Какво става в Приднестровието и кой има интерес от дестабилизация на ситуацията там

П равителствата на няколко европейски държави и САЩ предупредиха миналата седмица своите граждани да напуснат незабавно сепаратистката област на Молдова – Приднестровие – дълга и тясна ивица на левия бряг на река Днестър, където още от 90-те години са разположени около 1500 руски „миротворци“, предаде БТА.

Министерството на външните работи на България призова българските граждани да се въздържат от всякакви пътувания до цяла Молдова

предвид усложняващата се обстановка в и около страната. Българските граждани в Молдова бяха посъветвани да предприемат мерки за напускане на страната с наличните към момента транспортни средства. 

Израел също издаде предупреждение към своите граждани, валидно за цяла Молдова.

Предупрежденията дойдоха след като миналата седмица в Приднестровието бяха взривени няколко обекта, използвани от Русия за пропагандни, логистични и военни цели. 

ЕС и ООН призоваха отговорните участници да избягват изявления или действия, които могат да доведат до ескалиране на напрежението.

Населението на Приднестровието е около 500 000 души, основно руснаци, украинци, молдовци и българи.

През 90-те години Приднестровието се обяви за независима държава след кратка война с Молдова, която през 2005 г. му предостави автономия със закон. До този момент Приднестровието не е признато от нито една държава, включително от Русия, която му оказва икономическа и военна помощ, включително безплатен газ.

Какво се случи?

На 25 април властите в Приднестровието съобщиха за експлозии, разтърсили министерството на държавната сигурност. Ведомството било подложено на нападение с гранатомети, при което няма пострадали. На следващия ден бе съобщено за две експлозии, при които са били повредени две мощни антени, препредаващи честотите на руски радиостанции. Отново нямаше пострадали.

На 27 април властите в Приднестровието съобщиха, че село Кобасна, на границата с Украйна, е било обстрелвано, след като над него прелетели дронове. В Кобасна има огромен склад с боеприпаси, който се охранява от руските сили. Подозира се, че там се съхраняват между 20 000 и 42 000 тона оръжие и военно оборудване, което е достатъчно за война в продължение на няколко десетилетия, пише румънският вестник „Национал“. Изданието посочва, че ако този склад бъде взривен, последиците ще бъдат съпоставими с атомните бомби над Хирошима и Нагасаки през 1945 г.

След инцидентите властите в Приднестровието въведоха „червен код за тревога от тероризъм", укрепиха военните постове, издигнаха бетонни блокове на всички входове и изходи на градовете и ограничиха достъпа на украински дипломати до зоната за сигурност, въпреки че Украйна е посредник в конфликта в рамките на т. нар. процес 5+2, в който участват още Приднестровието, Молдова, Русия и ОССЕ, а САЩ и ЕС са наблюдатели. 

Кой стои зад експлозиите?

Ръководителят на сепаратистката област Вадим Красноселски заяви, че следите на „терористичните атаки“ водят към Украйна.

Според съветника на украинския президент Володомир Зеленски Михайло Подоляк Русия е тази, която иска да дестабилизира Приднестровието. 

Руският депутат и експерт по политически и международни въпроси Сергей Александрович Марков пък хвърли вината върху Румъния.

Марков, който е близък до президента Владимир Путин, заяви пред в. „Правда“, че Румъния, с подкрепата на НАТО и с участието на украинската армия, планира да сложи ръка на Приднестровието и да подложи на масови политически репресии всички поддръжници на Русия. Крайната цел на Румъния е да анексира Република Молдова, твърди Сергей Александрович.

Как реагира Румъния?

Румънският министър на отбраната Василе Дънку нарече експлозиите в Приднестровието „провокация“. 

„В момента виждаме в това събитие провокация, опит за създаване на конфликт в този район, който според всички наши анализи в момента няма шанс да се развие, да се разгърне", заяви Василе Дънку на 27 април.

Министерството на външните работи на Румъния призова към сдържан и предпазлив подход и избягване на всякакви възможни провокации. 

„Опитите за изкуствено и неоправдано нагнетяване на напрежението не допринасят за поддържането на предвидим и стабилен климат и не са в интерес на жителите на двата бряга на река Днестър, особено в настоящия контекст на регионална сигурност", посочи румънското МВнР в прессъобщение, изпратено до Аджерпрес. 

Външнополитическото ведомство в Букурещ потвърди подкрепата си за политическо решение на проблема с Приднестровието при зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Република Молдова в рамките на международно признатите ѝ граници и без да се засяга проевропейската ѝ ориентация.

На пресконференцията с българския премиер Кирил Петков в Букурещ в петък, румънският премиер Николае Чука заяви, че Румъния не е препоръчала и няма да препоръча на своите граждани да напуснат територията на Молдова.

Каква е реакцията на Кишинев?

Президентката на Молдова Мая Санду свика на 26 април заседание на Съвета за национална сигурност и заяви, че последните инциденти в Приднестровието са опит за ескалация на напрежението. Санду, която е проевропейски ориентирана и победи на президентските избори през ноември 2020 г. проруския кандидат Игор Додон, обяви засилване на контрола върху трафика и патрулирането на границата и призова към спокойствие. Президентката каза, че Молдова остава отворена за договаряне на мирно уреждане на проблемите в региона и допълни, че ситуацията в Приднестровието е сложна и напрегната. Според Мая Санду има приднестровски сили, които дестабилизират ситуацията и по този начин увеличават рисковете за Молдова.

Министърът на отбраната на Молдова Анатолие Носатъй заяви, че националната армия е била и е готова да защитава целостта и сигурността на страната си. Носатъй увери, че властите в Кишинев следят внимателно ситуацията в региона.

Какво казва Русия?

Заместник-министърът на външните работи Андрей Руденко каза, че Москва не вижда рискове в Приднестровието и иска мирно уреждане на ситуацията в региона.

"Нашата позиция остава както досега: ние искаме мирно уреждане на приднестровския проблем при зачитане на териториалната цялост на Молдова и особения статут на този регион", заяви Руденко, цитиран от ТАСС.

Генерал-майор Рустам Минекаев, който е заместник-командващ войските на Централния военен окръг, заяви по-рано обаче, че една от задачите във втория етап на „специалната операция“ в Украйна е установяване на пълен контрол над Донбас и Южна Украйна, а „контролът над Южна Украйна е още един излаз към Приднестровието, където също има доказателства за потискане на рускоезичното население“. 

Румънският вестник „Национал“ разтълкува думите на Минекаев като план на Кремъл да създаде коридор от Тираспол (столицата на Приднестровието) до Крим. 

Самият Минекаев каза, че Русия планира да си осигури сухопътен коридор между Донбас и Кримския полуостров (който Русия анексира от Украйна през 2014 г.), а според Франс прес тези думи сякаш потвърждават, че Русия се стреми да завладее и Одеса - голямото украинско пристанище и третия по големина град в страната.

Бившият посланик на Молдова в Русия Анатол Църану сподели още миналия месец, че хората в Молдова се опасяват, че руските войски могат през Одеска област да влязат в Приднестровието и Русия "да се скачи" с непризнатата република. 

Как виждат ситуацията анализатори?

Според румънския военен анализатор Йон Петреску с последните инциденти в Приднестровието властите в сепаратистката република може и да са „били хванати в крачка“, но „украинските военни сили на източната граница са наясно с възможността руското министерство на отбраната да има план да въведе войски по суша и/или въздух, за да сформира по-късно силна нападателна военна колона, която да тръгне от Тираспол към Одеса. Според Йон Петреску това твърдение се потвърждава от снимка, публикувана от президентската институция на Беларус, на която Александър Лукашенко обяснява на карта „специалната военна операция“ на Кремъл в Украйна. На картата има стрела от Приднестровието към украинското черноморско крайбрежие, което според Петреску сочи за възможността за руска военна атака със значителна сила срещу Одеса от неочаквана посока.

Румънският политически анализатор Йон Йоница коментира, че инцидентите в Приднестровието повишават нивото на тревога в района, а на фона на тази дестабилизация ситуацията става все по-сериозна за Република Молдова и косвено - за Румъния. 

Думитру Мънзарари – един от водещите военни експерти в Молдова, оценява като „много голяма“ вероятността от руска агресия срещу Молдова. Според Мънзарари, ако Русия мине през Украйна, може да изпрати ултиматум на правителството на Молдова, с който да поиска федерализация на страната, отдалечаване от НАТО и ЕС и официален статут за руския език. Експертът смята, че ако Кишинев откаже – най-вероятно Молдова ще получи военен удар.

Бившият посланик на Молдова в САЩ Игор Мунтяну обвини молдовските власти, че не реагират адекватно на ситуацията.

"Когато още от септември 2021 г. усещате, че идва опасност, и имате всички анализи на масата, не трябва да излизате с реч, че няма индикации, че сме в опасност, а да започнете да се подготвяте. От октомври насам Украйна чука на вратите на всички западни канцеларии и иска военна подкрепа. Защо продължаваме да твърдим, че не духа вятър и че сме неутрални? Защо не поискаме помощ и защо не раздвижим всички институции на националната армия?", пита бившият посланик Игор Мунтяну, цитиран от Дойче веле.

Според него мрежите, които работят „ръка за ръка“ с Русия, в момента подготвят следващите събития, които ще се случат до 9 май. 

Има ли риск от война?       

„Ако Украйна падне, утре руските войски ще бъдат пред портите на Кишинев“, заяви съветникът на украинския президент Володомир Зеленски Михайло Подоляк. Той предупреди Молдова „да очаква гости“.

Според друг съветник на Зеленски - Олексий Арестович, „войната ще излезе извън границите на Украйна и ще обхване Молдова, Беларус и някои региони на Русия".

Министърът на отбраната на България Драгомир Заков заяви в интервю за Аджерпрес, че на фона на конфликта в Украйна има риск за Приднестровието и Молдова. Заков каза, че международната общност би следвало да направи всичко възможно, за да избегне подобни сценарии и преливане на конфликта към Приднестровието, защото преливането би могло да засегне и Балканите. 

Министърът на отбраната на Румъния Василе Дънку не вижда възможност за война в Молдова. Дънку напомни, че Молдова е военно и политически неутрална.

Според молдовския военен експерт Думитру Мънзарари проблемът е точно в неутралния статут.

Неутралната държава е длъжна да гарантира своя неутралитет, като не допуска, в случай на война, една от воюващите страни да влезе на нейна територия. В същото време Русия държи войски на територията на Молдова – в Приднестровието. Ако руснаците използват сили в Приднестровието, Молдова ще трябва да удари тези цели, тоест неутралитетът вече не функционира. „Неутралитетът е капан, който позволява на Русия да ни държи далеч от защитата на западните съюзници и уязвими за руски атаки", смята Думитру Мънзарари.

Молдова е между чука и наковалнята, а статутът на неутралитет е като „камък, вързан за шията ѝ“, посочва и Виталие Калугъряну в материал за Дойче веле. 

Става все по-ясно, че украинската съпротива има ключово значение за това пламъците на войната да не обхванат и Република Молдова. Бъдещето на някои от държавите, за които се говори, че ще бъдат следващите в списъка на руската офанзива, зависи от съпротивата на Украйна на терен, посочва Йон Йоница в статия във в. „Адевърул“.