Когато работата носи смърт: Трудовите злополуки в Индия

И ндия се стреми да се превърне в глобален промишлен център. Но дали смъртните случаи на работното място не са твърде висока цена за това? Това пише Адил Бат за Deutsche Welle.

21-годишната сестра на Исмаил Кан - Мускан, е сред 27-те, загинали при огромен пожар в четириетажната сграда в Ню Делхи, където се помещавала фабрика за електроника. Трагичният инцидент стана през май 2022-а година.

Мускан работела там от две години, а парите, които печелела, осигурявали издръжката на петчленно семейство. Исмаил още има кошмари, свързани с този ден. Понякога нощем се буди с викове, мислейки за сестра си, която отчаяно се опитва да избяга от пламъците.

Исмаил смята, че собствениците на фабриката носят отговорност за трагедията. "Сестра ми е можела да избяга и да оцелее, но авариен изход нямало. Единственият е бил блокиран от кутии, когато се разразил пожарът", разказва мъжът пред ДВ. Семействата на другите жертви, както и самият Исмаил, съдят компанията.

При трудови злополуки загиват по трима души дневно

"Коалицията на работниците" - колектив от организации, които се занимават с трудови казуси, отбелязва в своя доклад за инцидента в тази фабрика, че тя е работела без нужното разрешение от противопожарната служба. Причината - редица трудови нарушения и нарушения на правилника по сигурността.

Адвокатът на фабриката Нитин Ахвалат отрече пред ДВ обвиненията срещу собствениците на компанията. "Имаше инцидент, който стана заради късо съединение", каза той. Ахвалат обясни, че не знае за блокирани аварийни изходи и че разследването още е в ход.

Трудовите злополуки в Индия убиват и осакатяват хиляди хора всяка година. Данните на правителството показват, че в индийските фабрики ежедневно заради липсата на основни мерки за безопасност загиват средно по трима работници. През 2021-а година Министерството на труда информира властите, че 6500 души са загинали през последните пет години на работните си места. Активисти и синдикати смятат, че всъщност жертвите са много повече, тъй като голяма част от инцидентите изобщо не са оповестени.

Обучения не се провеждат

Освен нарушенията на противопожарната безопасност, недостатъчното обучение също е основна причина за злополуките на работните места в цялата страна.

Фондацията "В безопасност в Индия” - организация, която се занимава с безопасността на работещите в автомобилостроенето, публикува неотдавна ежегодния си доклад. В него се посочва, че отново хиляди хора са изгубили пръстите си и ръцете си при трудови злополуки. Голяма част от работещите в автомобилната индустрия са мигранти, които често работят твърде много, получават малко и не са достатъчно обучени.

Размиване на законите за безопасност на труда

Индия се стреми да се превърне в глобален промишлен център, като стимулира инвестициите и иновациите. Въпреки това инцидентите продължават да са чести. Яснота по въпроса кога в страната ще започнат да се спазват стандартите за безопасност няма.

Индийското правителство предприе стъпки за реформа на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, но някои активисти смятат, че това само е довело до по-голям риск за работниците. През 2020-а година Индия въведе Кодекс за безопасни условия на труд, който съдържа промяна в изискването за създаване на "Комитети по сигурността" в опасните фабрики.

До момента бе задължително всяка компания да има такъв комитет, независимо колко са нейните работници. Според променения кодекс обаче такъв комитет може да се сформира чак след разпореждане на властите. Променени бяха и правилата за трудови инспекции - уж с цел да се опрости процесът.

Синдикалистът Тапан Сен критикува тези нови закони. "Случайните и непланирани инспекции са спрени почти напълно. Сега виждаме, че не се провеждат никакви инспекции. Дори да искате да инспектирате, трябва да информирате компанията няколко дни по-рано. А това ще бъде опасно за работниците", каза той пред ДВ. Сен твърди, че новите закони свалят летвата за спазване на изискванията още по-ниско.

Обратно в Ню Делхи, Исмаил и членовете на семействата на други жертви са решени да продължат делата си, въпреки финансовата тежест. Те се надяват да получат справедливост за претърпените загуби.