Какво означава решението на Ирландия, Испания и Норвегия за признаването на Палестина

Е вропа се бори за Близкия изток от много дълго време.

Решението на Ирландия, Испания и Норвегия да признаят палестинска държава ни казва повече за вътрешната политика на тези страни, отколкото за каквото и да било друго, пише в свой анализ CNN.

(Във видеото: Три европейски държави ще признаят Палестина)

Очевидно е, че решението на трите европейски държави да предприемат тази стъпка заслужава внимание и ще има отражение в дипломатически план, като може би ще окаже натиск върху техните съюзници да заемат по-твърда позиция по отношение на конфликта между Израел и "Хамас".

Също така обаче е разумно да се каже, че досега никакъв натиск дори от страна на САЩ не е оказал съществено влияние върху мисленето на министър-председателя Бенямин Нетаняху. В отговор Израел отзова посланиците на трите държави, като ги обвини, че с това решение възнаграждават терора.

Разговорите за това какво на практика означава признаването на държавността и доколко то е полезно за палестинската кауза в дългосрочен план, са напълно основателни. Но реалността е, че рискът е доста нисък за повечето европейски държави, когато става дума за въпроси, свързани с Израел и палестинците.

В Ирландия, Испания и Норвегия подкрепата за палестинска държава е в унисон с по-широкия електорат и е малко вероятно да получи политически отпор. Не е задължително това да е така в други европейски държави. Макар да подкрепя мирно решение с две държави в дългосрочен план, Германия е последователна в подкрепата си за Израел, както и Унгария, Полша, Обединеното кралство и други.

Основните последици от това е военната подкрепа, която неизбежно повдига въпроси за съучастие във войната срещу "Хамас" - а именно, че оръжията се използват за убиване на цивилни. Понастоящем правителството на Обединеното кралство е подложено на натиск да уточни дали продажбата на оръжия на Израел е в нарушение на международното право.

Но това са предимно вътрешни въпроси. Дълго време европейските правителства смятаха, че Близкият изток - и особено Израел - е нещо, с което се занимават САЩ, отчасти поради военните операции на САЩ в региона.

Европейските държави просто нямат огромно влияние в тази област. Близкият изток не беше нещо, което доминираше сериозно в европейското мислене, докато последиците от Арабската пролет не доведоха до огромен приток на мигранти в континентална Европа. Освен практическите последици от масовата миграция, тя представляваше и риск за сигурността, тъй като терористични групи се криеха сред бежанците и извършваха жестокости на целия континент.

Това не означава, че европейците не са се интересували от Близкия изток, по-конкретно от палестинската кауза. Голяма част от Ирландия подкрепя Палестина поради собствената си история на окупация, а Норвегия посредничи при сключването на известните споразумения от Осло.

В миналото Европейският съюз е изпращал огромни количества хуманитарна помощ в палестинските територии и е подкрепял решението за две държави. Всъщност Европейската комисия реагира на новината от сряда така: "Европейският съюз е отдавна ангажиран с визията за независима и суверенна държава Палестина, която да живее рамо до рамо с Израел в мир и сигурност."

Дали това ще даде тласък на някакъв вид мирен процес или не, предстои да разберем. Това не е координирано европейско усилие. Норвегия не е член на ЕС, а идеята, че всички 27 държави членки биха били готови да стигнат до Ирландия и Испания, изглежда изключително малко вероятна. Да, това може да окаже натиск върху по-големите играчи да заемат позиция.

Но Европа не говори в един глас и едва ли скоро ще го направи.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase