Истинската цена на първите дами

Съпрузите на тази жени успяха да се издигнат на най-високи държавни постове. Какво остава сега за тях самите - да си седят кротко в сянката, горди с етикета първа дама? Историята познава множество примери, когато жената на един президент почти го изпреварва по популярност, отнемайки всенародната обич от своя съпруг. Жаклин Кенеди, Евита Перон, Лала Салма, Мишел Обама...

У нас в Русия не е прието държавният глава "да излага на показ" скъпоценната си половинка. Първата дама, естествено, го придружава при пътувания в чужбина, но избягва често да се появяват пред публика. В другите държави нещата са по-различни: там

съпругата на президента е допълнителен аргумент в негова полза.

Трябва да е с приятен външен вид, дейна, добре облечена.

Никой не знае какво таят в душата си тези жени, какви неприятности крият зад вечната си усмивка - та нали "положението ги задължава" да бъдат винаги усмихнати и остроумни. Щом ги погледне, човек схваща, че да бъдеш обичната съпруга на един президент сигурно е най-тежката работа на света.

След като за държавен глава на САЩ бе избран Барак Обама,

най-обсъждана жена на планетата стана съпругата му Мишел.

Макар и не точно красавица, тази безспорно харизматична личност спечели допълнителни гласове за своя мъж по време на предизборната кампания. Много знаменитости признаваха открито, че публично са подкрепили Барак единствено защото им е симпатична Мишел.

Днес госпожа Обама също не седи със скръстени ръце и се мярка по телевизионните екрани едва ли не по-често от съпруга си: ту копае картофи, ту играе с децата. Неотдавна сп. "Форбс" нарече тази 46-годишна жена най-влиятелната дама в света. Тя спечели "първото място" с активно участие в политическия живот на страната и активна борба за здравето на нацията.

Не остават незабелязани и тоалетите на Мишел Обама. Модните списания обсъждат с голямо удоволствие всяка поява на първата лейди с нова рокля и трябва да кажем, че на практика винаги признават избора й за успешен.

Ще отбележим честите сравнения между стила на днешната президентска съпруга с този на

Жаклин Кенеди, жената на Джон Кенеди -

трийсет и петия държавен глава на САЩ. Животът й не бе никак безоблачен. Омъжвала се два пъти, Жаклин - или Джаки, както бе наричана, погреба и двамата си съпрузи (втори бе милионерът Аристотел Онасис).

Джон безбожно изневеряваше на Жаклин. Интересът към неговия роман с Мерилин Монро още не е угаснал, но и без Монро имаше доста момичета, с които сенаторът, а по-късно президентът прекарваше по някоя нощ. Освен това Джаки все не можеше да забременее: преди да се родят Каролин и Джон, първата дама имаше два спонтанни аборта, а третото дете на Кенеди - Патрик, живя само два дни.

Избирателите обаче виждаха в тях идеалната двойка: прекрасния принц и неговата принцеса. Малцина знаеха, че любовната връзка между двамата Кенеди е започнала на задната седалка на кола, а нейният възлюбен - младеж от богато и влиятелно семейство, я е ухажвал досущ като някой хамалин. Съпрузите правеха всичко възможно, за да поддържат идеалния си имидж. При все че животът на Жаклин бе далеч от идеалния, пред публика тя винаги изглеждаше безупречно - красива дама със стил. Много модаджийки и аристократки й подражават и до днес.

На 22 ноември 1963 г. президентът на САЩ Джон Фицджералд Кенеди бе убит с изстрел в главата. Щом свещеникът започнал да го опява още в операционната, Жаклин коленичила в локвата кръв, изтекла от главата на мъжа й, и се отдала на молитва.

Сред широките маси са популярни не само съпругите на американски президенти.

Аржентинката Кристина Фернандес де Кирхнер

тръгна буквално по стъпките на мъжа си и през 2007 г. го смени на поста държавен глава. Още по време на президентския му мандат обаче Кристина участваше в политическия живот на страната. Тя държеше речи пред политически събрания, с което силно напомняше на Евита Перон. Макар да отхвърляше впоследствие подобни сравнения, веднъж Де Кирхнер призна в интервю, че смята своя образ за идентичен с образа на Евита като обществен деец.

Всъщност Кристина повтори пътя, изминат от друга прочута аржентинка с фамилно име Перон - третата съпруга на Хуан Перон, Исабел, която също пое от своя мъж кормилото на властта и стана първата жена президент в света. Впрочем изобщо не бе избрана на този пост: през управлението на мъжа си Исабел бе вицепрезидент, а след смъртта му автоматично зае и неговата длъжност. (Президентството й трая едва към година и половина.)

Предшественичката на Исабел -

Евита,

втората съпруга на Хуан Перон, живя само 33 години, но остави много по-трайни спомени. Още приживе я наричаха символ на социалната справедливост - перонизма, удостояваха я с многобройни титли - "знаменосец на угнетените маси", "надежда и страж на революцията", "щит на Перон", "пълномощен представител". Тя обаче предпочиташе епитета "мост на любовта между Перон и народа".

Естествено, не би могло подобна дама да е наивна, проста женица. Грижейки се за другите, тя не забравяше и за себе си. Щом Хуан Перон дойде на власт, Ева се отказа от актьорското поприще и започна да гради политическа кариера: поведе борба за равни избирателни права за жените, започна да организира профсъюзи и чрез фондацията "Ева Перон" да преточва милиони долари от бюджета на Аржентина в програми за подпомагане на нуждаещи се (без да забравя и собствените си банкови сметки в Швейцария).

Евита почина през 1952 г., а през 1955 г. съпругът й бе свален с държавен преврат. Мнозина идват и до ден днешен да се поклонят на гроба й.

Колкото и странно да звучи, но и в мюсюлманските страни съпругите на съответния държавен глава често се изявяват като твърде активни общественички. Ярък пример е

Лала Салма - жена на Мохамед Шести, краля на Мароко.

В тази държава, където жените спазват и до днес строг кодекс от норми в семейния си живот, тя е олицетворение на мечтата за еманципация. Говори се, че тъкмо на нейното влияние се дължат реформите, целящи да изравнят правата на мъжете и жените в Мароко.

Друга любимка на публиката е

Рания - кралицата на Йордания,

съпруга на крал Абдула Втори. Независимо че е призната за най-красивата кралица в цял свят и се появява пред хора, облечена със светли дънки, риза и обувки с високи токчета, Рания твърди, че е "истинска арабска жена".

Най-личната жена в Йордания обича публичните изяви - участва в шоуто на Опра Уинфри, често разказва колко обича шоколад и групата "Колдплей" (Coldplay.com). Тази общителност, съчетана с красота, явно печели сърцата на всички, защото поданиците й просто обожават своята кралица.

Рания впрочем не ги очарова единствено с мили думи. Кралицата помага на жените да вземат участие в икономическия живот на страната и да създават нови компании. Тя се обявява в защита на женските права, стана инициатор на мащабна кампания за борба срещу малтретирането на деца, създаде първия център за пострадали от жестокости деца в страната и работи за подобряване на взаимодействието между държавните органи и местните сдружения в защита на семейството.

С една дума, женското щастие съвсем не се свежда за всички до поговорката "стига моичкият да си е до мен". Ако пък "моичкият" решава неща от световен мащаб, той явно няма начин все да е с жена си. Така че първите дами просто нямат избор - остава им само пряко воля да се радват на всеобщото внимание и да се усмихват, да се усмихват... все да се усмихват.