С лед изборната победа на Доналд Тръмп двама високопоставени представители на Католическата църква реагираха по съвсем различен начин.
В единия ъгъл беше архиепископ Тимъти Броглио, председател на Конференцията на католическите епископи на САЩ, който скоро след резултата даде интервю за Eternal Word Television Network (EWTN), католическа медия, известна с това, че симпатизира на Тръмп.
Броглио, който е архиепископ за военните служби, изглеждаше спокоен за резултата от изборите и говори за това защо според него католическите избиратели са застанали зад Тръмп. Той не изрази съществени опасения относно предложенията на Тръмп за депортиране на мигранти, въпреки че папа Франциск превърна приемането на мигранти в постоянна тема на своя понтификат.
С различен тон се изказа кардинал Пиетро Паролин, държавен секретар на Светия престол. Той дипломатично пожела на новоизбрания президент Тръмп „много мъдрост“ след победата му, призова го да бъде президент на „цялата страна“, но изтъкна, че Тръмп не разполага с „магическа пръчка“ за решаване на глобалните проблеми. Паролин предупреди да не се „изпада в крайности“ по отношение на миграцията, като заяви, че Ватиканът подкрепя решаването на проблемите по „хуманен начин“.
Различните отговори показват предизвикателството, пред което са изправени папа Франциск и Ватиканът, докато се опитват да се справят с второто президентство на Тръмп. Всичко това стана още по-сложен терен, като се има предвид колебанието в подкрепата за Тръмп от страна на католическите избиратели заедно с църковната йерархия, която исторически е заставала на страната на републиканците по въпроси като абортите, религиозната свобода и половата идентификация. В навечерието на изборите през 2024 г. епископите отново настояха, че абортът е „първостепенен приоритет“.
Макар че папата се е изказвал категорично по въпроса за абортите, той е отказал да се ангажира с подхода на „културната война“. Продължаващият му отказ да направи това, заедно с настояването му за милосърдна, отворена църква, която приема ЛГБТК хората, го изправи пред безпрецедентни атаки от вътрешността на американската църква. Част от антифранцискалната опозиция често се припокрива с подкрепата за политиката на Тръмп.
Сега има нова трудност. Екзитполовете на CNN показват, че католиците са съставлявали около 22% от електората в цялата страна на изборите през 2024 г. и че Тръмп ги е спечелил с около 58% на 40% срещу вицепрезидента Камала Харис. Социологическите проучвания показват силно отклонение към Тръмп в сравнение с 2020 г., когато президентът Джо Байдън спечели с малко католическите избиратели - 52% към 47%. Тръмп също така спечели колебаещите се щати с висока концентрация на католически избиратели, включително Мичиган, Пенсилвания, Аризона и Уисконсин.
Тръмп и Франциск са разделени по ключови въпроси
Въпреки това вижданията на Тръмп и папа Франциск не могат да бъдат по-различни. Докато Тръмп предлага масови депортации на мигранти, Франциск определя прогонването на мигранти като „тежък грях“, а изключването им - като „престъпно“. Там, където Тръмп прокарва по-изолационистка външна политика от типа „Америка на първо място“, включително конфронтация с Китай, Ватиканът наскоро подписа четиригодишно удължаване на споразумението си с Пекин относно назначенията на епископи, за което се подразбира, че дава на китайските служители известна възможност да влияят върху това кого назначава папата в страната.
И докато Тръмп е скептик по отношение на климата, Франциск превърна опазването на природния свят в основна тема на своя понтификат.
Въпреки че вероятно ще има напрежение, Ватиканът ще търси и точки на съгласие с администрацията на Тръмп, като най-очевидната е войната в Украйна, където папата призова за мир чрез преговори и която Тръмп обеща да прекрати.
По време на последната администрация на Тръмп обаче се стигна до пълен дипломатически скандал, когато тогавашният държавен секретар Майк Помпео разкритикува подхода на папата към Китай и му беше отказана аудиенция при Франциск, а в навечерието на изборите през 2016 г. папата определи плана на Тръмп за изграждане на стена по границата между САЩ и Мексико като „нехристиянски“.
„Светият престол винаги се опитва да работи с избраните лидери, без значение кои са те, но със сигурност има пространство между това, което папа Франциск вижда като важни морални въпроси, и начина, по който президентът Тръмп говори по същите тези въпроси“, заяви пред CNN отец Джеймс Мартин, главен редактор на йезуитската медия „Америка“ и член на ватиканския отдел за комуникации.
„Най-ясният пример е начинът, по който папата говори за безкрайното човешко достойнство на мигрантите и бежанците, и начинът, по който президентът Тръмп ги нарича животни.“
Преди изборите папата разкритикува както Харис, така и Тръмп, като заяви, че американските избиратели трябва да избират между „по-малкото зло“. Но е показателно, че той каза, че и политиките на Харис, които са за избор, и на Тръмп, които според него прогонват мигрантите, са „срещу живота“ - подход, различен от този на ръководството на американските епископи, които поставят аборта като „първостепенна“ грижа.
Католическата църква в САЩ е „по-консервативна"
Когато Джо Байдън стана вторият католически президент на САЩ, няколко епископи настояваха да му бъде отказано причастие заради позицията му в подкрепа на избора. И все пак Джей Ди Ванс, бъдещият католически вицепрезидент, който беше приет в църквата през 2019 г., досега получаваше далеч по-лесно причастие въпреки подкрепата си за реториката на Тръмп по отношение на мигрантите.
„Неуспехът да осъдиш, когато си на такава авторитетна позиция, е огромен сигнал за католиците“, казва Мери Джо Макконъхи, католически журналист и автор на книгата “Игра на Бог: Американските католически епископи и крайната десница“, заяви пред CNN.
Макконъхи казва, че през 80-те години на ХХ век американските епископи са развили „пророчески глас“, като са се изказали по отношение на ядрените оръжия и подкрепата на администрацията на Рейгън за автократите в Централна Америка. В книгата ѝ е очертана промяната в дясно сред йерархията на САЩ, която е съчетана с противопоставяне на Франциск.
„Има чудесни изключения, но ръководството (на епископите) остава, бих казала, удобно за начина на поведение и политиката на бъдещия президент Тръмп“, казва тя.
Мартин изтъква, че „преминаването към по-консервативна църква в САЩ“ е „постепенен процес“, който започва с назначаването на предимно консервативни епископи по време на понтификата на Йоан Павел II и Бенедикт XVI.
„Това не беше явление за една нощ“, допълва Мартин.
По време на своя понтификат Франциск се опита да възстанови баланса, особено чрез избора си на кардинали, а по време на втория мандат на Тръмп се очаква да назначи нов архиепископ на Вашингтон, което е изключително важно назначение.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
