Китай вчера и днес

За 60 години Китай преживя много промени. Започна се с революция на селяните (1949 г.), водена от Мао Дзе Дун, и скок от империя в комунизъм.

Последва културна революция, която разби дисидентите, а в последствие се разви най-капиталистическата икономика на нашата планета, което доведе до невероятна трансформация в държава, търсеща световна мощ.

Тази нация от 1,3 млрд. жители, с хилядолетни традиции поддържа еднопартийна система, която обаче отвори страната за мощния капитализъм.

Китайската комунистическа партия твърди, че една такава нова икономическа система дава пълните възможности на демокрацията.

Въпреки това тя не отрича, че няма свобода на пресата и мненията, че има епизоди на масивна репресия в Тибет, както различни революционни изяви, както тази на площад Тянанмън.

Днес 90% от китайската икономика е в частния бизнес

макар този частен бизнес да е в ръцете на политическата номенклатура.

Голяма част от реформите са водени от комунистическата партия под ръководството на пост-маоиста Дън Сяопин, според когото частният бизнес обогатява китайската демокрация и възгледите на партията, както и индивидуалната икономика.

Дали това е идеалът на комунизма?

Истината е, че днес в Китай маоизмът в своята стара форма се поддържа само в селските райони, които все още се съпротивяват на промените.

Водени от тази съпротива, някой райони дори

се върнаха към колективната продукция

на кооперативите. Една от най-известните кооперативи (комуна) - Нанжие, която се формира преди 20 години, продължава да устоява на натиска на новия икономически механизъм в Китай и днес обединява 4000 жители, осигурявайки им храната, здравето и образованието напълно безплатно.

Подобни кооперативи, макар и малък процент за страната, все пак оказват значителна помощ за изхранването на това милиардно население на Китай.

В тази страна годишно постъпват на трудовата борса за работа между 10 и 12 млн. души, от които не всички могат да намерят работа. В такива случаи, моделът на Мао - комуните, спасява селските райони.

Много вероятно е този модел да се засили, въпреки, че се разглежда като съпротива на новата икономика.

Следвайки модела на Япония и Южна Корея, Китай залага силно на

развитие на големи държавни корпорации

и обединения с голямо участие обаче на чужд, световен капитал.

Модел, които Китай възприе през 90-те години като важен пункт в своето развитие, благодарение на тогавашния зам.-премиер У Бангуо.

Той подчерта тогава, че икономическото развитие на Китай може да разцъфти само, ако се създадат мултинационални корпорации. "САЩ притежава "Генерал мотърс", "Боинг", "Дю понт" и други подобни корпорации.

Япония има също шест индустриални конгломерата, Южна Корея - 10.

От този вид индустрия зависи бъдещето на Китай", каза Бангуо.

Понастоящем китайски корпорации със силно международно участие на пазара са Chinalco, Mimetal, нефтеното CNOOC и Beijing Automobile Industry Corporation.

Към тях се добавя една изключително важна

координация между индустриалния сектор и банките,

механизъм несъществуващ по-рано в комунизма, дори нов в някои аспекти и за капиталистическата икономика.

Например, повече от 50% от банковия капитал е държавен, като обхваща четири от 10-те най-могъщи банки в света.

"Банките в Китай дават почти безлихвен кредит, близък до нула, и не искат фиксиран срок за връщането му.

Това дава по-големи възможности за инвестиции и стимулиране на индустриалния растеж в страната", коментира в Би Би Си проф. Шужие Яо, декан в Университета в Нотингам Нингбо в Китай.

Така икономическият растеж в Китай постига годишен ръст между 8 и 12%.

Оттук произтича и доминиращата позиция на страната на световния пазар.

Според статистиката през последните години Китай е на първо място по износ, притежава най-големия държавен резерв, както и е най-големият консуматор на всякакъв вид материали, което доведе до историческо понижение на цените на много стоки, по-рано непроизвеждани от Китай.

През 2002 г.,

китайските инвестиции в чужбина

 бяха нищожни, но днес надхвърлят 52 млрд. щатски долара.

Инвестициите на Китай в Африка и Латинска Америка маркираха присъствието на новия китайски империализъм в тези райони.

Над 700 китайски предприятия вече работят в различни африкански държави, от където Китай внася около 30% от енергийните си нужди.

Наскоро започнаха и първите китайски сондажи на нефт в Ирак, с разрешение на Иракското правителство.

Разбира се, трябва да се отбележи, че тези инвестиции са добре дошли в африканските държави, но напоследък има много силни оплаквания за малтретиране и жестока експлоатация на работещото в тези предприятия местно население.

Именно тези оплаквания бяха причина между Замбия и Китай да се зароди конфликт.

С Латинска Америка през 2006 г. Китай реализира търговски обмен за над 70 млрд. щатски долара.

Китайската икономика се опитва да контролира световните ресурси, особено стратегическите източници, както и търси надмощие над световните икономики.

Не е ясно обаче дали този модел няма да доведе до неизбежни последствия за самата страна и света.

Някои икономически и политически коментатори говорят за раждането на една "нова Китайска империя", докато други считат, че става въпрос "само" за икономическа сила и световно надмощие.