Индонезия премества столицата си

И ндонезия премества столицата си от Джакарта в тропическите гори на остров Борнео, който е на повече от 1000 км разстояние от сегашната столица. Проектът трябва да стартира в края на мандата на президента Джоко Видодо през 2024 г.

Защо най-голямата икономика в Югоизточна Азия премества административния си център в Нусантара сред буйна растителност с биоразнообразие и дом на най-старите тропически гори в света?

Потъващ град

Извънбрачният секс в Индонезия ще се наказва със затвор​

Джакарта потъва с тревожна скорост поради прекомерното извличане на подземни води. Проучване на Индонезийската агенция за оценка и прилагане на технологии през 2021 г. установи, че разтегнатият мегаполис потъва средно с около шест сантиметра всяка година, което го прави един от най-бързо потъващите градове на земята.

„Изграждането на морска стена е неизбежно, защото наводнението вече е тук, но с течение на времето язовирът ще потъне и наводнението ще се случи отново“, каза през АФП Хери Андреас, учен по земята в Технологичния институт в Бандунг. „Най-доброто решение за контролиране на слягането на земята е чрез контролиране на експлоатацията на подпочвените води“, добави той.

Една четвърт от района на столицата ще бъде напълно потопен до 2050 г., ако не се вземат спешни мерки, съобщиха от Националната агенция за научни изследвания и иновации.

Непосилно бреме

Джакарта е един от най-пренаселените градове в света, дом на над 30 милиона жители, живеещи в по-голямата столична зона. Замърсяването на задръстените от трафик пътища и липсата на система за събиране на боклук, принуждавайки мнозина да го изгарят, доведе до качество на въздуха, което понякога съперничи на Ню Делхи и Пекин.

Правителството изчислява, че часовите задръствания в града нанасят милиарди долари икономически загуби всяка година на най-многобройната мюсюлманска страна в света.

„Бремето на Джакарта е изключително тежко“, подчерта пред АФ Джоко Сетиджоварно, транспортен анализатор от Индонезийското транспортно общество. „Пътуването до работното място е изключително неефективно, дълго и изтощително. Освен това намалява производителността на хората.“

Уидодо сподели, че си представя новата столица като модерен град, където всеки може да кара колело и да се разхожда пеша между дестинации, които са близо една до друга.

Разпределение на богатството

С над 17 000 острова Индонезия е най-голямата държава архипелаг на земята. Но нейното население и икономика са съсредоточени главно в Джакарта и на по-големия остров Ява, който е дом на над половината от 270-милионното население на страната.

Правителството казва, че иска да разнообрази центровете на икономическа и политическа власт в Индонезия.

„Преместването (на столицата) е за разпределение, за справедливост. Имаме 17 000 острова, но 56 процента от населението е в Ява. В Ява има 156 милиона души“, каза Видодо през март.

За сравнение, провинция Източен Калимантан, където ще бъде построена новата столица Нусантара, има по-малко от 4 млн. души.

Правителството е подготвило 56 180 хектара (216 квадратни мили) в провинция Източен Калимантан в индонезийската част на остров Борнео, който страната споделя с Малайзия и Бруней.

Зона без бедствия

Друга причина за преместването на столицата, посочена от правителството, е смекчаване на последиците от бедствия.

Според Агенцията по метеорология, климатология и геофизика Джакарта е заобиколена от активни разломи, което я прави опасно уязвима от земетресения.

Най-мощните вулканични изригвания в историята

Борнео има най-малка вероятност от земетресения в сравнение с други големи индонезийски острови, тъй като е по-далеч от активните разломи, каза агенцията.

Джакарта също страда от чести наводнения, тъй като се намира върху блатиста земя. Изследователите смятат, че водоснабдяването може да пресъхне за мнозина в Джакарта и Ява, ако Индонезия не облекчи натиска върху мегаполиса.

„Джакарта и остров Ява вървят към криза с чиста вода, прогнозирахме, че кризата може да се случи през 2050 г.“, каза ученият по земята Андреас, обвинявайки бързото население и индустриалния растеж.

„Когато популацията нарасне, лошите санитарни условия ще се влошат, замърсителите ще засегнат реките и плитките подпочвени води, което ще ги направи неизползваеми“, каза той.