Изборният маратон през 2024 г. – оцеля ли демокрацията

О ще през януари, когато започна тази невероятна година на избори, задъханите редакционни публикации и горещи заглавия, показаха, че залозите не могат да бъдат по-високи. Списание „Тайм“ я обяви за „година на всичко или нищо за демокрацията“, а други я обявиха за „най-големият тест пред демокрацията“ и попитаха дали самата концепция ще може да оцелее до декември.

През 2024 г. милиарди хора гласуваха в повече от 80 държави, включително някои от най-населените, най-авторитарните и най-крехките, пише The Guardian. Руснаците гласуваха в избори, които се характеризираха с репресии, докато в Сенегал опитът за забавяне на изборите доведе до падането на действащия президент. Президентът на Ел Салвадор намери формула за печелене на избори чрез яростните си репресии срещу бандите, докато кратък експеримент с демокрацията изглеждаше потушен в Тунис, родното място на Арабската пролет.

По време на всичко това относителната сила или слабост на глобалната демокрация висеше на косъм, като президентските избори в САЩ седяха в края на годината като огромна въпросителна.

И така, как се справи демокрацията през 2024 г.?

Още преди годината да започне в цял свят мигаха предупредителни светлини. Между 2020 г. и 2024 г. една пета от всички изборни резултати са били изправени пред предизвикателство под някаква форма, установи проучване на International IDEA. През същия период при един на всеки пет избора губещите кандидати публично отхвърлиха резултатите, докато опозиционните партии бойкотираха един на всеки 10 избора.

Твърди се, че взети заедно, всички тези фактори представляват сериозно предизвикателство, тъй като избирателите поставят под съмнение самата жизнеспособност на изборния процес и участието им намаля.

Общите избори в Обединеното кралство през 2024 г. доведоха до почти исторически промени на настроенията към Лейбъристката партия, тъй като мнозинството на Консервативната партия беше разбито от години на скандали и дисфункция. Имаше и рекордни нива на апатия. Малко над половината от пълнолетните британци гласуваха, което по някои показатели означава, че това е била най-ниската избирателна активност като дял от населението след въвеждането на всеобщите избирателни права.

Но тъй като резултатите от изборите, проведени по целия свят, се анализират, Обединеното кралство може да се окаже изключение. Анализът на базата данни за избирателната активност на International IDEA показва, че средно избирателната активност по света се е повишила за първи път от почти 20 години.

През годината обаче експертите установиха, че самите опори на успешните демокрации – свобода на словото, равнопоставеност на участието и плурализъм на медиите и корпоративната собственост – са изправени пред почти безпрецедентни заплахи. Ако не е в упадък, демокрацията със сигурност беше сериозно атакувана.

И докато някои прогнозираха по-нататъшното изтласкване на демокрацията, добре организираните граждани и опозицията показаха как плъзгането към автокрация може да бъде спряно.

„Видяхме някои реални възможности за надежда“, каза Рейчъл Бийти Ридъл, директор на Центъра за глобална демокрация в университета Корнел, която посочи Сенегал – нация в периферията на „пояса на преврата“ в Западна Африка – като вдъхновение.

През март опитът на действащия президент да отложи изборите доведе точно до обратното, стимулирайки младото население на страната да подкрепи опозиционния кандидат Басиру Диомайе Фей, който беше избран на власт с безпрецедентна обществена подкрепа.

„Гражданите и институциите принудиха действащия президент – който предизвикваше голяма загриженост за демократичния процес – да се оттегли“, каза Ридъл. „Демокрацията е жива в Сенегал поради искането на гражданите за спазване на правилата на изборната игра“.

В други случаи демократичността беше открита не на урните, а на улицата. През януари действащият премиер на Бангладеш Шейх Хасина спечели пети мандат на избори, при които бяха арестувани десетки хиляди опозиционери, а протестите бяха посрещнати със силно полицейско насилие.

Само няколко месеца по-късно обаче Хасина избяга от страната, принудена да напусне властта от водени от студенти протести, предизвикани от опозицията срещу квотната система за държавни работни места. Тези протести бързо се превърнаха в по-широко масово движение срещу ерозията на демокрацията, което съкрати времето на Хасина на власт.

Временно правителство, ръководено от Нобеловия лауреат Мохамед Юнус, сега е натоварено с амбициозни демократични реформи за възстановяване на ключови държавни институции от нулата – усилия, които според анализатори може да отнемат години.

„Най-добрият отговор на онези, които предизвикват демокрацията, обикновено е повече демокрация“, се казва в доклада на Корнел за глобалната демокрация от 2024 г., посочвайки „по-голямо участие и представителство на демократичните граждани в съществуващите институционални канали“.

Дори в случаи като Венецуела, където обществените протести не успяха да постигнат заявената си цел, делегитимиращият ефект от потенциално откраднати избори може да се окаже фатален в дългосрочен план. Въпреки обявяването на победа на президентските избори през август, неуспехът на Николас Мадуро да оповести данните от гласуването и репресиите срещу опозиционните лидери предизвикаха вълна от протести, които сериозно накърниха авторитета на президента.

Дори страни с дългогодишни връзки с политическото движение на Мадуро – като Бразилия и Колумбия – отказаха да признаят изборните резултати. Бразилското налагане на вето върху приемането на Венецуела в групата на развиващите се икономики БРИКС миналия месец може да се окаже решаващ момент за Мадуро.

„Лекът“ за грешките на демокрацията

Но ако масовият протест беше определяща характеристика на 2024 г., същото беше и възникващата пасивност, когато става дума за ентусиазма относно това, което демокрацията може да осигури на избирателите. В САЩ почти половината от всички гласоподаватели казаха, че демокрацията не е свършила добра работа в представянето на обикновените хора, докато анкета в повече от 30 африкански страни показва спад на подкрепата за демокрацията.

„Трябва да внимаваме, като казваме, че хората са се отказали от демокрацията, но мисля, че те имат по-малко очаквания за това, което тя може да им даде“, каза Веди Хадиз, директор на Азиатския институт към университета в Мелбърн.

През февруари Индонезия избра за президент Прабово Субианто, бивш генерал, преследван от обвинения в нарушения на човешките права. Неговите опоненти твърдяха, че гласуването е било подкопано от нечестни промени в правилата, докато отиващият си президент Джоко Видодо беше обвинен в намеса в изборите, за да защити наследството си.

Конституционният съд на страната отхвърли тези аргументи, но изборният процес вероятно е оставил горчив вкус в устата на много избиратели.

„Повечето хора в Индонезия ще кажат, че демократичният процес поне е нормален“, каза Хадиз. „Но ако анкетирате по-задълбочено, те също ще кажат, че това не коригира неща като неправилното разпределение на богатството и възможностите … и не е направило нищо за действителна защита на правата и интересите на обикновените хора“.

Никога не е било по-трудно да бъдеш демократичен активист в Азия, каза Хадиз, защото има все по-малко успешни модели, които да посочиш. „Всички големи западни демокрации са преживели демократично отстъпление с възхода на десния популизъм, антиимиграционни настроения и упадъка на социалната държава“, обяснява той.

Авторитарните сили биха могли да посочат „силните лидери“ като „лек“ за грешките на демокрацията, каза Хадиз.

Пълзящото влияние на милиардерите

Демократичното отстъпление се случва в безпрецедентен брой богати страни, за които се смяташе, че са имунизирани срещу подобни сили, според Ридъл. Такива процеси са постепенни и по-трудни за разпознаване в реално време, заявява Ридъл в своето изследване по въпроса, но те могат допълнително да отслабят доверието в демокрацията.

Обратно, тези тенденции на „отстъпление“ също се оказаха мобилизираща сила за продемократичните кандидати да се обединят, за да се противопоставят на авторитарните фигури. Именно това помогна за задвижването на голяма коалиция, водена от бившия председател на Европейския съвет Доналд Туск, до победа на изборите в Полша през 2023 г. И това е, което убеди Камала Харис да се пресегне и да ухажва републикански избиратели, които може да са били отхвърлени от Доналд Тръмп.

Екзитполовете, публикувани в нощта на 5 ноември, показаха, че гласоподавателите в САЩ поставят „демокрацията“ като най-важен въпрос, когато решават как да гласуват. Окончателният резултат тогава – избирането на кандидат, обвинен в опит за подкопаване на предишни избори и който обеща да бъде диктатор на „първия ден“ – може да е изненада за външни наблюдатели.

В много отношения САЩ са на върха на тенденциите, които са най-ясно емблематични за демократична опасност: изборен процес, в който се намесват чужди сили, лавина от дезинформация и нарастваща плутократична класа, която успя да си проправи път към властта.

През 2024 г. Илон Мъск, най-богатият човек в света, постави нов стандарт за това как милиардерите могат да повлияят на демокрацията в една страна. Мъск направи нещо повече от това просто да налее до 200 милиона долара от собствените си пари в кампанията на Доналд Тръмп – той координира агитирането, появява се лично на митинги и трансформира своята социална медийна платформа X в ехо камера, усилваща десните гласове.

Неговата намеса в демократичния процес в страната изглежда се отплати: нетното богатство на Мъск скочи със 70 милиарда долара през седмицата след победата на Тръмп и новоизбраният президент го назначи да ръководи „отдел за ефективност на правителството“, който да съветва за намаляване на регулациите и преструктуриране на федералния агенции, много от които засягат собствените компании на Мъск.

Пълзящото влияние на милиардерите в правителството и върху изборния процес беше силно усетено от гласоподавателите, от Индия, през Тайланд, до Съединените щати, каза Хадиз, който добави, че подобни плутократи могат да бъдат мощна сила в пораждането на апатия.

„Когато видите някой като Илон Мъск да излиза пред тълпа от хиляди хора и да скача нагоре-надолу по сцената, сякаш изпитва някакво извънтелесно оргазмено изживяване... тогава за хората не остава друго, освен да излязат и да гласуват“.

Дисбаланс между половете

Въпреки че повече хора гласуват на избори, отколкото когато и да било в историята, политическите организации издигнаха много малко жени кандидати за лидери през 2024 г. Нямаше жени кандидати за най-високите длъжности на изборите в Индонезия, Индия, Обединеното кралство, Пакистан и Южна Африка.

Към ноември броят на държавите-членки на ООН с жена, ръководител на правителството е 17, което е малко по-малко от 19-те през 2023 г.

Изследователи от Станфордския университет предполагат, че освен стереотипите, свързани с пола, които възпират жените политици, те също са възпрепятствани от гласоподавателите, които решават да не подкрепят предпочитания от тях кандидат, защото смятат, че ще бъде твърде трудно за нея да спечели. В САЩ жените дадоха гласа си за Камала Харис, но го направиха по-малко от тях, отколкото за Джо Байдън през 2020 г.

Директно на юг от границата със САЩ обаче бившият кмет на Мексико Сити Клаудия Шейнбаум спечели президентския пост. Сега парламентът на Мексико има едни от най-високите нива на участие на жени в света, отчасти поради законите за равнопоставеност на половете.

В световен мащаб ситуацията е много по-лоша, като процентът на жените в законодателните органи е средно малко над 27% през октомври, според Интерпарламентарния съюз (IPU), независима организация. Това е ръст от едва 0,2% спрямо миналата година. При сегашните темпове ще са необходими 130 години, преди равенството между половете да бъде постигнато на най-високите позиции във властта, според ООН.

Проклятието на властта

Ако погледнем назад, 2024 г. може да бъде по-добре запомнена като година, в която гласоподавателите са използвали урните, за да накажат управляващите за икономически проблеми, които често са извън техния контрол.

Има малко доказателства от изборите, които да показват глобалните тенденции както към лявата, така и към дясната страна на политиката, по-скоро който беше на власт по това време, той загуби.

роучване на Financial Times установи, че всяка една управляваща партия в развития свят, която се е кандидатирала за избори през 2024 г., е загубила дял от гласовете. Изданието отбелязва, че това е първият път в историята на всеобщото избирателно право, когато е регистриран подобен резултат.

В редица страни, включително Обединеното кралство, Япония, Австрия и Португалия, гласоподавателите, разгневени от опасенията за цената на живота и предполагаемия неуспех да се справят с тях, причиниха огромна болка на действащите партии и политици.

В крайна сметка уроците от 2024 г. вероятно няма да бъдат извлечени от политиците, които излязоха победители, а от онези, които приеха пораженията си със смирение и честност.

След тежки избори в САЩ, които видяха заплахи за бомби в избирателните секции, опит за убийство на Тръмп и снайперисти, които наблюдаваха броячите на бюлетините, Харис излезе на сцената, за да признае поражението си, обещавайки да продължи битката.

Основният принцип на американската демокрация, каза тя, е, че когато човек загуби, тези резултати се приемат. Това беше чувство, което само преди няколко години можеше да изглежда изтъркано или клиширано, но засегна тежко в страна, изправена пред безпрецедентни заплахи за своите институции.

Но въпреки насилието и възмездието, които характеризираха толкова голяма част от 2024 г., това беше чувство, което отекна в изборите по целия свят, от Литва през Тайван до зелените предградия на Англия, откъдето бившият канцлер на Обединеното кралство Джереми Хънт говори пред чакаща тълпа на 5 юли, след като току-що се задържа на мястото си, знаейки, че неговата Консервативна партия е изправена пред поражение от почти историческо пропорции.

„Имаме невероятен късмет да живеем в страна, в която решения като това не се вземат с бомби или куршуми“, каза Хънт. „Това е магията на демокрацията“.