Е вропейските лидери бяха наясно, че вторият мандат на Доналд Тръмп като президент на Съединените щати ще бъде предизвикателство. Но мащабът и скоростта, с които Вашингтон се откъсна от десетилетни отбранителни политики, принудиха правителствата на континента да се изправят пред немислимото: дали Съединените щати вече не са по-скоро заплаха, отколкото партньор?
Репортери на Politico са проучили в дълбочина събитията, случили се в рамките на няколко седмици през февруари, когато всичко се промени. Европа преживя поредица от геополитически шокове, предизвикани от Тръмп, които разтърсиха трансатлантическите отношения в основите им и разколебаха вярата на Европа в най-важния ѝ съюзник.
Това накара лидерите в Берлин и Варшава да променят — буквално за няколко дни — доктрините си за сигурност, а дипломатите се заеха със задачата да спасят останките от следвоенния ред.
Откакто Тръмп встъпи във втория си президентски мандат през януари, Европа се носи във вихрушка от промени — от политики по отношение на Газа, Гренландия и Украйна до търговската война.
Макар че реалните политически решения са трудни за проследяване — особено тъй като често се променят или отричат с публикации в социалните мрежи — основното послание относно трансатлантическите отношения беше подадено ясно и недвусмислено скоро след встъпването му в длъжност: Европа трябва да се оправя сама и американският военен чадър, разпънат над континента от 1945 г., не бива да се приема за даденост.
А това, което още повече тревожеше европейските лидери, според официални лица, с които журналисти от Politico разговаря, бе фактът, че много от изказванията на Тръмп звучаха смущаващо близко до посланията на Кремъл. На челно място: невярното твърдение, че Украйна е започнала войната си с Русия.
"Добрите" и "лошите"
Първият признак за наближаващата драма се появи в средата на февруари, когато американският министър на отбраната Пийт Хегсет пристигна в Брюксел, за да съобщи на Европа лоши новини.
На среща на министрите на отбраната на НАТО Хегсет заяви, че украинският президент Володимир Зеленски трябва да се откаже от надеждите си да си върне всички територии, завзети от Русия, и да възстанови границите отпреди 2014 г. Това било „илюзорна цел“, каза той, като с тези думи срина надеждите на украинците за присъединяване към военния алианс в обозримо бъдеще.
Два стола вляво от Хегсет седеше британският министър на отбраната Джон Хийли, който имаше съвсем малко време да осмисли чутото.
По-късно същия следобед, докато Хийли беше на половината от пресконференцията след срещата си с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, започнаха да изтичат подробности от телефонен разговор между Тръмп и Путин. След като Хийли приключи изказването си, един сътрудник се приближи и му показа публикация от Truth Social на Тръмп.
„Съгласихме се да работим заедно, много тясно“, беше написал американският президент. „Също така се договорихме екипите ни да започнат незабавни преговори, като първата ни стъпка ще бъде да се обадим на президента Зеленски от Украйна, за да го информираме за разговора.“
След като Хегсет беше дал на колегите си от НАТО директен сигнал за намеренията на Тръмп относно Украйна, той се опита да ги успокои зад затворени врати.
„Не се тревожете“, им казал той според висш европейски представител. „Знаем кои са добрите. Знаем кои са лошите.“
Докато паниката започваше да обзема наблюдателите на европейската отбрана, британската делегация намери кратка утеха в празничен момент: вторият ден от срещата на НАТО съвпадаше с 65-ия рожден ден на Хийли. След заседанието той се качи с екипа си на четвъртия етаж на централата на НАТО, където се помещава британската база, а служителите му поднесоха торта.
Но никой не беше в празнично настроение. Зад затворените врати Хегсет съобщи на колегите си от НАТО, че всяко трайно мирно споразумение ще трябва да включва така наречени гаранции за сигурност, тоест ангажимент от страна на други държави да защитят Украйна от бъдеща руска агресия.
Европейците разчитаха на някаква форма на американско участие, като върховният представител на ЕС по външните работи Кая Калас заяви пред репортери: „Не бива да отхвърляме нищо още преди да са започнали преговорите, защото това играе в полза на Русия.“
И все пак Хегсет отхвърли най-силния вариант за Украйна – членството в НАТО. Това прозвуча като музика за ушите на Кремъл.
През нощта след разговора между Тръмп и Путин Русия атакува Украйна със 140 дрона, обстрелва жилищни сгради в град Херсон и извърши 10 въздушни удара по населени места в област Запорожие, съобщиха украинските власти.
Заплахата отвътре
Съветът за сигурност в Мюнхен се проведе през следващите дни. През годините той е бил място на много напрежения и избухвания, когато президенти, генерали, дипломати и влиятелни фигури обсъждали съдбата на света под големите полилеи и лъскавите дървени панели.
Въпреки това, присъстващите тази година се готвеха за голямо въздействие. Сред най-високопрофилните гости беше вицепрезидентът на САЩ Дж. Д. Ванс, яростен поддръжник на външната политика „Америка на първо място“ на Тръмп. Той правеше своя дебют на международната сцена.
Те имаха право да се притесняват. Европейците „разбраха за един ден в Мюнхен, че оцеляването на Украйна и оцеляването на Европа са в техните ръце“, каза френският сенатор Клод Малюре.
Но Ванс отиде по-далеч от Украйна. Той критикува европейските правителства, че уж игнорират волята на народите си, игнорират религиозните свободи и отказват да действат за спиране на нелегалната миграция.
„Заплахата, за която се притеснявам най-много спрямо Европа, не е Русия. Не е Китай, не е нито един друг външен актьор“, каза той на публиката. „И това, което ме притеснява, е заплахата отвътре.“
Пламенната реч, продължила 19 минути и включваща различни горещи теми, включваше удари към Великобритания, Румъния и Германия.
Намесата във вътрешните дела на европейските държави доведе до застой сред дипломати, политически експерти и специалисти по отбрана в публиката.
Немски служител гледал с ужас, докато Ванс формулирал на глас някои от най-големите страхове на правителствата: „Всичко това е толкова лудо и тревожно.“
Това накара европейските лидери да предприемат действия — с необичайна доза импровизация.
На следващия ден след шокиращото обръщение на Ванс, 15 февруари, полският министър на външните работи Радослав Сикорски съобщи на основната сцена на конференцията, че се работи по организирането на извънредна среща на лидерите в Париж.
„Много се радвам, че президентът Макрон е поканил нашите лидери в Париж“, каза той по време на панелна дискусия заедно с френския си колега Жан-Ноел Баро.
Баро се усмихна нервно, докато Сикорски говореше. Плановете за импровизираната среща все още не бяха публични, а французите щяха да ги потвърдят чак след 24 часа.
„Момент, който се случва веднъж в поколение“
Но това наистина се случи. Спешната среща, проведена в Париж на 17 февруари, последвана от още една два дни по-късно, стартира две седмици на нервна дипломация, като европейските държави се състезаваха за място в обсъжданията как да спрат войната в Украйна, да накарат Тръмп да се върне към това, което те възприемаха като разум — и да начертаят план за собствената си сигурност.
Макрон и британският премиер Киър Стармър бяха домакини на срещи, а и двамата планираха посещения във Вашингтон. Междувременно, лидерите на страните, по-близки до Русия, увеличиха натиска върху своите колеги да увеличат разходите за отбрана. Форматът на срещата беше странен, с участието на лидери от Франция, Полша, Германия, Италия, Испания, Великобритания, Нидерландия и Дания, както и висши представители на ЕС, но — в разрез с обсесията на ЕС за консенсус в името на по-голяма ефективност — без представители от страните по източната граница, като Балтийските държави.
Описвайки я като „момент, който се случва веднъж в поколение“, Стармър повиши напрежението, като обяви само няколко часа преди това, че е „готов и решен“ да изпрати британски войски в Украйна, за да осигури споразумение за мир, подкрепяйки идеята на Макрон за изпращане на миротворци.
Докато неговите колеги пресичаха двора на Елисейския дворец късния следобед, поздравявани от гардове с червени пера, латвийският президент Едгарс Ринкевичс изпрати съвет отдалеч. „Не спирайте да се паникьосвате“, каза той. Скоро, нова атака от другата страна на Атлантика оправда съвета му.
Говорейки пред репортери от своя курорт в Мар-а-Лаго, Тръмп нападна Зеленски, след като украинският президент изрази опасения, че може да бъде изключен от преговорите.
Опитвайки се да запазят хладнокръвие в условията на бурята, Стармър и Макрон поддържаха контакт с Тръмп през цялото време.
Първият трябваше да посети американския президент седмицата след това. Макрон се обади на Тръмп и лобира за своето собствено посещение — като се измъкна от реда, за да стане първият европейски лидер, който посещава Белия дом след встъпването в длъжност на Тръмп.
Докато Великобритания и Франция координираха действията си отблизо, имаше лек намек за съперничество. Един британски официален представител заяви, че Великобритания умишлено е избегнала да насрочи посещението на Стармър на годишнината от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Но това остави прозорец за Макрон да влезе, казаха те.
Прекъсването на Тръмп
Във Вашингтон, където той преспа в Blair House, гостоприемния дом на президента на САЩ на улица Пенсилвания, Макрон се опита да възроди това, което неговите съветници описваха като специална връзка със своя американски колега.
Но между всички любезности и мъжко стискане на ръце, напрежението избухна, когато започнаха да обсъждат същността на въпросите. След като Тръмп неточно описа европейската помощ за Украйна като “заем”, Макрон се наведе, за да го прекъсне и да го опровергае. На Макрон активно лобирал пред Тръмп да приеме и друг лидер, според един от неговите помощници: Зеленски.
Това се оказа съдбовно. А обратно във Вашингтон, група евродепутати станаха свидетели на сериозно увреденото състояние на трансатлантическите отношения.
Осем консервативни членове на Европейския парламент бяха организирали срещи с мозъчни тръстове, трансатлантически играчи и политици, заинтересовани от отбранителния сектор. Но едва на следващия ден от тяхната визита вратите започнаха да се затварят.
„Общото послание беше, démerdez-vous (просто се оправяйте),“ каза френският законодател Франсоа-Ксавие Белами, който ръководеше делегацията. Член на Републиканската партия в Камарата на представителите на САЩ отмени срещите с 24-часово предизвестие, съобщи неговият екип.
Междувременно, САЩ застанаха на страната на Москва в гласуването в ООН, целящо да осъди нахлуването на Русия в Украйна.
Междувременно, в Киев, висши представители на ЕС и лидери на Испания, страните от Северна Европа и Балтика, заедно с други членове на НАТО, организираха демонстрация на сила, предназначена да сигнализира, че блокът стои твърдо зад украинския президент.
Орязване на помощите
В Лондон, Стармър направи свой собствен изненадващ ход в опит да спечели Тръмп преди своето собствено посещение във Вашингтон.
На 25 февруари той обяви това, което нарече „най-голямото устойчиво увеличаване на разходите за отбрана от края на Студената война“ — финансирано в стил Тръмп чрез рязане на средства за международна помощ.
Министърът на отбраната Хийли побърза да се премести от парламентарното изявление на Стармър в министерството си, за да се свърже с Хегсет, който му каза, че политиката е „голяма стъпка в лидерството“, според човек, запознат с разговора. Стармър беше обсъждал плана със своя министър на финансите, Рейчъл Рийвс, в продължение на седмици, но умишлено беше държал другите министри извън обсега — дори и своите най-близки съюзници, които му помагаха да планира визитата в САЩ. Неговият министър за хуманитарна помощ, Анелийз Додс, беше информиран едва ден преди обявлението. Тя реши да подаде оставка, но отложи публичното обявяване до срещата на Стармър с Тръмп.
Стармър заяви, че ще натисне Тръмп за „защитна мрежа“ за осигуряване на сигурността на европейските мироопазващи войски в следвоенна Украйна. По-късно официални лица потвърдиха, че предвиденият формат на това е въздушно разузнаване и въздушно покритие като последна мярка, ако Русия атакува западни войски. Но около час след като говори, Тръмп разбуни духовете. „Не възнамерявам да давам гаранции за сигурност“, заяви Тръмп от кабинета си. „Ще накараме Европа да го направи.“
Официалните лица от „Дауннинг стрийт“ просто трябваше да гледат новините за последните коментари на Тръмп, които се появиха на телефоните им по средата на полета през Атлантика.
„Много от тях (американските официални лица) се събуждат сутрин, просто чакайки какво (Тръмп) ще каже днес“, заяви високопоставен британски официален представител. Докато Стармър и неговата делегация се подготвяха за високо рисковото посещение, Макрон в Париж се опитваше да създаде приятелства с някого, който той се надяваше да стане ключов съюзник в бурните времена напред — бъдещият канцлер на Германия Фридрих Мерц. Той пътувал до Париж, свеж от победата си на изборите, за интимна вечеря с френския президент.
Точно няколко минути след като спечелил жизненоважните извънредни избори в Германия през уикенда преди това, консервативният лидер се заклел в „независимост“ от Америка на Тръмп — рязка промяна спрямо историческата проамериканска позиция на страната му и нещо, което по негови думи, той „никога не си е представял, че ще трябва да каже“.
Всички възможности
Стармър прекара няколко часа в подготовка за срещата си с Тръмп в британското посолство. През половин час в Овалния кабинет, пред маса, украсена със златни подложки за чаши и с карта на Америка в ъгъла, той последва примера на Макрон, като докосна Тръмп по ръката — и прие хиперболичния език на президента, като извади писмо от крал Чарлз III от джоба си, в което му отправя покана за държавно посещение.
Тръмп направи позитивни коментари, но, зловещо, каза, че британските мироопазващи войски може да "се погрижат за себе си", ако бъдат нападнати от Русия.
Въпреки предупрежденията, Стармър беше оптимистичен по време на полета обратно към Великобритания.
„Трябва да взема това“
Той имаше поне някои основания да бъде малко оптимистичен. Два дни преди това, между посещенията на Макрон и Стармър, украинското президентство потвърди това, което се смяташе за значителен пробив: Вашингтон и Киев бяха „съгласували текста“ на споразумение за минералите, като Тръмп намекна, че Зеленски може да пътува до Вашингтон, за да го подпише на следващия ден след визитата на Стармър. Когато Зеленски започна да се подготвя за полет до Вашингтон, украинските помощници бяха изпълнени с оптимизъм и информираха законодатели и журналисти за положителната стъпка, която представляваше това.
В Брюксел, високопоставен украински официален представител даваше интервю за Politico, когато новината за пътуването на Зеленски беше потвърдена чрез президентския офис. Телефонът на официалния представител звънна. „Трябва да се обадя“, каза той и изчезна в друга стая.
Няколко минути по-късно той се върна, за да обяви, че Зеленски ще пътува до Вашингтон, а след това ще се срещне с лидерите в Лондон. „Това е победа — той ще се срещне с Тръмп, преди Путин да се срещне с него“, каза официалният представител. Освен това, „последователността“ беше изгодна за Украйна, добави той. Зеленски щеше да подпише споразумението за минерали, да извади някакви формулировки за гаранции за сигурността на Украйна и след това да представи резултатите на европейските и британски лидери в Лондон.
Все още напрегнато
С напредването на седмиците, водещи дипломати в Париж, Лондон и Берлин работят по това как да се опитат да поправят сериозно увредените отношения между Тръмп и Зеленски.
Докато Стармър провеждал разговори с двамата лидери и изпращал най-високопоставените си съветници по национална сигурност във Вашингтон и Киев, френските дипломати работели като посредници, за да преговарят условията за помирителното писмо на Зеленски към Тръмп, според френски официален представител.
Отношенията между американския президент и украинския му колега все още са напрегнати.
Докато Москва и Киев се съгласили на договорка за 30-дневно прекратяване на огъня, което обхваща цивилната и енергийната инфраструктура, скоро това се оказало без значение.
Украйна донякъде е изчезнала от заглавията оттогава, а Тръмп е насочил гнева си към Путин — заменяйки го с обсесията си с митата. Но раните, причинени от тези няколко дни през февруари, все още са отворени и ще останат такива за дълго време.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Тръмп закрива посолства на САЩ по целия свят
Бившата съпруга на Майкъл Джексън изглежда неузнаваема (СНИМКИ)
Принц Уилям бесен заради посещението на Хари в Украйна
