Какво се случи преди 30 години в Афганистан

Н а 15 февруари 1989 г. тълпи от изумени хора наблюдаваха как последните войски на СССР напускат Афганистан през Моста на приятелството – победени след война, продължила едно десетилетие.

„Руснаците махаха и се усмихваха на хората. Изглежда бяха уморени от битките“, спомня си пред агенция Франс прес (AFP) Абдул Каюм, който е бил граничар в Хайратан, където мостът пресича река Аму Даря, на територията на днешен Узбекистан.

След 1,5 млн. загинали от афганистанска страна и почти 15 хил. от съветска, Червената армия се оттегля, победена от съпротивата на афганистанските муджахидини.

Инвазията на СССР на 27 декември 1979 г. – тайно решена от група избрани членове на Политбюро – беше представена в официална пропаганда като помощ на „братски народ“ изправен пред ислямистки бунт. Двете страни бяха свързани с договор за приятелство и сътрудничество, подписан, когато Афганистан става комунистическа държава една година по-рано, след преврат.

Каюм, който сега е на 60 години, разказва и за объркването, когато съветските войници се прехвърлят в Афганистан. „Един офицер от Узбекистан ми каза, че „гостите идват“, а други от нашата страна на границата казваха, че това е парад на съветски войски и ще се върнат“, спомня си той.

Но армията не се връща. „Имаше много, много войници. Беше невъзможно да ги преброим. Онези, които влизаха в Хайратан, веднага тръгваха към Кабул. Продължиха да пресичат границата ден и нощ“, добавя Абдул Каюм.

Москва мислеше, че това ще е лесна мисия.

Но така и не успя да прекъсне планинските снабдителни канали на безмилостната съпротива, въоръжена от американците, финансирана от Саудитска Арабия и радваща се на логистична подкрепа от Пакистан. На 14 април 1988 г. СССР се съгласи в подписани в Женева споразумения да изтегли целия си контингент от повече от 100 хил. души до 15 февруари 1989 г.

Today in History, May 15, 1988 – Soviet war in Afghanistan: After more than eight years of fighting, the Soviet Army begins to withdraw 115,000 troops from Afghanistan. #history #afghanistan #ussr #afghanrussianwar pic.twitter.com/0F7OWJOr6B

— Today In History (@TiHistoryTweets) May 15, 2018

Радост, болка, горчивина

Изтеглянето се осъществява на два етапа, всеки от които позволява изтеглянето на около 50 хил. души. Първият продължава от 15 май до 15 август 1989 г. Вторият трябва да започне на 15 ноември, но е отложен, когато муджахидините засилват военния натиск. Изтеглянето започва дискретно в началото на декември.

Условията са трудни. Колоните с превозни средства, които тръгват от Кабул към границата, трябва да минат през прохода Саланг на 3600 м надморска височина, в най-тежката зима, която Афганистан е виждал за последните 16 години. Освен това изтеглянето не спира бойците от съпротивата и съветски войници умират до самия край.

Вечерта на 15 февруари, когато изтеглянето е приключило, висшите органи на комунистическата власт приветстват войниците, „които се върнаха у дома, след като честно и смело изпълниха своя патриотичен и интернационален дълг“. „По искане на законното правителство в Афганистан, защитихте хората, жените, децата, възрастните, градовете и селата. Защитихте националната независимост и суверенитет на една прителска страна“, казват те.

ICYMI: #OnThisDay 15 Feb 1989: Soviet Forces withdraw from Afghanistan a decade after invasion. Bin Laden & his followers created a myth around their role in the USSR’s defeat which helped to establish al-Qaeda. Read more here: https://t.co/6m2pCQjPNw pic.twitter.com/pNjzuvQxYJ

— SINCE 9/11 (@SINCE911uk) February 15, 2018

Но тонът в московската преса е различен. „Радостта от завръщането на войниците се смесва с болката от загубите и горчивите размисли“, пише вестникът на комунистическата партия „Правда“.

Президентът Михаил Горбачов, който нарежда съветското изтегляне, ще си спомни през 2003 г.: „Централният комитет беше залят от писма, искащи спирането на войната. Те бяха написани от майки, съпруги, сестри на войниците ... Офицерите не бяха в състояние да обяснят на подчинените си защо се бият, какво правим там и какво искаме да постигнем“. По-късно Горбачов казва, че инвазията е била сериозна политическа грешка“.

„По-добре да бяха останали“

В Кабул „никаква публична или официална церемония не отбелязва напускането на последния съветски войник, като изтеглянето е наблюдавано с пълно безразличие както от страна на официалните лица, така и на местното население“, пише специален пратеник на АФП на 15 февруари 1989 г.

В Хайратан, където в 11.30 ч. последният съветски войник пресича моста на приятелството, местният търговец Мохамед Салих казва, че хората празнували оттеглянето на Червената армия. „Но, когато видяхме гражданската война и тежките боеве, които последваха, помислихме си, че щеше да е по-добре за Афганистан, ако бяха останали“, споделя още 76-годишният Салих.

Танкове, оръдия и противовъздушни батареи бяха разположени на стратегически точки, наблюдавайки летището за изтеглянето, тъй като властите се опасяват от атака на муджахидини.

Три години по-късно президентът Мохамед Наджибула подава оставка,

давайки сигнал, че това е краят на комунизма в Афганистан. Правителството му е сменено с такова, съставено от различни фракции на муджахидините, които бяха изгонили съветските войски. Те бързо се обръщат една срещу друга.

Разрушен, Афганистан беше по-разделен от всякога. Нова и порочна гражданска война скоро ще избухне, преди талибаните ислямисти да завземат властта през 1996 г.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram