Кои са петимата, които искат да мерят сили с Путин

С ледващите президентски избори в Русия трябва да се проведат на 17 март 2024 година. Окончателното решение за това трябва да бъде взето още този месец от Съвета на федерацията. Очаква се това да стане между 8 и 18 декември, предаде Deutsche Welle.

Междувременно желанието си да се кандидатират обявиха бившият "министър на отбраната" на самопровъзгласилата се "Донецка народна република" (ДНР) Игор Стрелков (Гиркин), журналистката от Ржев и майка на три деца Екатерина Дунцова, както и Борис Надеждин от Градския съвет на Долгопрудни в Московска област и бивш депутат от Държавната дума. Освен това своите президентски амбиции обявиха още Сергей Липатов, куриер по професия, както и ръководителят на Националната пенсионна асоциация и бивш заместник-председател на столичния клон на партия "Яблоко" Анатолий Рабинович.

Президентската кампания на практика е предрешена, но властите може да допуснат до нея и редица опозиционни кандидати - за повишаване на избирателната активност и легитимността на тези избори. Дори не е изключено някои от допуснатите до надпреварата кандидати да са опозиционно настроени или да имат пацифистки възгледи - стига ситуацията да се контролира изцяло от Кремъл.

Кандидат на "левите и патриотичните сили"

Най-непредсказуем сред тях засега изглежда Игор Стрелков (Гиркин), смятат наблюдателите. Полковникът от ФСБ от запаса и бивш "министър на отбраната" на донецките сепаратисти се намира от юли 2023 в следствения арест по обвинение в призоваване към екстремистка дейност (според 280 от Наказателния кодекс на Руската федерация). Максималното наказание, което може да получи по това обвинение, е пет години лишаване от свобода. Всички материали по делото обаче са засекретени.

Стрелков е обявен за международно издирване по искане на Окръжния съд в Хага, след като беше осъден на доживотен затвор за катастрофата на малайзийския пътнически самолет Боинг през юли 2014 година. Украйна пък го обвинява във военни престъпления.

За намерението на Стрелков да се кандидатира за президентските избори съобщи миналия месец координаторът на партия "Ляв фронт" Сергей Удалцов, който го представи като общ кандидат на "левите и патриотичните сили" в страната. Самият Стрелков тогава предположи, че кандидатурата му ще бъде блокирана още на етапа на събиране на подписи.

The Economist: Европа трябва да гледа на Путин като на основна дългосрочна заплаха за нейната сигурност

Кремъл едва ли ще рискува с Гиркин

Стрелков все още не е представил предизборната си програма, но увери, че неговата номинация може да обедини "всички истински патриотични сили в руското общество".

Кремъл няма да рискува с Гиркин, защото появата на подобен кандидат би била равносилна на признание, че някои патриоти са недоволни от Путин, казва политическият анализатор Абас Галямов. Според него Гиркин може да стане изразител на противопоставянето на "мнозинството патриоти" и "малцинството западняци" в Русия: "Възможно е да се стигне до нежелана от Кремъл ситуация - патриоти срещу Путин.

Според руското законодателство на Стрелков може да му бъде отказана регистрация като кандидат за президент по съвсем официални причини - заради неговата присъда. Политологът Дмитрий Орешкин смята, че властите няма да пропуснат този шанс.

Неоимпериализъм, шантажи и нови войни: Ако Русия победи, светът ще бъде друг

Борис Надеждин - кандидатът на "Гражданска инициатива"

Борис Надеждин, бивш депутат в Държавната дума от Съюза на десните сили, а в момента избраник в Градския съвет на Долгопрудни, бе първият, който обяви намерението си да се бори за президентското място на предстоящите избори. 60-годишният политик беше подкрепен от партията "Гражданска инициатива", която издигна и кандидатурата на Ксения Собчак за президентските избори през 2018 година. Това ще опрости нещата за Надеждин, на когото ще са му необходими само 100 000 подписа за номинирането му, вместо нужните 300 000, ако не беше партиен кандидат.

Самият Надеждин подчертава, че неговото участие в президентските избори ще повиши избирателната активност и ще направи по-трудно фалшифицирането на резултатите от гласуването. Политикът оценява своя електорат на 15-20% от руското население - тези, които определят сегашния курс на властите като "грешен". В актуално проучване на Центъра за изучаване на общественото мнение ВЦИОМ, проведено през октомври 2023, 11% от респондентите са определили сегашния курс на Русия като "грешен", а 10% - като "по-скоро грешен". На страницата си в интернет Надеждин се обявява за "мир", "свобода на словото", "сътрудничество", "гражданско общество" и "честни избори".

Това ли е следваща война в Европа: Русия срещу НАТО

Независимата кандидатка Екатерина Дунцова

Сходни политически възгледи има 40-годишната Екатерина Дунцова, която също смята да участва в президентската надпревара догодина. Тя е журналистка, от 2019 до 2022 е била депутатка в Ржевския градски съвет. През ноември 2023 е извикана да дава обяснения в местната прокуратура за отношението ѝ към "специалната военна операция" (войната, която Русия води срещу Украйна).

Дунцова издига сама кандидатурата си, което означава, че ще се нуждае от инициативна група от 500 души, както и от 300 000 подписа в поне 40 региона на Руската федерация. Журналистката оценява потенциалния си електорат на 10-15% от населението на страната.

Путин: Русия оставя "отворен прозорец" към Европа

Предизвестен резултат

Шансът Надеждин да бъде допуснат до участие в изборите е доста голям, смята Дмитрий Орешкин. Но крайният резултат от изборите не подлежи на съмнение: Надеждин, както и други "ритуални фигури", ще успеят да съберат по 2-3% от гласовете, а над тях "величествено ще се извисява небостъргачът на Владимир Владимирович Путин". Дунцова, по думите на Орешкин, може да се окаже трудна за контролиране от режима.

Политическият анализатор Абас Галямов също смята, че властите могат да допуснат контролиран антивоенен кандидат - заедно с други представители на системната опозиция. Това ще позволи на режима да победи триумфално и да получи "допълнителна доза легитимност". Защото е трудно да се удържа системата на властта само с репресии, убеден е политологът.