Иранците гласуват за президент с ограничен избор

В петък иранците гласуваха за нов президент след смъртта на Ебрахим Раиси при катастрофа с хеликоптер, избирайки измежду строго контролирана група от четирима кандидати, верни на върховния лидер, в момент на нарастващо обществено разочарование и натиск от страна на Запада, пише Reuters.

Изборите съвпадат с ескалиращото регионално напрежение, дължащо се на войната между Израел и съюзниците на Иран - "Хамас" в Газа и "Хизбула" в Ливан, както и на засиления натиск на Запада върху Иран заради бързо развиващата се ядрена програма.

Макар че е малко вероятно изборите да доведат до съществена промяна в политиката на Ислямската република, резултатите от тях биха могли да повлияят на наследяването на аятолах Али Хаменей, 85-годишния върховен лидер на Иран, който е на власт от 1989 г.

Хаменей призова за висока избирателна активност, за да се компенсира кризата с легитимността, подхранвана от общественото недоволство от икономическите трудности и ограничаването на политическата и социалната свобода.

"Трайността, силата, достойнството и репутацията на Ислямската република зависят от присъствието на хората", заяви Хаменей пред държавната телевизия, след като гласува. "Високата избирателна активност е категорична необходимост."

Не се очаква следващият президент да внесе съществена промяна в политиката по отношение на ядрената програма на Иран или подкрепата за групировки от милиции в Близкия изток, тъй като Хаменей има пълното право да решава най-важните държавни въпроси.

Въпреки това президентът ръководи правителството ежедневно и може да влияе върху тона на външната и вътрешната политика на Иран.

Voting officially started in Iran at 8 a.m. local time.

"People should not hesitate to vote," said the Supreme Leader while casting his vote.

"The IR gains its strength from the presence of people, & for its authenticity, presence of people is obligatory & necessary," he added. pic.twitter.com/JvenSNYUcN

— Tala Taslimi (@tala_taslimi) June 28, 2024

Твърдолинейният контролен орган, състоящ се от шестима духовници и шестима юристи, свързани с Хаменей, проверява кандидатите и одобрява само шестима от първоначално избраните 80 кандидати. Впоследствие двама консервативни кандидати се отказаха.

Трима кандидати са консервативни, а един е сравнително умерен, подкрепян от реформаторската фракция, която през последните години до голяма степен няма влияние в Иран.

Критиците на управлението в Иран твърдят, че ниската и намаляваща избирателна активност през последните години показва, че легитимността на системата е намаляла. В президентските избори през 2021 г. участваха едва 48% от избирателите, а на парламентарните избори през март активността достигна рекордно ниското ниво от 41%.

Държавната телевизия показа опашки пред избирателните секции в няколко града. Избирателните секции трябваше да приключат в 18:00 ч. (1430 GMT), но обикновено се удължават до полунощ. Властите заявиха, че резултатите ще бъдат обявени в събота.

Ако никой от кандидатите не спечели поне 50 % плюс един глас от всички подадени бюлетини, включително празните, в първия петък след обявяването на резултата се провежда втори тур между първите двама кандидати.

Сред останалите хардлайнери се открояват Мохамед Бакер Калибаф, председател на парламента и бивш командир на влиятелната Революционна гвардия, и Саид Джалили, бивш преговарящ по ядрените въпроси, който в продължение на четири години работи в кабинета на Хаменей.

И четиримата кандидати обещаха да съживят затъващата икономика, засегната от лошото управление, корупцията в държавата и санкциите, наложени отново през 2018 г., след като Съединените щати се отказаха от ядрения пакт на Техеран с шестте световни сили от 2015 г.

"Мисля, че Джалили е единственият кандидат, който повдигна въпроса за справедливостта, борбата с корупцията и придаването на стойност на бедните ... Най-важното е, че той не свързва външната политика на Иран с ядреното споразумение", заяви Фарзан Саджади, 45-годишен художник от град Карадж.

Единственият сравнително умерен кандидат, Масуд Пезешкян, е верен на теократичното управление на Иран, но се застъпва за размирици със Запада, икономически реформи, социална либерализация и политически плурализъм.

"Ние ще спазваме закона за хиджаба, но никога не трябва да има натрапчиво или нехуманно поведение спрямо жените", заяви Пезешкиан, след като даде своя глас.

Той имаше предвид смъртта на Махса Амини, млада кюрдка, която през през 2022 г. е била задържана от моралната полиция за предполагаемо нарушаване на задължителния ислямски код на обличане.

My heart is with Mahsa Amini’s family and with the women and schoolgirls of Iran and all those fighting for freedom of expression. #MahsaAmini pic.twitter.com/PbFBMTcP6W

— Shakira (@shakira) October 10, 2022

Размириците, предизвикани от убийството на Амини, се превърнаха в най-голямата проява на опозиция срещу иранските духовни управници от години насам.

Шансовете на Пезешкян зависят от съживяването на ентусиазма на реформаторски настроените гласоподаватели, които през последните четири години до голяма степен отсъстваха от избирателните секции, след като предишните прагматични президенти не донесоха почти никаква промяна. Той би могъл да се възползва и от неуспеха на съперниците си да консолидират твърдолинейния вот.

"Чувствам, че Пезешкян представлява както традиционните, така и либералните мисли", каза 45-годишният архитект Пируз, който заяви, че е планирал да бойкотира вота, докато не научи повече за плановете на Пезешкян.

През последните няколко седмици иранците широко използваха хаштага #ElectionCircus в X, като някои активисти в страната и чужбина призоваха за бойкот, заявявайки, че високата избирателна активност само ще легитимира Ислямската република.

"Младите хора бяха наказани ... млади момичета бяха убити по улиците ... Не можем лесно да преминем от това ... След всичко, което се случи, е безсъвестно да гласуваме", заяви 55-годишната писателка Шахрзад Афрашех.

По време на протестите през 2022/23 г. бяха убити над 500 души, включително 71 непълнолетни, стотици бяха ранени, а хиляди - арестувани, съобщиха правозащитни организации.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase