Ядрените отпадъци: Защо все още няма място за тях?

О чаква се основен доклад на Междуправителствената експертна група за изменението на климата, който ще бъде публикуван в понеделник, да предупреди, че хората разрушават планетата толкова много, че начините ни за оцеляване в кризи намаляват. Докладът говори за „бързо затварящ се прозорец от възможности за осигуряване на годно за живеене и устойчиво бъдеще за всички“. За това разказват от BBC.

Тази информация може да направи изкушаващо преминаването към ядрената енергия като бързо решение с ниски въглеродни емисии.

Но недостатъците на това решение са многобройни, не на последно място, защото все още няма отговор на 80-годишния въпрос: Къде да съхраняваме нарастващите тонове високорадиоактивно отработено гориво?

Има много предложения: от катапултирането му в космоса, изхвърлянето му между тектонски плочи или заравянето му дълбоко под земята на отдалечени острови.

Но колкото и да се опитват, учените не могат да намерят безопасен, дългосрочен и рентабилен начин за изхвърляне на ядрени отпадъци.

Страни като Полша, Египет, Бангладеш и Индонезия искат да започнат ядрени програми – на пръв поглед нисковъглероден енергиен източник, който може да намали емисиите. Но всъщност всяка нация в света с ядрена енергия се бори със същата дилема - къде да бъдат изхвърляни ядрените отпадъци.

Засега решение няма.

Докато търсенето на безопасно място продължава, все повече от силно токсичните отпадъци - смъртоносен страничен продукт от плутония и урана, използвани в производството на ядрена енергия и оръжия - се натрупват върху 370 000 тона отпадъци, тънещи в запаси по целия свят.

Експерти казват, че цифрата може да скочи с 1,1 милиона тона отпадъци за век.

Германия спира последната си атомна електроцентрала в края на тази година. Франция, от друга страна, току-що обяви мащабно изграждане на своя ядрен флот. САЩ залагат на ядрената енергия, за да подпомогнат постигането на целите за климата.

Подобно на повечето държави с ядрена енергия, те съхраняват токсичното отработено гориво в стоманени контейнери на временни места, обикновено в съоръжения на атомни централи и военни станции, като често си навличат гнева на местните жители, които не искат да имат нищо общо с опасния материал, който остава радиоактивен за милион години.

Всъщност, привържениците и противниците на ядрената енергия са съгласни, че тези временни решения са несъстоятелни: не можем просто да изхвърлим тази токсична каша върху следващите поколения, а след това те върху другите. Освен това, отработеното гориво, въпреки че вече не може да се използва за производство на енергия, остава радиоактивно и по този начин представлява риск за здравето, сигурността и разпространението.

В момента финландците предлагат "дълбокото геоложко погребване" като решение. Но и то е несигурно.

Това лято на малък, рядко населен остров в Балтийско море, първият от стотиците плътно затворени с вулканична глина контейнери с отработено ядрено гориво ще бъде спуснат в 500-метров дълбок гранитен свод и в крайна сметка ще бъде циментиран за около 100 000 години.

И все пак тази "геоложка гробница" е само временно решение.

Както казва експертът по ядрените отпадъци Андрю Блоуърс, автор на „Наследството на ядрената енергия“ и бивш член на британския комитет по управление на радиоактивните отпадъци: „Понастоящем това решение не може да докаже, че отпадъците ще останат изолирани от околната среда от десетки до стотици хиляди години".

Медта и циментът в крайна сметка ще корозират и ще започнат да се разлагат, докато ядрените отпадъци останат радиоактивни и силно токсични в продължение на хилядолетия.

Някои експерти казват, че рискът от течове и замърсяване на водата е по-висок, отколкото признават финландските власти.

Освен това, земетресения или други драматични промени в геоложките условия биха могли да освободят отровните елементи.

#Energy: #Finland is set to open the world’s first permanent repository for high-level #NuclearWaste. How did it succeed when other countries stumbled, @inspiringsci asks | Science https://t.co/5TtQr0Nz40

— PubAffairs EU News & Debates 🇪🇺 (@PubAffairsEU) February 25, 2022

Финландия ще похарчи 3,5 милиарда евро за съоръжението, което през следващите 100 години ще съхранява 6500 тона - собствено - отработено гориво.

Други страни, като САЩ, Великобритания и Швеция, казват, че един ден също ще заровят ядрените си отпадъци в подобни хранилища. Но дори и там, където има добри геоложки условия, винаги възниква една и съща пречка: противопоставяне на местните жители. Никой не иска радиоактивни отпадъци в близост до семействата си.

Ето защо друг вариант, "тектоничното погребване", изглежда привлекателен - докато не се вгледате по-отблизо. Идеята е да се изпратят ядрени отпадъци да се оставят върху тектонски плочи на дъното на океана, които са в процес на "гмуркане" под съседна плоча, като по този начин плочата се потапя под земята и отнася отпадъците далеч от нашия естествен свят.

Но геолозите не одобряват идеята: движението на тектонските плочи е твърде бавно, обемът на ядрените отпадъци е твърде голям, а има и заплаха от подземни вулкани или земетресения, които биха могли да изпратят отпадъците обратно в океана.

Изхвърлянето на ядрени отпадъци в другата посока, а именно в космоса, също крие рискове. Проблемите идват от повреда на ракетата, космическите отпадъци и високите цени.

Досега САЩ са похарчили 13 милиарда долара на данъкоплатците си в неуспешни си усилия да изчистят страната от нейните 90 000 тона радиоактивни отпадъци.

Във Финландия ядрената индустрия "поема сметката". По преценка на финландците, обезвреждането на всички сегашни ядрени отпадъци в света може да възлиза на 135 милиарда евро и още 6 милиарда евро годишно за приблизително 10 500 повече метрични тона, произвеждани годишно.

И все пак, тъй като все още няма намерено дългосрочно сигурно хранилище, казва Блоуърс, "съхранението на отработено гориво на място вероятно ще остане за няколко поколения, поне до средата до края на следващия век. С нарастването на обема те ще трябва да се справят с все по-сложни и трудни проблеми на управлението."