"Винаги съм мечтал да се върна там, откъдето произхождам".
Изморен от задръстванията и разходите за живот в Мадрид, Антонио Линахе се възползва от пандемията и от дистанционната работа, за да се върне в селото, където е прекарал детството си.
От месец октомври този 28-годишен консултант по публична политика се е установил в къщата, която е наследил от баба си и дядо си, във Вилялба де Дуеро, село със 700 жители на 170 километра северно от испанската столица.
Неговото всекидневие коренно се е променило: вместо да се блъска в метрото, първата му задача за деня е да слезе в гаража, за да запали старата система за отопление на дърва, разказва Алваро Вилялобос за Франс прес.
Изоставените къщи в селото са все повече, кръчмата е само една.
Но Антонио, за когото наличието на оптичен кабел е било ключовият фактор, за да реши да се върне в своето "пуебло" (село), с нетърпение очаква да си купува храна от пътуващите търговци, вместо от супермаркета, и да "прекарва много повече време със семейството си".
"Да живееш на село има само предимства, не само за мен, но и за цялото население", защото това решава проблемите с високите разходи за живот в града, където транспортът е претъпкан, казва той.
Световно явление
Опитът на този млад мъж не е изключение, подчертава Диана Морет, основала през 2015 г. "Пандора хъб" - платформа за проекти за стимулиране на селските райони, която работи по-специално в Германия, Франция и дори в Индонезия и Камбоджа.
"Това е световно явление, хора от цял свят ни пишат", обяснява тя, имайки предвид "дигиталните номади".
В Испания обаче трудностите с достъпа до интернет затрудняват някои проекти, като този на Кармен Рогадо, 36-годишна банкова служителка от Мадрид.
"Искаш да се върнеш, но накрая обстоятелствата те принуждават да останеш в големия град", съжалява тя. Наложило се да се откаже от мечтата си да се върне в Арабайона де Мохика - селото й с 400 жители в западната част на страната, заради липсата на високоскоростен интернет.
След десетилетия на масово напускане на селските райони "опразнената испанска провинция", където застаряването е повсеместно, а гъстотата на населението е изключително ниска, е засегната с пълна сила от дигиталното разделение.
Според доклад на Общия съюз на трудещите се 13 от общо 47 милиона испанци нямат достъп до добра интернет връзка.
Правителството се надява да подобри нещата с амбициозния "План за дигитална Испания 2025", финансиран с европейски средства. Неговата цел е до пет години "да гарантира адекватна дигитална връзка за 100 процента от населението".
"Историческа възможност"
Страната, която ще е един от главните ползватели на европейския възстановителен план, сега има "историческа възможност" "отново да засели тези региони" във вътрешността, като Кастилия или Арагон, пренебрегвани от администрацията, анализира Хема Роман от консултантската фирма "Атревиа".
Това ще изисква инвестиции за построяване на болници и училища и даване приоритет на "смесените модели" с редуване на присъствена и дистанционна работа, казва Роман, която повечето време живее в село със стотина жители, на четири часа път от Мадрид, и горещо препоръчва на другите да последват примера й.
"Това е нова перспектива", казва тя и хвали здравословните дейности от всекидневието си, като това да внимаваш дъждът да не намокри дървата, жизненоважни за отоплението на къщата.
Вътрешността на Испания привлича разочаровани градски служители, но интерес има и към крайбрежието.
38-годишната жителка на Мадрид Ракел Карамес прави голямата крачка след тежката пролетна карантина, която прекарала сама в апартамента си.
Полиглотка, работила в Дубай, Бразилия, Германия и Франция, през септември тя подава оставка от сферата на комуникациите, за да се установи в Чиклана, крайбрежно село в Андалусия, където обикновено прекарвала отпуска си.
Същия ден тя е била наета от верига селски хотели, базирана в Мадрид, където се връща от време на време.
"Това промени живота ми", казва тя, удивлявайки се на човешката топлота, която открила у съседите си. "Съществува много силна мрежа от хора, които бдят над теб", уверява тя.
