В САЩ я наричат „Забравената война на Америка в Сирия“. Това определение, с което анализаторите описват американската мисия в Сирия, не е лишено от смисъл. До скоро в медиите отвъд Океана темата за целите на Вашингтон в раздираната от война страна, се коментираше главно покрай войната срещу "Ислямска държава". Една от основните точки, с които Доналд Тръмп спечели симпатизантите си, беше обещанието му, че ще изтегли американските войски от Близкия изток. Американският президент дълго твърдеше, че страната му няма какво да прави в Сирия освен да спомогне за унищожаването на "Ислямска държава", но през последните седмици излязоха нови данни, показващи, че американската армия смята да остане по-дълго в Сирия. Целите на американската администрация също се променят и те са все повече свързани с контрирането на иранското присъствие в Сирия. За целта САЩ изградиха няколко бази, една от които е с размерите на Монако.
Макар САЩ да се включиха със свои сили в Сирия сравнително късно в сравнение с Иран, Русия или Турция, Вашингтон постепенно увеличаваше военното си присъствие от няколкостотин войници преди две години, когато стартира същинската кампания срещу "Ислямска държава", до няколко хиляди в средата на тази година.
Днес групировката представлява все още опасност, но нейните територии в Сирия са сведени до ивица земя около река Ефрат. Въпреки това, администрацията на Тръмп обяви няколко пъти през последните месеци, че САЩ не възнамеряват скоро да се изтеглят. Означава ли това, че врагът – в случая ИД – не е победен, както беше обявено? Или означава, че мисията има цели, които не се ограничават само с битката срещу джихадистите? В случая и двете твърдения са верни.
Макар ИД да е загубила големи части от териториите си, това не означава, че е унищожена. Новите данни показват, че около 30 000 бойци са все още активни в Сирия и Ирак. Военните й операции не са спирали – само в края на ноември над 40 бойци от подкрепените от САЩ Сирийски демократични сили бяха убити при сблъсъци с "Ислямска държава" в Източна Сирия. ИД се завърна и в Ирак със серия от убийства, атентати и отвличания.
През януари дейността на "Ислямска държава" даде повод на бившия държавен секретар на САЩ, Рекс Тилърсън, да предложи увеличаване на американската мисия в Сирия. Но Тилърсън не визираше само "Ислямска държава" като причина за оставането на Вашингтон, а също и присъствието на Иран.
Тилерсън напусна поста си, но политиката му беше поета от Джон Болтън, станал през април главен съветник на Тръмп по национална сигурност. Постепенно към мисията на САЩ бяха добавени нови цели, обвързвайки изтеглянето на американските сили с изтеглянето на иранските части от Сирия. Увеличаването на американската военна сила в Сирия съвпадна и с налагането на допълнителни санкции върху Иран.
Днешната американска кампания в Сирия се разви последователно. Подобно на Русия и Турция, американците изградиха редица постове и бази, с които да гарантират контрола си върху богатата на петрол Източна Сирия. Именно тази част от Сирия се превърна в основно поле на действие на американската армия и подкрепените от нея кюрдски милиции. Новите данни, публикувани в американски медии, показват, че САЩ са успели да изградят база с големина от близо 2 кв. км. Огромното съоръжение, което включва казарми, складове, хеликоптерни площадки и дори магазини, е изградено без да се привлича много шум.
My latest, in @TheAtlantic, on Trump's unauthorized plans to keep US forces in Syria indefinitely in order to check Iran, and protect Israel. Expect more scrutiny in a Democrat-held House, but don't plan on Congress tackling the underlying issue: the AUMF.https://t.co/PdqctIhJWJ
— Samuel Oakford (@samueloakford) December 4, 2018
Вашингтон изгради и няколко допълнителни наблюдателни бази. Едната част от тях се намират в провинция Дейр ез Зор, където контрира силите на Асад и Иран. Другата част са планирани за Североизточна Сирия, където ще гарантират на кюрдските милиции, че Турция няма да извършва офанзиви срещу тях. С тези ходове САЩ не само заяви дългосрочните си цели за оставане, но и започна изграждането на свой проект, който е представян като алтернатива на управлението на Асад. Т.нар. Демократична Федерация на Северна Сирия, която беше обявена еднолично от свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК) милиции, вече установи свои институции в провинциите Хасаке, Камишли, Ракка и Дейр ез Зор. Подобно на турското проникване в Северна Сирия, САЩ подпомагат местни сили, за да засилят своите собствени интереси.
Всички тези действия гарантират сблъсък с Русия и Иран на първо време, а напълно възможно и с Турция. Кога напрежението ще избухне е рано да се каже, но наблюдателите на конфликта в Сирия отдавна предупреждават, че разполагането на чужди сили, започнало с руската интервенция през 2015, ще доведе неминуемо до сътресение. Както Русия, Иран и Турция, и САЩ желаят да останат за дълго, увеличавайки постепенно своите военни сили.
Is the Trump Administration pivoting the fight in Syria toward a war with Iran? https://t.co/0e6LJALpdz pic.twitter.com/sFo12VFEEg
— The New Yorker (@NewYorker) November 26, 2018
Турция е една от страните, които усещат, че интересите им са накърнени заради САЩ. В Северна Сирия Ердоган иска изтласкване на всички кюрдски милиции. Това няма как да се получи в момента, след като Вашингтон категорично застава зад кюрдските си съюзници. Тази политика няколко пъти постави на изпитание двустранните отношения на Турция и САЩ, които са и основни членове на НАТО.
Все по-ясно е, че американската администрация обвързва целите си с присъствието на Иран. Тъй като Техеран не смята скоро да приключи ангажиментите си с Асадq това означава, че тепърва ще се чува за увеличаване на американския контингент в Сирия.
За иранците пътят към регионална доминация минават през Дамаск и това е ясно на всички наблюдатели. Ако Тръмп иска да контрира Техеран, то трябва да направи всичко възможно да остане по-дълго в Сирия. Иранските военни придвижват все повече техника във вътрешността на териториите, контролирани от съюзника им Асад, което изнервя САЩ и партньорите им в Израел. Една от целите на Вашингтон в Сирия е именно лимитиране на иранското военно присъствие и гарантиране на сигурността на Израел.
Противно на публичните изказвания и представи, за Русия американското присъствие не е така важноq както за Турция или Иран. Стратегическите цели на Москва не са обвързани с районите, които американците смятат за своя зона на влияние, а за момента според руското командване най-важната политическа цел – запазването на режима на Асад – е изпълнена. Наскоро Русия завърши интеграцията на новите противовъздушни системи, които покриват почти изцяло територията на Сирия и части от Ливан, което ще донесе допълнителна сигурност на руснаците, а в техните планове и дума не се споменава за контриране на американското присъствие.
Най-възможен и най-скорошен сблъсък може да е между Иран и САЩ. Той няма да се случи директно, а посредством военните сили, които двете страни подкрепят в Сирия. След като ИД бъде неутрализирана, американците ще съсредоточат усилията си срещу Техеран и изграждането на базите е именно изпълнение на тази политика.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!