Цин Ган - китайският „воин вълк“ във Вашингтон

Н овият посланик на Китай във Вашингтон Цин Ган е смятан за един от "воините вълци" - този нов тип дипломати, които говорят без заобикалки със Запада, разглеждан като системно враждебен спрямо Пекин.

При положение че администрацията на Байдън изобщо не предприе сближаване с Китай след конфронтацията от епохата на Тръмп, назначението му е сигнал, че режимът на президента Си Цзинпин се кани да поддържа твърдия подход към големия си американски съперник, смятат експерти.

Пристигнал в сряда в САЩ, той положи усилия да изглежда помирително настроен - каза, че се стреми "да гради канали за комуникация" с домакините си и да върне двустранните отношения отново "в релсите".

Петдесет и пет годишният Цин Ган е по-известен с опита си в комуникацията, отколкото с умения в сферата на връзките с първата световна сила.

Този елегантен мъж, който обича да носи сако в цвят антрацит с яка в стил Мао, дълги години бе сред говорителите на китайското външно министерство.

"Тогава го наричаха "Боеца Ган",

спомня си Юн Сун, ръководителка на програмата за Китай във вашингтонския център "Стимсън". „Той имаше навик да отвръща на агресивни журналистически въпроси със също тъй враждебен тон".

Зам.-министър на външните работи от 2018 г., той отговаряше за Европа и за информацията, отстоявайки визията си за Китай като страна, която няма нужда от наставленията на Запада, и с охота припомняше, че тя е била негова жертва по време на опиумните войни от XIX век.

Именно той се ангажира през март да свика европейските посланици, за да протестира срещу санкциите, наложени на страната му във връзка с отношението ѝ към мюсюлманите уйгури в северозападния район Синцзян.

На неотдавнашна пресконференция, на въпрос за концепцията за "воините вълци", Цин потвърди пред журналисти новия курс на китайската дипломация, изправена пред "безпочвени клевети", идващи според него от "свирепи вълци" в чужбина.

През последните години имиджът на Китай в повечето западни страни безпрецедентно се помрачи и причината е, че европейците и американците, по-специално медиите им, никога не биха се примирили с китайската политическа система, нито с икономическия подем на страната, обясняваше той в края на 2020 г.

"Водач на глутницата"

"Той е сред стожерите на дипломацията на вълците воини", резюмира аналитикът Хуа По, а човек, твърде вещ в мистериите на властта, дори вижда в него "водача на глутницата", високо ценен от президента.

Родом от северния град Тянцзин, той влезе в контакт със Си Цзинпин като шеф на протокола преди 2018 г.

Във Вашингтон стилът му рискува да се размине с този на Цуй Тянкай, дипломат от старата школа, останал там като посланик осем години.

"Назначението му е знак за непримиримост, отправен към Вашингтон", смята Юн Сун. "Не бих се изненадала той да не е толкова кротък като г-н Цуй, да надига глас и публично, и в частни разговори", добавя тя.

Профилът му наподобява този на Лу Шай, посланик на Китай в Париж, който беше извикан в Ке д'Орсе (френското външно министерство - бел.ред.) заради не особено дипломатични изяви - нещо крайно рядко за представител на Пекин.

"Война на обществени мнения"

Отговарял за Европа в министерството на външните работи, Цин Ган е прекарал част от кариерата си в китайското посолство в Лондон и добре владее английски.

"Той не е експерт по въпросите на САЩ, нито на Северна Америка", отбелязва китаистът Антоан Бондаз от Фондацията за стратегически изследвания в Париж. "Днес обаче той със сигурност е сред най-опитните в сферата на комуникацията китайски дипломати. Това е навярно причината да бъде назначен", посочва той и прогнозира, че Цин идва в САЩ по-скоро, "за да се чуе гласът на Китай", отколкото да преговаря.

Хонконг, Тайван, Синцзян, човешките права, търговията, технологиите и произходът на COVID-19 - конфронтационни въпроси не липсват в отношенията между двете първи световни сили.

В понеделник, когато в Китай за пръв път бе на посещение високопоставена представителка на американската дипломация от епохата на Байдън, Пекин отправи към Америка същинска обвинителна реч - обвини я, че носи изцяло вината за влошаването на двустранните връзки.

Независимо че влага много средства в чуждоезичните си медии, комунистическият режим не успява да убеди световното обществено мнение.

"Войната на обществени мнения между Китай и САЩ ще става все по-жестока“, предрича Хуа По. „Точно затова Китай назначава един по-твърд и по-агресивен посланик, за да има най-после право на думата".