П о-рано този месец близо един милион американци излязоха по улиците, за да протестират срещу авторитарната реторика на президента Доналд Тръмп и неговия радикален план за демонтиране на демократичните институции в страната. От Вашингтон до Уичита демонстрантите носеха плакати с предупреждения, че американската демокрация се намира на ръба. Това посочва Робърт Бенсън за Politico.
“И те са прави”, категоричен е авторът.
Робърт Бенсън е заместник-директор по национална сигурност и международна политика в Центъра за американски прогрес.
Всеки, който е преживял разпадането на демокрацията, знае как се развиват нещата: авторитарните лидери често идват на власт, яхвайки вълна от обществено недоволство. Първоначалната им популярност може да забави съпротивата, като я направи да изглежда рискова или дори недемократична — но именно тогава се нанасят най-сериозните поражения, смята Бенсън.
Колкото по-дълго съпротивата се колебае, толкова по-дълбоко пада демокрацията, посочва експертът.
Знаем от десетилетия изследвания върху демократичното отстъпление, че времето и мащабът са от ключово значение. С други думи, има кратък прозорец за действие, преди един потенциален авторитарен лидер да консолидира властта — и този прозорец се затваря по-бързо, отколкото повечето хора си дават сметка. Освен това масовата мобилизация сама по себе си не е достатъчна, за да спре устрема; тя трябва да бъде съчетана с реална институционална съпротива, посочва Робърт Бенсън.
- Унгария
В Унгария например управляващата партия на премиера Виктор Орбан — ФИДЕС, постепенно обезсили демократичните институции, като овладя съдилищата, медиите и университетите, докато опозицията се колебаеше. Днес унгарските опозиционни лидери признават, че са реагирали твърде бавно. Мнозина са се страхували, че твърде ранната съпротива ще изглежда като недемократична, затова са изчаквали. Не са осъзнавали колко бързо системата ще се разруши, коментира авторът на Politico.
- Турция
В Турция видяхме как масовите протести могат да дадат сигнал за съпротива, но не винаги успяват да спрат плъзгането към авторитаризъм — поне не сами по себе си. Дори огромни демонстрации, като протестите в парка „Гези“ през 2013 г., не успяха да предотвратят консолидацията на властта от президента Реджеп Тайип Ердоган. А веднъж след като авторитарните движения овладеят институциите, правилата на играта се променят. Съпротивата става по-трудна и значително по-опасна, смята Бенсън.
Днес, години по-късно, Турция се намира на ръба на това, което учените по демокрация наричат „авторитарен краен стадий“: арестът на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу — най-сериозният съперник на Ердоган — бележи нов етап в продължаващото отстъпление от демокрацията в страната, коментира експертът.
- Сърбия
Сходна е ситуацията и в Сърбия, където през последните месеци гражданите излизат по улиците в знак на протест срещу управлението на президента Александър Вучич. Но години на бездействие и разединена опозиция също му позволиха да затегне хватката си върху властта. И както в Турция, въпреки че гражданската енергия поддържа живи демократичните идеали, тя не е достатъчна сама по себе си, за да поправи вече нанесените щети, посочва Робърт Бенсън.
- Словакия
Но има и примери за страни, в които мобилизацията е дала резултат: в Словакия например, след убийството на журналиста Ян Куцяк през 2018 г., масовите протести доведоха до оставката на премиера и издигнаха на власт реформаторски президент. В Гватемала седмични демонстрации срещу корупцията накараха Конгреса да отнеме имунитета на действащия президент през 2015 г. Той подаде оставка само дни по-късно. А в Румъния през 2017 г. масови протести срещу опитите да бъдат отслабени антикорупционните закони принудиха депутатите да се откажат от законодателните промени, припомня Бенсън.
Тези успехи се дължат не само на общественото недоволство, а на това, че мобилизацията съвпада с оттегляне на подкрепа от страна на елити, което води до натиск върху институциите, допълва авторът.
- България
Припомняме, че през лятото на 2020 г. България също стана свидетел на едни от най-продължителните и масови граждански протести в новата си история. Демонстрациите започнаха на 9 юли, след като прокуратурата извърши обиск в президентството — ход, възприет от мнозина като атака срещу критичния към правителството президент Румен Радев. Протестиращите поискаха оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, обвинявайки ги в корупция и злоупотреба с власт .
Въпреки че протестите продължиха над 100 дни и обхванаха цялата страна, правителството отказа да подаде оставка. Борисов предложи нова конституция като опит за "рестарт" на системата, но този ход беше възприет от протестиращите като опит за отклоняване на вниманието . Протестите приключиха през април 2021 г., когато изтече мандата на третото правителство на Борисов.
Макар и да не доведоха до оставки, протестите от 2020 г. оказаха значително влияние върху политическия пейзаж на България. Последвалите години донесоха политическа нестабилност, изразена в поредица от предсрочни парламентарни избори — цели шест в рамките на четири години.
- САЩ
Същата гражданска енергия започва да се пробужда и в Съединените щати, както показаха неотдавнашните протести под наслов „Не пипайте!“. Размерът и страстта на тези демонстрации са от значение. Те показват, че американците осъзнават реалната опасност и са готови да действат, смята Бенсън.
Но съпротивата трябва да бъде и координирана, и стратегическа, с ясната цел да се предизвикат действия от страна на Конгреса, съдилищата и партийните лидери. Да се разчита на това, че един автократ ще изгуби популярност, е заблуда — авторитарните режими не се разпадат сами. Но общественото мнение може да се промени, особено когато хората получат убедителна алтернатива и реални възможности за съпротива, посочва Бенсън.
Това означава, че опозиционните партии трябва да използват всички конституционни инструменти, с които разполагат. Те могат да блокират кандидатури, да отказват кворум и да подават съдебни искове — както направиха наскоро демократите, поставяйки стратегическо вето върху номинация за федерален прокурор, доказвайки, че Конгресът все още разполага с механизми за противодействие на авторитарния уклон, коментира авторът.
Тук личното лидерство е от решаващо значение. Примери от цял свят показват, че институциите не се задвижват сами — хората в тях трябва да инициират промяната. Това означава да се защитават позиции яростно, когато е неудобно, не само когато е безопасно. Досега демократите дадоха проблясъци на такава решимост. 25-часовото слово на сенатор Кори Букър, в което остро критикува Тръмп, както и енергичните обиколки на сенатор Крис Мърфи и представителя Максуел Фрост помогнаха за мобилизиране на общественото внимание, посочва Робърт Бенсън.
Democratic backsliding in Europe holds lessons for America https://t.co/BIeSOgZ352
— Raffaele La Ciura (@LaCiuraRaffaele) April 24, 2025
Имаме нужда от още такива примери — членове на Конгреса, съдии и държавни служители, които ясно да очертават границите на демокрацията, преди те да бъдат заличени, и да го правят толкова гласно, че да ги последват и други, смята авторът.
Също така трябва да се изграждат широки демократични коалиции. В Словакия и Гватемала именно такива съюзи помогнаха на обществения гняв да се превърне в институционален натиск. Бизнес лидери, синдикати, организации за граждански права и консерватори, които ценят върховенството на закона, трябва да се обединят и в Съединените щати. Това не е въпрос на идеология — става дума за защита на онези механизми, които правят самото несъгласие възможно, категоричен е Бенсън.
“Един турски дисидент ми каза, че в ранните години от управлението на Ердоган опозицията е играела на „дама“, докато правителството е изяло фигурите. „Чакахме твърде дълго“, каза той. „Мислехме, че правилата все още важат“, пише Робърт Бенсън.
Америка не може да си позволи да допусне същата грешка, категоричен е авторът.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
"И тогава Украйна просто ще изчезне"
Почина журналистката Даниела Кънева
Руската катастрофа: Раждаемостта спадна до нивата от 18 век
СПРИ!" />
