Н а 16 март пожар изпепели импровизиран нощен клуб, разположен в изоставена фабрика за килими в Кочани, Северна Македония, отнемайки живота на над 60 млади хора и ранявайки над 150.
Това посочва Маня Петровска за Al Jazeera.
Пожар, който разтърси нацията
В Кочани – град с население под 25 000 души – загубата е опустошителна. Голям дял от младото население загина в пожара. Както и в много други градове в Северна Македония, и в Кочани миграцията вече беше опразнила цели квартали. За онези млади хора, които останаха, трагедията е болезнено напомняне за намаляващите възможности за живот в родината, пише Петровска.
"The nightclub fire in Kocani was not just a terrible tragedy – it was the inevitable result of a system that has long abandoned the people of North Macedonia."
— Al Jazeera English (@AJEnglish) April 9, 2025
— #AJOpinion by Manja Petrovska ⤵️ https://t.co/4eCClIxGF0
„Или емигрираме, или изгаряме живи“
Случилото се предизвика национален траур и вълна от обществено възмущение. Ученици организираха протести и бдения със свещи и плакати с надписи като: „Във война не умират толкова хора, колкото в този евтин, изгнил мир“ и
„Или емигрираме, или изгаряме живи“.
Тези послания изразяват нещо много по-дълбоко от конкретния инцидент – те отразяват широко разпространено недоволство, трупано с години. Трагедиите в Северна Македония са чести, системни и неизбежни – резултат от управление, което поставя интересите на властимащите над сигурността и благосъстоянието на обикновените хора, коментира авторът на Al Jazeera.
Лесно е вината да се хвърли върху корумпирана местна върхушка, но случващото се в Северна Македония и други балкански страни е далеч по-дълбоко, категорична е Маня Петровска.
Здравният министър на РСМ: Намалява броят на пострадалите в пожара в Кочани
Политика на системно безхаберие
Терминът „корупция“ често се използва за описание на политическата и икономическата дисфункция на Балканите, но в повечето случаи той по-скоро прикрива, отколкото обяснява. В очите на Европейския съюз – доминиращата сила в региона – корупцията се представя като регионална патология, а не като структурен проблем, коментира Петровска.
В действителност тя е не просто вкоренена в македонските институции, но и в отношенията на Северна Македония с ЕС, посочва тя.
В продължение на десетилетия ЕС обещава, че процесът на присъединяване ще модернизира балканските държави – ще донесе демокрация, върховенство на закона и икономически възможности. На практика обаче кандидатките остават в перманентно състояние на „переход“ – никога „готови“ за членство, но все по-податливи на външно влияние, смята авторът на Al Jazeera.
По този начин, вместо да изгражда устойчиви демокрации, процесът на присъединяване засилва влиянието на покорни елити, захранва разрастването на клиентелистки мрежи и затваря балканските правителства в рамки, диктувани от интересите и политиките на ЕС, посочва още Петровска.
В градове като Кочани тези процеси са очевидни. Въпреки че ЕС наля милиони евро в програми като Инструмента за предприсъединителна помощ за развитие на селските райони (IPARD), малките градове и селските райони в Северна Македония остават икономически изостанали и не предлагат реални възможности за младите, обяснява Маня Петровска.
Тези средства не стимулират местните икономики. Вместо това се източват от местни властови мрежи, които поддържат политически контрол върху селските райони и определени икономически сектори, допълва още тя.
Често евросредствата се вливат в компании, консултантски фирми, международни организации и неправителствени структури, свързани с Брюксел. Тези играчи влияят върху приоритетите при разпределянето на средства в съответствие със собствените си интереси, задълбочавайки зависимостта, вместо да стимулират устойчиво местно развитие, коментира Петровска.
Липсата на развитие и икономически възможности доведе до масова емиграция, която се отрази пагубно на редица обществени сфери и сектори от икономиката. Това е видимо и в Кочани. Когато настъпи трагедията, местните болници не можаха да се справят с наплива от пострадали и десетки жертви бяха транспортирани в съседни държави за спешно лечение, припомня авторът.
„Още не можем да се отърсим“: Български лекари за ужаса в Кочани
Европейският съюз и фасадата на реформите
Това е пряко следствие от дългогодишното изтичане на работна сила, стимулирано от развитите държави в ЕС – форма на икономически екстрактивизъм. Значителен брой здравни специалисти напуснаха страната в търсене на по-добри възможности в Западна Европа. Стигнало се е дотам, че агенции за подбор на персонал вече набират студенти по медицина и медицински сестри още преди да са завършили образованието си – финансирано с парите на македонските данъкоплатци, обяснява Петровска.
В резултат болниците в градове като Кочани, а дори и в столицата Скопие, страдат от остър недостиг на персонал. Останалите служители са претоварени, качеството на медицинските услуги спада, а способността за справяне с извънредни ситуации е компрометирана.
Този отлив на кадри не само подкопава здравната система, но задълбочава недостига и в други ключови сектори като строителството и селското стопанство, отслабва икономиката, задушава иновациите и създава порочен кръг на упадък, от който трудно се излиза, категорична е Маня Петровска.
Кризата в Сърбия: Кой ще надделее в играта на нерви?
Европа и неоколониалната експлоатация
В други части на Балканите политиките на икономическа експлоатация от страна на ЕС са още по-очевидни. През 2024 г. ЕС прие Закона за критичните суровини (CRMA), чиято цел е да гарантира независимостта на блока по отношение на веригите за доставки на важни минерали. В рамките на тази стратегия Брюксел разглежда Балканите като ключов доставчик за т.нар. „зелена трансформация“.
Минерали като литий и мед, определени като критични за индустриите в ЕС, се проучват из целия Балкански полуостров, като регионът отново е превърнат в зона за добив на ресурси.
В сръбската долина Ядар спорният проект за добив на литий на компанията Rio Tinto – подкрепян от ЕС и президента Александър Вучич – застрашава да унищожи цели екосистеми, да изсели общности и да замърси жизненоважни водоизточници. Проектът предизвика масово обществено недоволство и стана символ на съпротивата срещу екстрактивизма и съучастието на властта.
Подобен случай е проектът за добив на литий в района на Лопаре в Босна, ръководен от швейцарската компания Arcore AG и подкрепян от президента на Република Сръбска Милорад Додик. И той срещна сериозна съпротива заради същите екологични опасения. Тези проекти, рекламирани като устойчиво развитие, в действителност повтарят колониалните практики на изземване на ресурси: печалбите отиват при чуждестранни инвеститори, а местните общности плащат цената – екологична и социална, пише авторът на Al Jazeera.
Подкрепата за подобни проекти от страна на местни политици предизвиква все по-голямо обществено недоволство в региона. В Сърбия това недоволство експлодира след трагичния инцидент с рухването на навеса на жп гарата в Нови Сад, при който загинаха 16 души. Случаят предизвика едни от най-масовите протести в историята на страната, водени от студенти, настояващи за отчетност и край на лошото управление.
Докато ЕС открито подкрепя антивластови протести другаде, като например в Грузия през 2024 г., реакцията му спрямо протестите в Сърбия е забележимо мълчалива. Причината може да се крие в това, че демонстрациите са насочени срещу политически елити с репресивни наклонности, които получават европейско финансиране и обслужват интересите на ЕС.
Протестите в Сърбия разкриха и още една опасна тенденция: местни полицейски сили, подкрепяни от ЕС, се обръщат срещу собственото си население, посочва Маня Петровска.
На 15 март сръбски протестиращи съобщиха, че властите са използвали звукова оръжейна система, за да прекъснат 15-минутно мълчание в памет на жертвите от Нови Сад в Белград. Според местната медия BIRN подобни устройства са били използвани и срещу търсещи убежище при принудителни изселвания.
Сръбската полиция, както и силите за сигурност в други балкански държави, е снабдявана, обучавана и финансирана от ЕС с милиони евро за ограничаване на миграционните потоци към външните граници на съюза.
Местни и европейски полицейски сили нееднократно са уличавани в насилствени връщания и незаконни задържания на мигранти. Остава въпрос на време същите технологии и тактики, използвани срещу мигранти, да бъдат прилагани и срещу граждани, протестиращи срещу своите правителства, категорична е Петровска.
Мрачно бъдеще
Преплитането на репресии и милитаризация на границите на Балканите не е случайност. Това е логичният резултат от модел на европейска интеграция, който поставя в центъра интересите на европейския капитал и геополитика, а не живота и бъдещето на хората в региона – хора, разглеждани като разходен материал.
Това, което се случва, трябва да бъде назовано ясно: не е следствие от забавени реформи, а от система на имперско управление. Целта не е изграждане на устойчиви, автономни демокрации на Балканите. Целта е създаване на покорни държави, които лесно могат да бъдат принуждавани да служат на политическите и икономическите интереси на ЕС, смята Петровска.
Младите хора в региона все повече осъзнават тази реалност. Мнозина вече не възприемат ЕС като решение, а като част от проблема. Спадът в подкрепата за евроинтеграцията често се тълкува погрешно като възраждане на национализъм или крайнодясна евроскептичност, но обяснението е по-просто: за мнозина това е израз на растящо осъзнаване, че европейската интеграция не е донесла сигурност, достойнство или благоденствие. Вместо това е задълбочила подчинението, пише авторът.
Пожарът в нощния клуб в Кочани не беше просто ужасна трагедия – той беше неизбежният резултат от система, която отдавна е изоставила народа на Северна Македония, категорична е Петровска.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Al Jazeera и на Vesti.bg като цяло.
* Видеото е архивно!
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Роби Уилямс е диагностициран с "пиратска болест от 17-и век"
„Нетрадиционната любовна история“ на Каролин Ливит – красавицата, която стана гласът на Тръмп