З а мнозина израелци новината, че Мароко ще установи дипломатически отношения с Израел, е изненадваща. Граждани на двете държави отдавна могат да пътуват, а посрещането на израелски туристи в Мароко е такова, че едва ли са много хората, които не са смятали, че двете държави нямат официални отношения. До голяма степен отношенията са подобни на тези между Израел и Турция, преди те да бъдат официално установени. Повече или по-малко, тайни и полуофициални връзки между Израел и Мароко са исторически факт.
BREAKING: President Trump announces Morocco to normalize ties with Israel, 4th country to do so in Arab-Israeli peace push. https://t.co/wmjswQL4bS
— The Associated Press (@AP) December 10, 2020
Тези затоплящи се, но скрити до този декември връзки между Израел и Мароко, се засилиха при покойния крал Хасан, който дори разпореди създаването на секция за мароканските интереси в Израел след подписването на споразуменията в Осло през 1993 г.
Русия задава нов тон в геополитическата надпревара с база в Судан
Неговият син, крал Мохамед VI, финализира процеса след избухването на Втората палестинска интифада през 2000 г. и оттогава насам имаше много срещи и разговори между израелски и марокански официални лица относно установяването на дипломатически отношения.
Годините на усилия най-накрая завършиха със съобщението на американския президент Доналд Тръмп на 10 декември вечерта.
Къшнър в Залива: дипломация или осигуряване на изход за Тръмп
Според дипломатически и медийни източници, този ход се е обсъждал в продължение на месеци, но човекът, който е дал последния тласък, е новият приятел на Израел, лидерът на Обединените арабски емирства Мохамед бин Зайед. Принцът и крал Мохамед VI имат близко приятелство, което са наследили от бащите си. ОАЕ не само е водещият арабски инвеститор в Мароко, но както повечето други арабски държави, ОАЕ подкрепя претенциите на Мароко оспорваният район Западна Сахара да бъде признат за част от територията му.
Най-кървавите конфликти в историята на човечеството
Преди два месеца Мохамед бин Зайед обяви откриването на консулство на ОАЕ в Лаюн, най-големият град в Западна Сахара. По този начин той предприе официална стъпка, първата по рода си, за да покаже подкрепа за анексирането на територията от Мароко. Престолонаследникът на ОАЕ, който има луксозна вила в Мароко, наскоро се срещна с мароканския крал и вероятно тогава те са обсъждали възможностите да се опитат да получат признанието на Вашингтон за мароканския суверенитет върху Западна Сахара, в замяна на установяването на дипломатически отношения между Израел и Мароко.
За Мохамед бин Зайед това е стъпка, която може да смекчи опозицията срещу скорошната нормализация на ОАЕ с Израел от страна на други арабски страни и арабската общественост. За Тръмп това не би било нещо ексклузивно, тъй като той вече открито подкрепи мароканския суверенитет в Западна Сахара и заяви, че планът за автономия на краля е единственото справедливо и реалистично решение на продължаващия десетилетия конфликт.
Тръмп се оплака от „дирижирана кампания за миропомазване на победител”
За Израел това е впечатляващо и важно постижение. Мароко се присъединява към Египет, Йордания, ОАЕ, Бахрейн и Судан, и заедно изграждат дипломатическа ос, в която Израел се възприема като приет член и дори приятел. Други мюсюлмански страни като Пакистан, Малайзия и Индонезия може сериозно да обмислят да установят отношения с Израел.
Признаването на Съединените щати на суверенитета на Мароко над Западна Сахара все още не му дава международно признание и борбата за независимост на територията далеч не е приключила. В същото време Тръмп поставя основите, които могат да създадат исторически поврат в статута на Израел в региона, но не премахва стратегическите заплахи, пред които е изправена страната.
Какво означава нормализирането на отношения между Израел и арабските страни
Мирът с Мароко или ОАЕ не премахва иранската заплаха и със сигурност не се очаква да подтикне президента Джо Байдън да се оттегли от плана си за възобновяване на ядреното споразумение. Нито може да реши израелско-палестинския конфликт, който ще продължи да бъде основната причина за негодувание в арабска общественост спрямо Израел.
BREAKING: Morocco to normalize ties with Israel in deal with Trump over Western Sahara. All the details in my story on @axios https://t.co/L7qiHiBRcU
— Barak Ravid (@BarakRavid) December 10, 2020
Нетаняху може с основание да се похвали с новите мирни договори, но участието му нямаше нищо общо с тези сделки. По-скоро това е един вид кошница с коледни подаръци, от който всяка арабска държава избира наградата, която й подхожда, в замяна на дипломатическата цена, която плаща.
Нова война в Африка, хиляди бежанци
ОАЕ ще получат най-новото поколение самолети Ф-35, Бахрейн ще получи американска протекция от Иран, Судан е изваден от списъка с държави, финансиращи тероризма в и ще получи жизненоважна помощ от международни финансови организации, а Мароко ще спечели американското признание за суверенитета си в Западна Сахара.
И все пак, нито една от тези държави не участва в активна война с Израел и нито една няма териториални или други изисквания към него, тъй като касата не е в Тел Авив, а във Вашингтон. Правомощието да раздаде обещаните от Тръмп и Нетаняху подаръци, ще премине в ръцете на Байдън. Теоретично тези арабски държави вече имат влияние върху политиката на Израел. Те биха могли да изискват от Израел да продължи мирните преговори с палестинците, ако иска да има добри отношения с тях и това казва всеки арабски лидер, който се присъедини към „нормализацията“.
Израелският премиер тайно посетил Саудитска Арабия
В действителност е съмнително, че някоя от тези държави ще отмени или наруши споразуменията с Израел поради политиката му в Западния бряг или ударите в Ивицата Газа. Нито една държава не е обусловила подписването на мирно споразумение с оттегляне на Израел от окупираните територии или дори преразглеждане на преговорите с палестинците.
Изключение от това е Саудитска Арабия, която Израел вижда като голямата награда, чиято стойност надвишава сумата на мира с всички останали арабски държави заедно. И все пак крал Салман даде ясно да се разбере тази седмица на заседание на кабинета, че страната му иска спиране на продължаващото изграждане на еврейски селища в Западния бряг от и че палестинският проблем е основен арабски приоритет.
Саудитският външен министър Файсал бин Фархан обясни, че Саудитска Арабия подкрепя нормализирането с Израел, но само в замяна на мирно споразумение между Израел и палестинците, което гарантира независима палестинска държава, чиято столица е Йерусалим.
Изключение от това е Саудитска Арабия, която Израел вижда като голямата награда, чиято стойност надвишава сумата на мира с всички останали арабски държави заедно. И все пак крал Салман даде ясно да се разбере тази седмица на заседание на кабинета, че страната му иска спиране на продължаващото изграждане на еврейски селища в Западния бряг от и че палестинският проблем е основен арабски приоритет.
Саудитският външен министър Файсал бин Фархан обясни, че Саудитска Арабия подкрепя нормализирането с Израел, но само в замяна на мирно споразумение между Израел и палестинците, което гарантира независима палестинска държава, чиято столица е Йерусалим.
DW: Там, където робството все още съществува
Саудитска Арабия не е по-честна в политиките си от ОАЕ, Йордания или Мароко, но има сметки за уреждане със САЩ, което не зависи само от Тръмп или от влиянието на Израел. Става дума за самия статут на Саудитска Арабия като отдавнашен важен съюзник на Вашингтон и като цяло до статута на съюзник на Запада.
Рияд допринесе своя дял към нормализацията с Израел по премерен начин, като позволи на израелските самолети да използват саудитското въздушно пространство, даде зелена светлина на Бахрейн да установи отношения и насърчи Судан да предприеме подобен ход. Останалото ще зависи много повече от Байдън и неговата политика спрямо кралството, отколкото от жестовете или от израелско-палестинските преговори.
Да се върнем на последните новини. Наградата, която Мароко спечели в резултат на споразумението си за нормализиране на отношенията с Израел, беше очаквана от международните наблюдатели: а именно, американското признаване на суверенитета му над Западна Сахара. Официалното признаване на израелската анексия в Западния бряг отпада, заради чувствителността на темата на световно ниво, но пък мароканската анексия се одобрява. Новите отношения с Израел ще включват икономическо и културно сътрудничество, директни полети и размяна на дипломатически мисии – без посолства за момента.
Trump was wrong to abandon thirty years of US policy on Western Sahara just to score a fast foreign policy victory. An Israel-Morocco deal was possible without abandoning US commitment to Sahrawi referendum on WS future, as Sen. Jim Inhofe rightly said. https://t.co/AeVaML1HeQ
— John Bolton (@AmbJohnBolton) December 11, 2020
Ситуацията поставя експлозивни прецеденти. От десетилетия има конфликт в западните райони на Сахара, които след изтеглянето на испанските колонизатори, са предмет на спорове между мароканското правителство и местната общност, наречена сахрауи.
Конфликтът е причина за разселване на стотици хиляди, а голяма част от Фронт Полисарио – сепаратистката организация, водеща боевете срещу Мароко, се намира в Алжир, който подкрепя претенциите им в Западна Сахара. Доналд Тръмп избра едностранчива инициатива, която прекъсва години на американска политика спрямо Западна Сахара, въздържаща се от даване на предимство на Мароко.
Всъщност, само преди няколко седмици САЩ подкрепиха възобновяването на мандата на силите на ООН в Западна Сахара. Сега, в ход, противоречащ на международното право и решенията на международната общност, Тръмп изтъргува това признание в полза на Мароко в замяна на директни полети с Израел, които вече бяха факт и без него. Израелският премиер заявява често, че споразуменията с ОАЕ представляват „мир в замяна на мир“. В случая с Мароко, това е признаване на неподкрепени от международното право претенции, в замяна на одобрение на израелските действия в Западния бряг.
Агенция Ройтерс съобщи на 10 декември вечерта, че САЩ ще продават и усъвършенствани безпилотни самолети на Мароко. Подобно на споразумението със Судан, постигнато в замяна на изваждането му от списъка на държавните спонсори на тероризма и сделките за оръжия с държавите от Персийския залив, отново виждаме, че нищо не е безплатно. Само че този път не само израелците, палестинците и Съединените щати ще плащат цената, но и още една държава в Сахара.
Шансът някой да се интересува от правото на Западна Сахара на самоопределение, е близо до нулата. С това решение в последната минута за промяна на политиката на Съединените щати по отношение на Западна Сахара, Тръмп не само реализира политиката си на презрение към международната общност, но добави още един акт на скрит опортюнизъм към списъка на стъпките в последния момент, които той е предприел, за да саботира и приклещи в дипломатическо блато наследника си Джо Байдън.
Около новините за Мароко, се появи и още един смущаващ за Израел момент. Американските власти признаха, че Белият дом е информирал министъра на отбраната Бени Ганц и външния министър Габи Ашкенази за споразумението. След години на посредничество между Израел и различни страни, Вашингтон се оказва посредник между министър-председателя на Израел и неговите основни министри. Този факт не остана встрани от вниманието на израелските медии и Нетаняху ще бъде попитан многократно защо не координира действията си с главните мъже на страната.
Междувременно, появяват се все повече сигнали, че се водят преговори за нормализиране на отношенията между Израел и други държави преди края на мандата на Тръмп. Според очакванията, това са мюсюлмански държави в Азия. Може само да се надяваме, че ползите от бъдещите споразумения, ще бъдат по-добри от постигнатото досега.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!