“Или се интегрирайте, или умрете като глобална сила”: Вярва ли Германия още в Европа?

Н икой в Европа не обсипва с комплименти германския канцлер Олаф Шолц. Така че, когато Джо Байдън се обърна към германския лидер по време на първото си и последно президентско посещение в Берлин по-рано този месец и каза „благодаря, благодаря, благодаря“, канцлерът не можа да се въздържи да не се усмихне широко. Това пише в свой анализ Politico. 

Тъй като германската икономика се задъхва вече втора година от рецесията, а коалиционното му правителство е на ръба на пропастта, Шолц се нуждае от подкрепа. Съвсем скоро той може да се сблъска с бившия американски президент Доналд Тръмп, който не е приятел на Германия. А поради няколко спора, някои от които той умишлено предизвика, Берлин вече има твърде малко съюзници в Европа, пише Politico. 

Една политическа фигура, която би се усмихнала на Шолц, е бившият британски министър-председател Маргарет Тачър, която години наред водеше битки с Брюксел, за да се изкаже, дори и да знаеше, че няма да победи. При победа или неуспех, за Тачър най-важното в политическите ѝ битки с Европа беше авторитетът, който тя получаваше у дома - и изглежда, че това е и тактиката на Шолц. Лидерът на най-мощната икономика на континента и на страната, която някога беше смятана за най-сътрудничещата в Европа, Шолц изглежда гледа на блока като на проблем, който трябва да бъде управляван. В същото време европейските институции и страните членки изглежда смятат Шолц за проблем, който също трябва да бъде управляван. 

"Европа е на кръстопът": Шолц и Макрон призоваха за реформи

Разбира се, някои могат да твърдят, че действията на Германия никога не са били толкова щедри, колкото думите ѝ. За това те биха посочили финансовия срив от 2008 г. и последвалата дългова криза и биха предположили, че Берлин е гледал на партньорите си от ЕС като на храна за износ, която трябва да спазва строгата му фискална линия. 

Меркантилизмът винаги е играл важна роля в дипломатическите отношения на Германия. Но разликата между тогава и сега е, че Германия вече не се опитва да минимизира различията. 

Ето няколко скорошни примери: Германия беше една от петте членки на ЕС, които отхвърлиха налагането на мита върху китайските електромобили. Шолц беше подложен на постоянен натиск от страна на германските производители на автомобили, които разчитат на продажбите си в Китай, и въпреки това реши да гласува заедно с такива като серийните бунтари Унгария и Словакия, знаейки, че Европейската комисия ще продължи напред независимо от това. 

COMMENTARY: Does Germany still believe in Europe?https://t.co/K3KCx8Xnfp

— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) October 29, 2024

Но защо да се противопоставяте на европейския мейнстрийм, дори когато знаете, че ще загубите? 

През март ЕС подкрепи закон, който изисква от компаниите да одитират веригите си за доставки, въпреки че германското правителство - или по-скоро най-малкият от тримата му коалиционни партньори, Свободните демократи - се въздържа. 

Въпреки че Германия отдавна се обявява за по-голямо фискално и парично единство в ЕС, както и за по-строго прилагане на принципите на свободния пазар, Шолц се противопостави на плана на италианската банка UniCredit да се слее с Commerzbank - ход, който предизвика недоумение както у лидерите на ЕС, така и у корпоративните лидери. 

Това не е германското поведение от миналото. Имало е и други проявления на подобно управление. 

Шолц се различава от своите предшественици както по тон, така и по съдържание. От една страна, той не работи в залата. На влизане в срещите на върха той сяда, слага си слушалките за превод и говори, за да изложи позицията си. 

Той има най-видимата - и символично важна - демонстрация на това, което се очертава като подход „Германия на първо място“: Едностранното решение на правителството да наложи проверки на оставащите отворени граници. Въпреки че от известно време насам по източните граници на Германия с Чешката република, Полша и Австрия се осъществяваше контрол, в средата на септември в кратки срокове този контрол беше приложен и по границите на страната с Франция, Нидерландия, Белгия и Дания. И въпреки че правителството настояваше, че тези промени са ограничени до шест месеца, очакванията са, че те ще бъдат подновени.  

Schonungsloser Klartext aus dem #Brexit Land, der meine vollumfängliche Zustimmung findet.
Der britische Daily Telegraph rät jungen Europäern: „Sucht das Weite! Europa ist am Ende“.
Ob #Migration, Demokratiedefizit (#DigitalServicesAct), Geburtenrückgang, unfinanzierbarer… pic.twitter.com/8rpvtWL5LX

— ✍ Klartext aus Muc 💻 🤳 (@e_munich) February 9, 2024

Провал на Шенген?  

Италианският министър-председател Джорджия Мелони - считана в Брюксел за една от най-влиятелните фигури в Европа - даде тон със сделката си за Албания. Дясната коалиция в Нидерландия се опитва да се откаже от общоевропейските правила за миграцията. Междувременно Финландия и Полша, които се сблъскват с координирани от Кремъл имиграционни вълни по границите си с Русия и Беларус, също предприемат самостоятелни действия. Така Германия сама по себе си не излиза от ситуацията. Но това, което е много по-различно от преди десетилетие или две, е, че тя не се опитва и да води. 

Сега всяка страна от ЕС преследва свой собствен дневен ред, което утежнява многобройните предизвикателства пред председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, която започва втория си мандат и е във все по-голямо противоречие с националните правителства. Но дори и да има малко добра воля или визия, все още има остра нужда големите играчи да се обединят. Не само за да гасят пожари, но и за да се справят със структурните проблеми на Европа - както настоящи, така и бъдещи. 

Олаф Шолц: Европа носи глобална отговорност

Това е и посланието на бившия председател на Европейската централна банка Марио Драги в неговия неотдавнашен проект за конкурентоспособност, поръчан от фон дер Лайен.  

„Достигнахме точката, в която без да предприемем действия, ще трябва да направим компромис с нашето благосъстояние, с нашата околна среда или с нашата свобода“, заяви Драги. Посланието е познато от Брюксел: Или се интегрирайте, или умрете като глобална сила. Изглежда обаче, че се движим в обратната посока - и Германия е част от причините за това, пише Politico. 

* Във видеото: Шолц: Украйна ще се бори с последствията от войната в продължение на десетилетия

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase