Япония скъса ли с дипломацията, която водеше преди?

С твърдия си отговор на руската инвазия в Украйна Япония скъса с дипломацията, която водеше преди. Според анализатори конфликтът може да промени модела на отбранителната стратегия на Токио срещу амбициите на Пекин в региона.

Когато Москва присвои Крим през 2014 г., японският отговор бе сметнат за умерен. Този път обаче Токио взе пример от западните си съюзници, като наложи безпрецедентни санкции и изпрати на Киев несмъртоносна военна помощ. 

"Япония вече бе обвинена, че плаща, за да се отърве, тоест дава пари, без пряко да се меси в някакви кризи", припомни пред АФП Валери Нике, експерт по Азия във Фондацията за стратегически изследвания.

Този път Япония "акцентира върху това, което прави... за да покаже, че не се задоволява да стои със скръстени ръце, изчаквайки развоя на нещата", посочи тя.

Бързината, с която Токио взе мерки срещу Москва и срещу видни руснаци, бе "наистина забележителна", коментира Тобаяс Харис, специалист по Япония в анализаторския Център за американски прогрес. "Това отива много по-далеч, отколкото си мислех", призна той.

Твърдостта на Япония донякъде отразява необичайния характер на конфликта, но роля играят и редица други фактори, по-конкретно оттеглянето на бившия премиер Шиндзо Абе, полагал дълго време усилия за по-тесни връзки с Москва.

Подал оставка през 2020 г. по здравословни причини, Абе се надяваше, че евентуалните по-топли отношения ще деблокират спора, свързан с Южните Курилски острови, анексирани от Москва в края на Втората световна война и наричани от Токио "Северни територии". Тези териториални разногласия са пречка за подписването на мирен договор между двете страни. 

Послание към Китай

В момента обаче Япония мисли главно за Китай и неговите растящи регионални амбиции, по-специално целта му "отново да обедини" Тайван с "майката родина" и претенциите върху спорни острови, наричани Сенкаку от Токио и Дяоюй от Пекин.

В миналото Токио се страхуваше, че твърди действия спрямо Москва може да я тласнат в прегръдките на Пекин, обясни Джеймс Д. Дж. Браун, преподавател по политология в университета "Темпъл" в Токио.

"Днес е точно обратното", каза той пред АФП. Мнението е, че "Япония трябва да се държи твърдо с Русия, иначе създава прецедент и може би насърчава Китай да мисли, че той би могъл да направи същото."

В близко време се очаква Япония изцяло да преразгледа подхода си към Русия, докато преосмисля своята стратегия за национална сигурност, което предстои в края на 2022 г. "Русия със сигурност ще бъде определена като заплаха", смята Валери Нике.

Дебати за "ядреното споделяне"

Руско-украинската война може също и да засили влиянието на онези в Токио, които призовават за по-големи военни разходи.

По време на кампанията за парламентарните избори през 2021 г. управляващата дясна Либерално-демократическа партия (ЛДП) си постави за дългосрочна цел да увеличи бюджета за отбрана до над 2 процента от брутния вътрешен продукт при обичаен 1 процент.

Това "вече е реално постижима цел за тях", смята Браун.

Дискусията дали страната да се сдобие с капацитет за военни действия, например във вид на ударни дронове, предизвика разногласия с оглед на пацифистката конституция на Япония от 1947 г., ограничаваща бойните й възможности до самоотбрана.

"Кадрите от Украйна, които видяхме, (обаче) ще са от полза за желаещите Япония да има по-силна национална отбрана", отбеляза Харис: "Самоотбраната все повече ще заприличва на смокинов лист."

Нещо още по-полемично, ЛДП настоява да започнат дебати за ядреното възпиране, след като депутати, включително Абе, предложиха да се обмисли "ядрено споделяне" с Вашингтон.

Малко вероятно е обаче това да стане в скоро време. Япония наистина разчита на американския "ядрен чадър", но политическата традиция на страната й забранява да произвежда, притежава или приема на своя територия атомни оръжия.

Самото наличие на дебати по този въпрос в страната, пострадала от бомбардировките в Хирошима и Нагасаки, обаче откроява дълбоките последици от руско-украинската криза. "Според мен още не сме видели целия ефект, който ще има тази война върху вътрешните дискусии в Япония", заключи Харис.

Ще отбележим все пак, че японските санкции срещу Москва досега не са засегнали енергетиката и проекта за газопровод в Далечния изток между Сахалин и Хокайдо.