С ветът изглежда се разпада, а конфликтът между исляма и другите религии е по-силен от всякога.
За виновни са сочени САЩ, Русия, сунитите, шиитите и гостоприемството на германците, комплексирани от нацисткото си минало.
Само на 9г. това момче вече е минало през ада
Какво оставя след себе си „Ислямска държава“
Реално обаче причините за всичко, ставащо сега в Близкия изток и Европа, се крият в сделка, направена преди век, в която алчността и националистическите амбиции надделяват над здравия разум.
Джихадът срещу Запада и най-уродливата му форма - тероризмът, не идват от времето на кръстоносните походи. Те са създадени в Берлин, Париж и Лондон.
Днешният все по-радикализиращ се ислям не е резултат от естественото развитие на религията, а е следствие от изкривен национализъм.
И така всичко започва през май 1916 г. Британският дипломат Марк Сайкс и френският му колега Франсоа Жорж-Пико сключват тайно споразумение, останало в историята като „Пакта Сайкс-Пико”.
С него Париж и Лондон си поделят последната останала средновековна империя - Османската, още преди окончателно да са постигнали победа в Първата световна война.
Французите получават териториите, простиращи се от днешния турски Югоизток, през Северен Ирак и Сирия, чак до Ливан. За британците остават земите в Южен и Централен Ирак. Останалата част, където днес се намират Йордания, Западен Ирак и североизточната част от Арабския полуостров, трябва да се превърне в ново арабско кралство под британско-френско попечителство.
Границите са начертани без никой да се интересува от религията, политиката, нагласите или желанията на местното население.
Германия реагира, като изисква от своя съюзник - Османската империя, да обяви джихад. С помощта на истанбулския халиф, който е висшата религиозна инстанция за мюсюлманите-сунити, Берлин призовава арабите на Свещена война срещу британците.
В отговор Лондон сключва съюз с Хусейн бен Али, който е „пазител” на светите места Мека и Медина в днешна Саудитска Арабия и като такъв е вторият по важност религиозен авторитет след халифа.
Начело на арабите застава синът на бен Али, Файсал бен Хусейн. Заедно с британския агент Томас Едуард Лорънс, известен още като „Лорънс Арабски”, той успява да изтласка османците от голяма част от Близкия изток.
Това не е национална война, а религиозна. След победата на съюзниците, през 1922 г. Файсал иска Париж и Лондон да му дадат превзетите територии, където той да основе собствен халифат. Те обаче се придържат към „Пакта Сайкс-Пико”.
Само година по-късно Британската империя откъсва Транс-Йордания от Палестина и така поставя основите на днешното кралство Йордания. А за да противодействат на французите в това, което си представят като подялба на света, британците обявяват емирство Кувейт за независима държава.
Резултатът от тези действия е столетие на непрекъснати воини и конфликти в Близкия изток.
Намериха фатва на „Даеш” за секса с робини
„Девици на небето и сексуален джихад на Земята“
ИД възродила обичая на поробването
Нещо повече, изкуствено създадените арабски държави са принудени да търсят основа за съществуването и националната си идентичност, и я намират в радикалния ислям.
В момента религиозните доктрини, налагани най-вече от Саудитска Арабия, използват най-крайните тълкувания на свещените текстове за мюсюлманите. Вероятно толкова радикален ислям не се е изповядвал дори в разгара на кръстоносните походи.
Конфликтите в Сирия, Ирак, Йемен, самата Саудитска Арабия и дори Турция - първата национална ислямска държава, са породени от разполагането в едни граници на народи с коренно различни вярвания и социални нагласи.
Опитите за създаване нации, често завършват с кървави революции. Нещо, което светът вече е виждал в далеч по-големи мащаби във Франция през 1789 г. и в Русия през 1917 г. Но в рабските страни социалните лозунги са заменени от религиозни.
В целия хаос, породен от сделката между Сайкс и Пико, през втората половина на XX век се намесват СССР и САЩ, които вместо да разрешат конфликтите, приемат завареното положение и изострят регионалните сблъсъци в рамките на т. нар. студена война.
Като резултат, в наши дни проблемите в региона са толкова дълбоки, че на практика нямат решение, поне не и в границите, начертани от „Пакта Сайкс-Пико”.
