П равителствата на Южна Корея са извършили многобройни нарушения на човешките права в продължение на десетилетия в противоречива програма, която e изпрати;a най-малко 170 000 деца и бебета в чужбина за осиновяване, установи забележително разследване.
В него се казва, че липсата на надзор от страна на правителството е позволила „масовия износ на деца“ от частни агенции, движени от печалба, и са открити примери за измами, фалшифицирани записи и принуда, пише Би Би Си (BBC).
От 50-те години на миналия век Южна Корея е изпратила повече деца в чужбина за осиновяване, отколкото всяка друга страна,
като повечето са изпратени в западни страни.
Оттогава Южна Корея предприе мерки за затягане на процесите си на осиновяване, но някои осиновени и техните биологични родители казват, че все още са преследвани от това, през което са преминали. Би Би Си разговаря с една жена, която твърди, че нейните осиновители „се грижеха по-добре за кучето, отколкото когато и да било за мен“.
„Това е срамна част от нашата история“, каза председателят на комисията Парк Сун Йонг на брифинг за пресата. „Докато много осиновени имаха късмета да израснат в любящи семейства, други претърпяха големи трудности и травми поради погрешни процеси на осиновяване. Дори днес много продължават да се изправят пред предизвикателства“, каза още той.
Докладът беше публикуван в сряда от независимата Комисия за истина и помирение след разследване, започнало през 2022 г. Оттогава 367 осиновени – всички от които са били изпратени в чужбина между 1964 и 1999 г. – са подали петиции, твърдящи измамни практики в процеса на тяхното осиновяване.
🚨🇰🇷SOUTH KOREA ADMITS TO DECADES OF ADOPTION FRAUD — BABIES SENT “LIKE LUGGAGE” FOR PROFIT
— Mario Nawfal (@MarioNawfal) March 26, 2025
South Korea’s Truth Commission revealed adoption agencies falsified records, sold babies overseas, and declared living children orphans to profit from foreign adoptions.
200,000 Korean… pic.twitter.com/vKmrAzcpFo
До момента са анализирани около 100 петиции, от които
56 осиновени са признати за жертви на нарушения на човешките права.
Комисията все още разследва други случаи, като разследването трябва да приключи през май.
След Корейската война Южна Корея беше една от най-бедните страни в света и малко семейства бяха склонни да осиновяват деца. След това правителството на Южна Корея започна транснационална програма за осиновяване, ръководена от частни агенции, на които бяха дадени значителни правомощия чрез специални закони за осиновяване.
Но имаше „системен провал в надзора и управлението“, което доведе до множество пропуски, извършени от тези агенции, според доклада. В доклада се отбелязва, че чуждестранните агенции са изисквали определен брой деца всеки месец и корейските агенции са се съобразили, „улеснявайки широкомащабни международни осиновявания с минимален процедурен надзор“.
Без държавна регулация относно таксите, корейските агенции начисляват големи суми и изискват „дарения“, което превръща осиновяванията в „индустрия, ориентирана към печалба“,
според доклада. Други пропуски включват осиновявания, извършени без надлежно съгласие от рождените майки и неадекватен скрининг на осиновителите.
Агенциите също изфабрикуваха доклади, които караха децата да изглеждат като изоставени и дадени за осиновяване; и умишлено давали на децата грешна самоличност. Тъй като много осиновени са имали фалшиви самоличности, посочени в техните документи, сега те се борят да получат информация за техните биологични семейства и са оставени с неадекватна правна защита, се отбелязва в доклада.
Комисията препоръча на правителството да поднесе официално извинение и да спазва международните стандарти за транснационалните осиновявания.
„Имах болезнен и нещастен живот“
През последните години Южна Корея затегна процесите си на осиновяване. През 2023 г. страната прие закон, който гарантира, че всички осиновявания в чужбина ще се извършват от правителствено министерство вместо от частни агенции, който трябва да влезе в сила до юли.
Южнокорейското правителство все още не е отговорило на доклада от сряда.
60-годишната Ингер-Тон Уеланд Шин беше една от вносителите на петицията, чиито случаи бяха разследвани от комисията. Тя е осиновена от норвежка двойка, когато е на 13 години и по-късно открива, че осиновяването ѝ е незаконно.
Двойката, която по това време е била на около 50 години, първоначално е подала молба за осиновяване, но е била отхвърлена от норвежките власти, тъй като са били твърде стари. След това пътуват до Южна Корея и посещават сиропиталище, където избират Ингер-Тон и я взимат със себе си в Норвегия.
Двойката подава молба за осиновяване до норвежките власти години по-късно. Властите я одобрили, въпреки че признали незаконността на ситуацията на Ингер-Тон, защото установили, че дотогава тя „вече няма връзка с Корея“. Ингер-Тон каза пред BBC, че е имала големи трудности да се приспособи към живота в Норвегия и също така твърди, че нейният осиновител я е малтретирал сексуално.
„Те се грижеха за кучето по-добре, отколкото когато и да било за мен“,
каза тя. „Беше толкова болезнено. Не можех да говоря или да се изразявам, освен че плачех през нощта“, споделя жената.
През 2022 г. тя успешно съди местната власт в Норвегия и получава обезщетение. Тя също така получи потвърждението на местната власт, че е отговорна за „неуспешен надзор“ на дома, в който е осиновена.
Нейните осиновители вече са починали. „Никога не са лежали в затвора за това, което ми причиниха. Престъпно взеха дете извън страната... никой не пое отговорност за това, което ми причиниха“, каза тя.
Въпреки че е доволна от резултатите от разследването на комисията, тя каза: „Живеех в грешната страна и имах болезнен и нещастен живот“. „Не пожелавам това на никого и искрено се надявам да не осиновяват повече деца от Корея.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
