Италиански журналисти съдят правителството заради скандал с шпионски софтуер

Н ационалният съюз на журналистите в Италия подаде наказателна жалба до прокурорите в Рим, след като правителството на Джорджия Мелони отказа да отговори на въпроси в парламента относно подозрения, че е използвало незаконно шпионски софтуер, за да следи критично настроени журналисти и активисти вместо престъпници, пише The Guardian.

Правният иск, подаден в сряда, бе предизвикан от липсата на яснота от страна на правителството, след като в края на януари се появиха разкрития, че мобилните телефони на поне седем души в Италия, включително разследващия журналист Франческо Канселато и мигрантския активист Лука Казарини, са били атакувани с военния шпионски софтуер Graphite. Тази технология, произведена от базираната в Израел компания Paragon, е предназначена за използване срещу престъпници, но се предполага, че е била използвана за наблюдение на членове на гражданското общество.

Journalists launch legal action against Italian government over spyware claims.https://t.co/rdoGowDiXh#spyware

— Intelwatch (@IntelwatchNews) February 20, 2025

Гневът относно предполагаемите хакерски атаки се засили, след като председателят на италианския парламент Лоренцо Фонтана подписа документ, с който правителството се въздържа от отговори на парламентарни въпроси, позовавайки се на правила за държавна тайна. Офисът на Мелони отрече местните разузнавателни служби или правителството да са замесени в хакерските атаки.

• Разкрития и последствия

The Guardian първи съобщи, че Paragon е прекратила договора си с Италия заради предполагаемо нарушение, забраняващо използването на нейния шпионски софтуер срещу журналисти или активисти. Първоначално италианското правителство отрече прекратяването на договора, но в петък разузнавателната агенция Aise призна, че споразумението с Paragon е прекратено.

Миналата седмица шефът на Aise, Джовани Каравели, заяви пред парламентарната комисия за разузнаването (Copasir), че агенцията е използвала шпионския софтуер Paragon, но не за наблюдение на журналисти. Въпреки това, Националният съюз на журналистите (FNSI) и Италианският орден на журналистите подадоха жалба „срещу неизвестни лица“, изразявайки съмнения относно официалната версия.

„Франческо Канселато ли беше единственият журналист, подложен на подслушване? Не мислим така“, заяви генералният секретар на FNSI, Алесандра Костанте. Тя подчерта, че тези действия нарушават не само наказателния кодекс, но и самата конституция, а решението на правителството да не докладва на парламента е „изключително сериозно“.

Все още не е ясно кой правителствен орган е наредил използването на шпионския софтуер и дали това е било разрешено от съдебна инстанция.

• Политически реакции и опасения за демокрацията

Бившият премиер Матео Ренци обвини правителството в „нараняване на демокрацията“, а депутатът от Демократическата партия Федерико Форнаро определи отказа на правителството да даде обяснения като „шамар за парламента“.

Шпионският софтуер е бил използван и срещу Лука Казарини, основател на НПО-то Mediterranea Saving Humans, която критикува предполагаемото съучастие на Италия в злоупотреби спрямо мигранти в Либия. Казарини е получил сигнал от WhatsApp, че телефонът му е бил атакуван със софтуера Paragon.

През януари базираната в САЩ платформа за съобщения WhatsApp предупреди 90 свои потребители, сред които журналисти и активисти, че са били атакувани със шпионски софтуер.

Казарини осъди правителството, заявявайки, че отказът му да отговори на въпросите в парламента „разкрива дълбоки затруднения“. Той подчерта, че независимо коя агенция е използвала шпионския софтуер, подобни подслушвания са незаконни и че властта се е насочила срещу политически опоненти – тактика, характерна за авторитарните режими.

Неговата организация публикува анализ на Citizen Lab от Университета в Торонто, който проследява кибершпионски атаки. Според изследователите, ако атаката срещу Казарини бъде детайлно анализирана, тя може да разкрие източника и дори частната компания, извършила операцията, както и нейния клиент.

„Няма съмнение, че само правителствени агенции могат да използват такава технология“, коментираха изследователите.

• Юридически аспекти и конституционни нарушения

Ако бъде доказано, че шпионският софтуер е бил използван за наблюдение на критици на правителството, това ще представлява сериозно нарушение на конституционните демократични права.

„Превантивните подслушвания могат да се извършват само когато набелязаните лица представляват сериозна заплаха за националната сигурност“, обяснява експертът по наказателно право Джузепе Инзерило. Той подчертава, че такива мерки обикновено се използват срещу потенциални терористи или членове на мафията.

Критиците обаче твърдят, че тази практика стои на ръба на конституционността. На практика премиерът, вътрешният министър или министърът на правосъдието могат да упълномощят разузнавателните служби да подслушват комуникации или да събират метаданни за лица, считани за „заплаха за националната сигурност“.

„Правните експерти отдавна критикуват тази практика, отбелязвайки, че засегнатите лица нямат възможност за защита“, допълва Инзерило.

Развитието на този случай ще бъде от ключово значение за демократичните принципи в Италия и правото на журналистите да работят без страх от незаконно наблюдение.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase