Американски експерт: Сърбия да получи излаз на море в замяна за част от Косово

С ърбия да получи излаз на море в замяна за част от Косово,

предлага председателят на Асоциацията по международни стратегически изследвания във Вашингтон Грегъри Копли, съобщават днес белградските вестници "Блиц" и "Новости".

"Ако на Сърбия се върне онази част от Косово и Метохия, където живее предимно сръбско население, и ако бъде направен коридор до западна Албания, за да получи Сърбия излаз на море, както искаше американският президент Труман през 1919 г., бихме имали печеливша комбинация за Сърбия и албанците, както за тези в Косово, така и за онези в Албания", каза Копли, цитиран от вестниците.

Тъй като между Прищина и Белград почти няма комуникация, международната общност, вероятно САЩ, трябва да се включи активно, за да покаже своята сила и престиж на Балканите, каза той.

Косово никога вече няма да се върне в рамките на Сърбия, както беше някога. Нашият колега Дарко Трифунович неотдавна представи план за замяна или размяна на територии в замяна за признаване /на Косово/ и това според мене е много разумно, каза Копли, коментирайки ситуацията в Косово.

Той каза, че албанското население и Армията за освобождение за Косово винаги са имали идеята да се обеднят с Албания и добави, че това е напълно възможно и може да бъде признато от международната общност.

Запитан песимист ли е по отношение на Западните Балкани, Копли отговори:

"Няма да кажа нито че съм оптимист, нито че съм песимист. Какво виждаме сега? Руско-китайски съюз, заедно с Турция, всъщност особено Турция и Русия искат да имат все по-голямо влияние в Западните Балкани. Следователно това пространство отново става граница между Изтока и Запада. Това може да бъде използвано позитивно или негативно от страна на Сърбия и сръбския народ."

Също така и САЩ биха могли да използват тази ситуация по позитивен начин, добави той.

Според Копли нито една страна от региона не може да разчита на ЕС, на неговата икономическа помощ в бъдеще, защото по думите му е "започнало разпадане на ЕС".

"Сега е моментът Сърбия да се обърне към Великобритания, като независим играч, за да поеме тя колкото може по-активна роля в региона. Естествено, и към администрацията на президента Тръмп. Сърбите просто трябва да се обърнат сами към себе си и да решат къде искат и къде виждат себе си в бъдеще, тогава може да има и нещо позитивно както за Сърбия, така и за сърбите като цяло", каза Копли.

Това, което Сърбия иска и което трябва да бъде, е силен мост между Изтока и Запада, казва Копли и подчертава, че според него това е голяма възможност за Сърбия да стане истински кръстопът на Балканите.

Австрия: Промяна в границите на Балканите е опасна идея

El Pais: Балканите - последното невъзможно парче в пъзела на ЕС

Акция срещу сърби в Косово, армията на Сърбия в бойна готовност

Конфликтът

Преди 20 години във френския град Рамбуйе започна международната мирна конференция за Косово. Белград отхвърли представените там предложения, поради което на 24 март 1999 година НАТО поде първата си бойна операция след края на Втората световна война. Бомбите на НАТО принудиха сръбските военни, които бяха прогонили от родните им места близо 800 000 косовски албанци, да се изтеглят от Косово.

През 2008 Косово официално се отдели от Сърбия и стана най-младата държава в Европа. Международните мироопазващи сили (КЕЙФОР), ръководени от НАТО, имаха задачата да гарантират сигурността. А Европейският съюз от десет години насам се опитва с помощта на своята мисия ЕУЛЕКС да превърне Косово в демократична и правова държава, пише Томас Брай за "Дойче веле".

Съществуват редица фундаментални причини, които затрудняват разрешаването на кризата в Косово. Практически никой не се интересува от бързото и трайно обезвреждане на конфликта. Сръбският президент Александър Вучич е добър тактик и любител на шахмата. Не е известно дали и руският му колега Владимир Путин споделя тази страст. Във всеки случай и двамата умеят майсторски да редят фигурите по шахматната дъска на Балканите.

Наблюдатели твърдят, че Москва няма интерес да помогне за решаването на косовския въпрос, защото тогава би загубила своето влияние в региона. В Съвета за сигурност на ООН Русия налага вето над някои решения за Косово, които влизат в противоречие с интересите на Белград. Така Русия държи в своята сфера на влияние най-голямата и най-важна страна за Западните Балкани – Сърбия.

Политическите лидери на съседно Косово също не се интересуват от траен мир със Сърбия. Президентът Хашим Тачи и премиерът Рамуш Харадинай се издигнаха като политици тъкмо във времето на въоръжената борба срещу Сърбия. Те привличат поддръжници именно със своята антисръбска политика. В това отношение опозицията и в Сърбия, и в Косово е значително по-радикална от управляващите. Националистическата опозиция в Белград обвинява Вучич, че е извършил предателство, само защото изрази готовност да разговаря с Прищина. Националистическата косовска партия „Самоопределение“ пък апелира незабавно да се прекъснат всички контакти със Сърбия, докато Белград не признае независимостта на Косово.

Съединените щати и президентът Тръмп в момента са заети предимно със свои собствени проблеми, а Балканите остават встрани от техния интерес. ЕС, който направи множество неуспешни опити за посредничество, явно също намалява ангажиментите си в региона. С оглед на наближаващите евроизбори е малко вероятно, върховната представителка на ЕС за външна политика и сигурност Федерика Могерини да предприеме нов сериозен опит за сближаване на двете страни в косовския конфликт. По всичко личи, че това е поредният, замразен конфликт в Европа. От това опасността от въоръжени сблъсъци в Косово никак не отслабва. Напротив.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram