К омпания, надявайки се да позиционира първата частна космическа станция в ниска околоземна орбита, предприе последните стъпки към тази цел, като проведе нов експеримент. Опитът представлява надуване и след това взривяване на тестов модул.
Sierra Space, базирана в Колорадо, проектира разширяем модул, който се надува до пълния си капацитет само след като е в орбита. Модулите на голямата интегрирана гъвкава среда (LIFE) са високи над 6 метра (20 фута) и са сравними по размер със средностатистически семеен дом, според компанията.
Основното предимство на разширяемите космически станции, ако всичко върви по план, е колко работно пространство ще предоставят за всяко изстрелване.
Астронавти ще принтират човешко коляно в космоса
„Това ще достигне 1/3 от обема на МКС с едно изстрелване. Преди бяха необходими 10 до 15 изстрелвания, за да се постигне същия обем “, казва Лиан Томпсън, системен инженер в Sierra Space.
Модулът, изработен от тъкани материали, които стават твърди под натиск беше подложен на тест за крайно налягане на разрушаване (UBP) в Центъра за космически полети “Маршал” на НАСА. По същество, както подсказва името, учените просто продължават да надуват модула, докато не издържи на натиска и се повреди.
Избухна доста зрелищно, но това можеше да се очаква. Международната космическа станция работи на ниво от 101,3 килопаскала (14,7 psi), което е около атмосферното налягане на морското равнище, разкриват за експеримента учените.
НАСА препоръчва модулите да могат да издържат четири пъти максимално работно налягане от 104,8 килопаскала (15,2 psi). Експериментът надхвърли това с 27 процента, издържайки впечатляващите 531 килопаскала (77psi), преди да се повреди, предаде IFL Science.
От първия полет на човек около Земята до стъпването на Луната: Кой е "самотникът в Космоса"(ОБЗОР)
„През последните две години нашият екип работи неуморно, за да достигне тази точка. Работейки с нашите ключови доставчици и стратегически партньори, Sierra Space насочи нашите съвместни усилия и достигна нови висоти с този последен UBP тест“, коментира Шон Бъкли, старши инженерен директор и главен технолог на Earth Space Systems, в прессъобщение.
„Събрахме експертизата и знанията, които са необходими, за да задвижим тази невероятна технология към следващите стъпки – ниска околоземна орбита“, казва той.
Колкото и вълнуващо да е това, трябва да се направят много тестове, преди някой да влезе вътре. Екипът ще продължи с UBP тестовете, както и с разработването на атмосферната бариера за модула и слоевете, които да помогнат за защитата му от орбитални отломки.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!