

Основната насока за разходите за оборудване 

Бюджетите за национална отбрана покриват основно три категории разходи:  

• Разходи за персонал, включително пенсии 
• Проучване, развитие и доставка на отбранително оборудване 
• Операции, учения и поддръжка 

Разпределението на бюджета е национално, суверенно решение, но съюзниците от НАТО се съгласиха, че най-малко 20% от разходите за отбрана трябва да бъдат посветени на големи разходи за оборудване, включително свързаните с тях научноизследователска и развойна дейност, което се възприема като решаващ показател за мащаба и скоростта на модернизацията. Когато разходите не отговарят на насоките от 20%, съществува нарастващ риск от остаряване на оборудването, нарастващи пропуски в способностите и оперативната съвместимост между съюзниците и отслабване на отбранителната индустриална и технологична база на Европа.  

Директно финансиране на НАТО 

НАТО има годишни бюджети и програми на стойност около 3,3 милиарда евро, които поддържат постоянната военна командна структура на Алианса, позволяват текущите операции и мисии и осигуряват основна военна инфраструктура (включително въздушни и военноморски бази, сателитни комуникации, тръбопроводи за гориво и командване и системи за управление). Това представлява 0,3% от общите разходи за отбрана на съюзниците. Това пряко финансиране се предлага основно в две форми:  

• общо финансиране  
• съвместно финансиране 

То може също така да бъде под формата на доверителни фондове, вноски в натура, специални споразумения за споделяне и дарения. 

Принципът на общо финансиране 

От основаването на НАТО общото финансиране играе стратегическа роля в подкрепа на целите, приоритетите и основните задачи на Алианса. Съюзниците обединяват своите колективни ресурси, за да осигурят и доставят ключови програми и способности на НАТО. 

Когато е идентифициран определен приоритет или инициатива, Съветът за политика и планиране на ресурсите (RPPB) преценява дали принципът на общо финансиране е приложим – с други думи дали предоставянето на способности или провеждането на дейност служи на интересите на Алианса като цяло.  

Общите договорености за финансиране се прилагат за гражданския и военния бюджет на НАТО и Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността (NSIP). Заедно тези съвместно финансирани бюджети укрепват Алианса, като осигуряват големи способности, позволяват възпиране, отбрана и оперативна съвместимост и подпомагат консултациите и вземането на решения на най-високи нива. Това са единствените средства, за които властите на НАТО определят нуждите си от финансиране в съответствие с основните цели и приоритети на Алианса. Съюзническите общи финансови вноски за НАТО се установяват чрез съгласувана формула за споделяне на разходите, получена от брутния национален доход на страните-членки на НАТО.  

Критериите за общо финансиране се преразглеждат редовно и се коригират, за да бъдат в крак с променящите се политическо-военни цели и нужди на НАТО. На срещата на върха в Брюксел през 2021 г. лидерите на НАТО се споразумяха да увеличат ресурсите на НАТО, включително, ако е необходимо, общото финансиране на Алианса, като вземат предвид устойчивостта, достъпността и отчетността. На срещата на върха в Мадрид през 2022 г. лидерите се ангажираха с конкретна финансова траектория и за трите бюджета на НАТО, считано от 2023 г. В резултат на това увеличените разходи за национална отбрана и общото финансиране на НАТО ще бъдат съизмерими с предизвикателствата на един по-оспорван ред за сигурност. Инвестициите в колективна отбрана и ключови способности са от съществено значение. 

* Видеото е архивно: NATO Allies Pressure Hungary for Blocking Sweden’s Accession