Когато за пръв път отивах до там при бъдещия си съпруг, този изтощителен разпит трая час и половина - с професионални физиономии на съмнение, изпитателни погледи, прекъсвания за телефонни разговори до Израел и дори въпроси към приятел, дошъл да ме изпрати.
Тогава смятах, че това е в реда на нещата, и засрамено отговарях на въпроси като колко и какви снимки имаме заедно в лаптопа, какво е отношението ми към моите колеги в офиса, какво мислят родителите ми за "израелеца"...
Това все пак беше на отиване. На връщане нещата са по-бързи и изчистени. Разбира се, всеки следващ път, когато пътувах заедно с израелския гражданин, въпросите бяха много по-малко.
Вече не си спомням някои от "срамните" питания, но се сетих за цялото преживяване покрай историята с една руска туристка, която си тръгвала от Израел.
Става дума, всъщност, за популярния фотограф Юлия Бурульова, която била на ваканция в страната за седмица и, разбира се, направила много интересни снимки с камерата си Nikon D3S с лещи Nikon 14-24.
Скъп и професионален апарат, към който служителите проявили интерес и заради който я спрели границата. Историята за едночасовия разпит разказва израелският й приятел журналист във в. "Йедиот ахронот".
Служителите задържали камерата и казали, че ще я пратят по друг полет. Без никаква разписка или гаранция, само с бележка за загубен багаж, което означава, че ако вместо камерата върнат само четка за зъби, нищо не може да се направи.
Разбира се, камерата е можела да бъде механизъм с взривно устройство, но след пробните снимки за проверка на апарата служителите доста са се позабавлявали.
Когато все пак върнали камерата (до московското летище), Юлия намерила много майтапчийски снимки във флаш картата на служителите по сигурността, вкл. с показване на задните части.
Отговорът на израелските летищни власти за този фоторепортаж от тайната стаичка за проверка на съмнителни предмети е, че рускинята е била помолена да остави камерата за "продължителна проверка" и за да не я бавят, са обещали да й я пратят.
Ръководството отбелязва, че това е станало още на другия ден, и обещава да се извини на рускинята. Няма обяснение за поведението на служителите, но се твърди, че случаят се проверява.
Иначе, след първоначалния уплах, престанах да отговарям на всички въпроси преди излитане, освен на стандартните.
Просто мина малко време, докато осъзная, че служителите на израелските авиолинии тук не са официални или държавни представители на силите за сигурност в Израел, а служители на частна компания, пред която може да се предпочете друга.
Има граница за смущаващите лични въпроси, които нарушават правата, а показването на багажа и стандартното "опаковах го сам и никой не ми е давал нищо за предаване" е достатъчно.
Източник: Антония Апостолова
Последвайте ни
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
