Съображения, свързани със сигурността и икономиката, накараха дори дългогодишни съюзници на САЩ да заемат предпазлива позиция и да не се конфронтират с Русия.
Съображенията и позициите на арабските страни могат да се разделят на три основни групи.
На първо място това са тези на по-бедните арабски държави, които страдат от вътрешни проблеми и нестабилност и чиято продоволствена сигурност е заплашена заради конфликта в Украйна.
Втората група са богатите монархии от Залива, които имат икономически съображения, свързани в частност с износа на петрол и енергоносители, но и с военната си сигурност.
The #Egyptian Cabinet has discussed the Russia-#Ukraine crisis amid concerns over wheat imports https://t.co/E4nio4PJ2P pic.twitter.com/K8TWzJE9yq
— Arab News (@arabnews) February 24, 2022
Трети вид позиция е тази на Египет, който се опасява за туризма си, и на Сирия, която разчита на Русия за сигурността си.
Към първата категория спадат страни като Йемен, Судан и Ливан, които са силно зависими и от Русия, и от Украйна за гарантирането на продоволствената си сигурност. В огромната си част внасяното от тях зърно идва от тези две държави, отбелязва Франс прес.
Затова всяко прекъсване на зърнените доставки има потенциала да предизвика политически вълнения в тези страни, се казва в доклад на вашингтонския Институт за Близкия изток.
По данни на министерството на земеделието на САЩ Русия е най-големият в света износител на зърно, а Украйна е на четвърто място по този показател.
Красноречив факт за това как конфликтът в Украйна влияе на зърнените пазари е обстоятелството, че в четвъртък, когато той избухна, цената му на европейските борси достигна до рекордните 344 евро за тон.
Положението със зърното е особено тежко в Йемен, където продължаващата вече осем години гражданска война доведе страната до ръба на глада. Там хлябът се превърна в луксозна стока, отбелязва Франс прес.
Не по-добро е положението с продоволствената сигурност и в раздираната от десетгодишна гражданска война Сирия.
-@arableague_gs (The Arab League) said it is following with ‘great concern’ developments in #Ukraine and ‘their serious military and humanitarian consequences’ https://t.co/DBpVBc5J9o pic.twitter.com/XaOgO65NR2
— Arab News (@arabnews) February 28, 2022
Силно заплашен е и обхванатият от тежка финансова криза Ливан. Но последиците от възможна зърнена криза могат да засегнат и арабските страни от Магреба, от което например Либия, където от десет години цари политически хаос плюс замразен засега въоръжен конфликт, може да пострада тежко.
"В условията на повишаващи се цени на енергията и храната украинската криза може да предизвика нови протести и нестабилност в някои страни от Близкия изток и Северна Африка", се казва в доклада на вашингтонския Институт за Близкия изток.
Богатите държави от Залива, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, са водени от други съображения - икономиката и сигурността.
Икономическите им съображения са свързани с пазарите на енергоносители, най-вече на нефт, където те си сътрудничат с Русия в така наречения формат ОПЕК+. В него Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) се договаря с Москва за равнището на петролните добиви, което влияе пряко на цената на черното злато.
Когато те се договорят колективно да намалят добива, цената на нефта съответно се повишава, и обратно, когато се договорят да го увеличат, цената на петрола на световните пазари се понижава.
Друг проблем, който накара тези две водещи държави в арабския свят да заемат неутрална позиция с риск да предизвикат гнева на Вашингтон, е недоволството им от политиката на САЩ в Близкия изток в последно време. Рияд и Абу Даби смятат, че с все по-голямото насочване на вниманието си към Азиатско-тихоокеанския регион Вашингтон на практика изоставя Близкия изток и че поради това не могат да разчитат на САЩ за сигурността си, както преди - а това ги кара да търсят сътрудничество с Китай и Русия, отбелязва "Файненшъл таймс".
Показателно за тези настроения беше решението на ОАЕ, които в момента са непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, в петък да се въздържат за неудоволствие на САЩ при гласуването на внесена от Вашингтон в съвета резолюция, осъждаща действията на Русия в Украйна. По този начин емирствата на практика заеха позиция, подобна на тази на Индия и Китай.
„Повече не се нуждаем от зелена светлина от Америка или която и да било друга западна столица, за да решаваме какъв е националният ни интерес“, заяви пред "Файненшъл таймс" Абдулахалек Абдула, професор по политология от ОАЕ. "Нито за, нито против (позицията на САЩ) - това е нашата позиция."
Според цитирани от изданието "Араб уикли" анализатори, въпреки че приоритизират политико-икономическите и стратегическите си съображения, Саудитска Арабия и ОАЕ ще се стремят да не изглежда, че застават на страната на Русия.
#Saudi aviation authority scraps PCR test requirement for citizens returning from #Ukraine https://t.co/dA9Tvn1x7e pic.twitter.com/7v1tjHxCJB
— Arab News (@arabnews) February 28, 2022
И последната група арабски страни, с малко по-различни съображения за сигурността и икономиката си, са Египет и Сирия.
В случая с Египет важна роля играе туризмът.
Това е един от основните източници на приходи за египетската хазна, но той пострада много тежко от пандемията. Конфликтът в Украйна идва в много неприятен момент, когато отрасълът тъкмо показваше признаци на съживяване.
Проблемът за Египет е, че украинците и руснаците са две от основните групи туристи, посещаващи страната, отбелязва порталът "Ал Монитор".
По данни на украинската Държавна агенция по туризма само за 2021 г. на почивка там са били 1,46 милиона украинци, което нарежда Египет на второ място след Турция при най-предпочитаните дестинации за украинските туристи.
Броят на туристите от Русия и Украйна показа тенденция към спад още преди началото на конфликта, когато започна да се изостря напрежението около струпването на руските войски по украинските граници. Само за февруари Египет отчете 30-процентно намаление на резервациите от двете страни.
Египетският премиер Мустафа Мадбули заяви, че "правителството в момента прави анализ на различните аспекти на руско-украинската криза".
Observers say #Russia’s military intervention in #Syria gave Putin a renewed Middle East foothold from where he could assert Russian power globally, and paved the way for his attack on #Ukraine. https://t.co/3tsl8biqg9
— Arab News (@arabnews) March 1, 2022
Що се отнася до Сирия, там съображенията за сигурността и пристрастията към Русия не са изненада за никого, тъй като благодарение на руската военна намеса през 2015 г. президентът Башар Асад успя да обърне в своя полза хода на гражданската война срещу бунтовниците. Сирия първо подкрепи решението на руския президент Владимир Путин да признае самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република, а след това и започнатите от него военни действия.
Може би най-показателна за безпокойствата на арабските страни от конфликта в Украйна бе вчерашната обща позиция, с която излезе Арабската лига, панарабската политическа организация. В нея те изразиха тревога от войната в Украйна, но се въздържаха от това да призоват за прекратяване на руската инвазия, посочва Асошиейтед прес.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!