Хаос, за който светът не е готов: Масивното вулканично изригване, което предстои

В улканът Тамбора промени хода на историята. През 1815 г. индонезийският вулкан избухна в най-мощното изригване, документирано някога, изпращайки гигантски облак от частици в атмосферата. Това доведе до глобално охлаждане на планетата и стартира поредица от бедствия.

Това, което последва, беше наречено “година без лято” — температурите по света паднаха, посевите не поникнаха, хората страдаха от глад, пандемия от холера се разпространи, а десетки хиляди загинаха. Въпреки множеството вулканични изригвания, които последваха, Тамбора остава най-голямото изригване на планетата през последните 200 години.

Учените предупреждават, че следващото може да е неизбежно.

"Въпросът не е дали, а кога", заяви Маркус Стофел, професор по климат в Женевския университет. Геоложките данни показват шанс от 1 към 6 за подобно изригване през този век, каза той пред CNN. Този път обаче светът, в който ще се случи, ще бъде драстично променен — не само по-заселен, но и значително по-затоплен от климатичната криза. 

"Следващото масивно изригване ще предизвика климатичен хаос", подчерта Стофел. "Човечеството няма никакъв план."

Вулканите са изигравали решаваща роля в формирането на Земята — създавали са континентите, изградили са атмосферата и могат да променят климата. При всяко изригване те освобождават смесица от лава, пепел и газове, включително въглероден диоксид, който загрява планетата, макар и в количества, по-малки от тези, които произвеждат хората чрез изгаряне на въглища и нефт.

Що се отнася до климатичните ефекти, учените обръщат особено внимание на един газ: серен диоксид. При масивни вулканични изригвания този газ може да премине през тропосферата — частта от атмосферата, в която се формира времето — и да достигне стратосферата, слой на около 11 км. над земната повърхност. Там той формира аерозолни частици, които разпръскват слънчевата светлина, като я отразяват обратно в космоса, и по този начин охлаждат планетата. Тези частици могат да обикалят земята в продължение на години.

"Те ще се разнесат по целия свят и ще останат в атмосферата за няколко години", обясни Алън Робок, професор по климат в Университета на Рутгерс, който е изучавал вулканите повече от десетилетие.

Сателитни данни от съвременни вулкани показват колко серен диоксид се изхвърля. Когато през 1991 г. вулканът Пинатубо във Филипините избухна, той е изстрелял около 15 милиона тона серен диоксид в стратосферата. Това не е било толкова масивно изригване като това на Тамбора, но все пак е охладило планетата със средно около 0,5 градуса по Целзий за няколко години.

"Но за по-старите вулкани нямаме достатъчно данни", добави Стофел.

Учени работят по реконструирането на тези исторически изригвания, използвайки информация от ледени ядра и дървесни пръстени, които запазват доказателства за минали атмосферни условия.

Има доказателства, че изригването на вулкана Самалас в Индонезия през 1257 г. може да е започнало “Малката ледникова епоха” — период на студено време, продължил стотици години.

"Сега светът е много по-нестабилен", каза Майкъл Рампино, професор в Нюйоркския университет, който изучава вулканите и тяхното влияние върху климата. "Ефектите може да бъдат още по-лоши, отколкото тези, които наблюдавахме през 1815 г."

Парадоксално, по-топлият климат може да означава, че вулканичните изригвания имат по-силно охлаждащо въздействие. Това се дължи на промени в атмосферата и начина, по който аерозолните частици се разпространяват и растат.

"Докато светът се затопля, циркулацията на въздуха се ускорява, което води до по-бързо разпространение на аерозолите и намалява времето им за растеж", каза Томас Обри, учен по вулканология в Университета на Ексетър. "По-малките аерозоли разпръскват слънчевата светлина по-ефективно, което означава, че охлаждащият ефект ще бъде по-голям."

Океаните също играят важна роля. Тъй като повърхността на океаните се нагрява, слой от по-лека и топла вода се образува на повърхността и създава бариера за смесване на водата между по-плитките и по-дълбоките слоеве. Това може да доведе до неравномерно охлаждане на океаните и атмосферата над тях, обяснява Стофел.

Изменението на климата може да засегне и самите вулканични системи. Топенето на ледниците намалява налягането върху вулканите, което може да предизвика по-големи изригвания. Също така, учените открили, че екстремните валежи, предизвикани от климатичните промени, могат да проникнат дълбоко в земята и да взаимодействат с магмата, ускорявайки изригванията.

Близо 800 милиона души живеят в радиус от 96 км. от активен вулкан. Масивно изригване може да заличи цели градове. Кампи Флегрей, например, показа признаци на активност и се намира близо до Неапол, който е дом на около 1 милион души. В по-дългосрочен план последиците могат да бъдат катастрофални. Студеното време с по-малко слънчева светлина и променените валежи могат сериозно да засегнат глобалното земеделие и продоволствената сигурност, което потенциално би могло да доведе до политически напрежения и дори войни.

Екстремният сценарий може да доведе до икономически загуби от над 3,6 трилиона долара само през първата година след изригването, изчислява застрахователната компания Lloyd's. Въпреки това, охлаждането няма да предложи дългосрочно облекчение от климатичните промени; след няколко години планетата ще се върне към предишните си условия.

Следващото вулканично изригване може да се случи навсякъде. Учените следят потенциални места за активност, включително Индонезия, един от най-вулканично активните региони в света, и Йелоустоун в САЩ, който не е преживявал голямо изригване от стотици хиляди години.

"Но кога и къде ще настъпи следващото — това все още не може да се предскаже", каза Стофел.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase