"Пълномащабна конфискация": САЩ и Европа настояват Русия да плати за възстановяването на Украйна

А мерика и Европа не могат да постигнат съгласие по въпроса докъде трябва да стигнат, за да принудят Русия да плати за възстановяването на Украйна, посочва Politico.  

Едно предложение, което не толкова отдавна беше отхвърлено от двете страни на Атлантическия океан, сега набира сериозна скорост - и предизвиква сериозно напрежение между съюзниците. Идеята е да се конфискуват активите на руската държава, които бяха замразени, когато Кремъл започна инвазията си в Украйна преди две години. Подобно нахлуване потенциално би освободило повече от 250 млрд. евро. Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън подкрепя този план, но засега най-влиятелните европейски правителства в Париж, Берлин и Рим не са убедени в това. Политиците от Вашингтон оказват натиск върху своите съюзници да се откажат от притесненията си по отношение на тази безпрецедентна стъпка, изпълнена с правни, етични и политически трудности. 

"Никога досега не е правено изземване на резервите на дадена страна. Но преминаването на необратимия праг, при който ги отнемате и ги давате на Украйна, макар че от морална гледна точка може да изглежда правилно ... европейците все още не са съгласни да го направят без по-солидна правна основа", казва Чарлз Личфийлд, анализатор в Атлантическия съвет и водещ експерт по замразените руски активи.    

Решителността на Вашингтон разтревожи европейските правителства, които се притесняват, че подобен ход ще изплаши инвеститорите в еврото. Други се опасяват, че Москва може да отвърне на удара, като се насочи към европейски активи в Русия и започне кибератаки срещу западни държави. Някои казват, че колкото и отвратително да е поведението на Москва, една страна не бива да бъде принуждавана да изплаща обезщетения, докато войната все още бушува, пише Politico. 

Проблемът за САЩ е, че по-голямата част от активите се съхраняват в Белгия, в депозитара Euroclear - Америка държи само незначителни суми - така че всяка стъпка за конфискация ще се нуждае от европейско одобрение. Надеждата е, че групата на водещите индустриални държави от Г-7 ще излезе с обща позиция по-късно тази година, посочва още Politico.  

Украйна поиска замразените руски активи

ЕС не планира пълномащабна конфискация 

Високопоставен служител от администрацията на Байдън, получил анонимност, за да обсъжда деликатния въпрос е потвърдил пред Politico, че между САЩ и някои от европейските им съюзници има напрежение по този въпрос.   

Европейската комисия, изпълнителното звено на ЕС, не е готова да излезе извън рамките на съществуващия план, който е насочен само към приходите, генерирани от замразените фондове, а не към цялостна конфискация на активите, предава Politico. 

"Окуражени сме от всяко действие, което ЕС може да предприеме, за да използва замразените руски активи в полза на украинците. Продължаваме да водим активни разговори с нашите съюзници и партньори, включително с Г-7, за това какви допълнителни стъпки могат да бъдат предприети в рамките на съответните правни системи и на международното право", посочва говорител на Държавния департамент на САЩ, на когото бе предоставена анонимност поради деликатността на въпроса.   

Тъй като руската инвазия продължава вече трета година и украинската армия изпитва недостиг на артилерийски боеприпаси, западните разногласия относно финансирането на помощта идват в труден момент за Киев. 

САЩ имат проблеми с намирането на парични средства, които да изпратят на Украйна, като усилията на Байдън да прокара през Конгреса пакет от помощи за Киев в размер на 60 млрд. долара, които бяха осуетени от републикански законодатели. 

Високопоставеният служител на американската администрация отхвърля идеята, изказана от някои наблюдатели, сред които и специалисти от Атлантическия съвет, че борбата в Конгреса е допринесла за желанието на Вашингтон за пълномащабна конфискация на замразените активи, като подчертава, че това е било в ход още преди задръстването на Капитолийския хълм. 

America and Europe can’t agree over how far they should go in forcing Russia to pay to rebuild Ukraine. https://t.co/rH5mGGYRe3

— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) March 6, 2024

Германия, Франция и Италия са обезпокоени 

Европейските столици до голяма степен избягват дебата. За тях това е твърде рисковано. Европейската комисия трябва да представи своя далеч по-ограничен план за използване на печалбите, генерирани от активите - на стойност около 3 млрд. евро годишно. 

Официален представител на страна от Г-7 посочва, че използването на приходите е единствената идея, която е на масата, тъй като се разглежда като правно по-сигурен вариант. Но Брюксел няма желание да се говори за конфискация, пише Politico.  

"Не говорим за конфискуване на замразените активи. Дискусията е за приходите, получени от тези активи", заяви във вторник пред репортери ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел.  

Трите държави от ЕС, които имат място около масата на Г-7 - Германия, Франция и Италия - се притесняват, че конфискацията на активите ще накърни репутацията на еврозоната и потенциално ще обезкуражи международните инвестиции. Те намериха съюзник в лицето на Европейската централна банка (ЕЦБ), която многократно е предупреждавала за нестабилност на еврото, ако чуждите държави се уплашат и прехвърлят активите си извън блока. 

Съпротивата накара Европейската комисия, изпълнителното звено на ЕС, да отложи представянето дори на своя по-ограничен план. Първоначално Комисията сигнализира, че предложението ще съвпадне с двегодишнината от нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари. Но тя премина неофициалния си краен срок, тъй като националните столици настояваха за повече време за оценка на правните и финансовите последици. 

"Текстът на предложението за използване на приходите е готов. Чакаме само политически сигнал от държавите членки ", заяви за служител на ЕС при условие за анонимност.  

Но в знак, че планът може да се придвижи напред постепенно, Комисията вече представи предложение, още по-малко значимо, което ще наложи приходите от инвестираните активи да се депозират в отделна сметка на клиринговите къщи - финансови институции, които улесняват транзакциите - където те се съхраняват. Изпълнителният орган на ЕС предприе този постепенен подход, за да прецени реакцията на финансовите пазари и да успокои страховете на националните столици, заявиха двама служители на Комисията.  

Въпреки че САЩ приветстваха напредъка, те призоваха европейските си съюзници да действат по-бързо и да проучат начини за насочване към самите активи, а не само към приходите.  

"Моите европейски колеги предприеха важна първа стъпка за овладяване на неочакваните приходи от руски държавни активи - действие, което напълно подкрепям", заяви американският финансов министър Джанет Йелън. 

Javier Milei has a busy international schedule, traveling to Ukraine, Spain, Germany, France, and possibly the G7 summit in Italy. He's also receiving awards in the US and Australia, showing his growing international influence and distance from the Argentine government. pic.twitter.com/iYnxRv8rqv

— Argentine Libertarian News (@Argentine_Free) March 6, 2024

Печалбите могат да се използват за закупуване на военно оборудване 

Напредъкът поставя в неудобно положение председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която поддържа близки връзки с Байдън в областта на външната политика. Тя залага на резултатите си като поддръжник на Украйна, за да спечели втори мандат по-късно тази година. Нейното на пръв поглед импровизирано предложение да се използват печалбите от активите за закупуване на оръжия за Киев миналата седмица остави европейските правителства и дори собствените ѝ комисари в недоумение, твърдят служители.  

"Време е да започнем разговор за използването на замразените руски активи за съвместно закупуване на военно оборудване за Украйна", заяви фон дер Лайен пред законодателите на ЕС миналата сряда. 

Преди това Комисията сигнализира, че приходите ще бъдат добавени към специална банка за Украйна, която не може да се използва за закупуване на оръжия. Европейските дипломати се опасяват, че правителствата, които вече не са склонни да подкрепят Украйна, ще се противопоставят на насочването на приходите от замразените активи за военни цели.  

ЕП: Деимпериализация, деколонизация и рефедерализация на Русия

Украйна иска пробив на срещата на върха на Г-7 

На срещата на върха на лидерите на Г7 в южната италианска област Пулия през юни се очертава да се проведат напрегнати дискусии между Европа и САЩ. Америка ще окаже натиск върху европейските си съюзници да се доближат до тяхната позиция преди срещата, докато Украйна се надява срещата на върха да доведе до пробив. Възможно е да има път, който да е по-далеч от съществуващия план на ЕС, но не и до пълна конфискация. 

Според предложение на белгийското правителство, което се обсъжда на равнище Г-7, тези активи ще се използват като обезпечение за банков заем за финансиране на възстановяването на Украйна. Западните държави биха предали замразените руски активи на Киев само ако Кремъл откаже да изплати заемите като военни репарации след приключването на конфликта. 

Тази идея би била по-сигурна от правна гледна точка в краткосрочен план, тъй като оставя активите в неизвестност, но не би спряла конфискацията им по-нататък, казва Пиер Клайн, експерт по международно право в Свободния университет в Брюксел. "Не смятам, че би имало сериозен правен проблем при конфискуването на активите ... правните въпроси са оправдания или извинения. Това е предимно политическо решение", каза Клайн.  

* Вижте и това видео от архива ни: Лидия Шулева: 13-ият пакет санкции срещу Русия няма да засегне икономиките на ЕС

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase