М алко неща на този свят са по-опасни от изключително влиятелен човек, на когото никой не смее да каже, че греши, пише Рос Розенфелд за Newsweek.
Всички велики президенти на Съединените щати са се обграждали с полезни опоненти – хора, готови да не се съгласят с тях, понякога дори яростно. Джордж Вашингтон е черпел прозрения от дебатите между Александър Хамилтън и Томас Джеферсън; Ейбрахам Линкълн е работил с прочутия си „екип от съперници“ и се е изправял пред предизвикателствата, поставени от Фредерик Дъглас; Ванивар Буш е успял да убеди първоначално колебливия Франклин Делано Рузвелт да инвестира в проекта „Манхатън“; Линдън Б. Джонсън често е влизал в остри спорове с Мартин Лутър Кинг относно най-добрия път към успеха на движението за граждански права. Дори новият идол на Доналд Тръмп – републиканският президент Уилям Маккинли – е приел Теодор Рузвелт за свой вицепрезидент, въпреки че Рузвелт често е изразявал несъгласие с него, и е назначил демократ – Лайман Гейдж – за министър на финансите, пише Розенфелд.
Добрият президент слуша, за да разбере дали не греши. Доналд Тръмп е готов да слуша единствено онези, които непрестанно го възхваляват и му повтарят колко е прав – винаги, по всички въпроси. Заседанията на кабинета се превръщат в ритуали на обожание. Членове на администрацията трябва да отговарят на въпроси, свързани с лоялността им. Президентът се е обградил с медийни фигури, които по-скоро ще критикуват стила на обличане на Володимир Зеленски, отколкото да му зададат неудобни въпроси. Един от тях – Брайън Глен – летя заедно с Тръмп с президентския самолет „Еър Форс 1“ непосредствено след медицинския му преглед (за който не зададе нито един въпрос) и го увери колко невероятно здрав и „енергичен“ изглежда на своята възраст, посочва авторът на Newsweek.
Но това не е просто притеснително – има реални и сериозни последици. Когато на 2 април Тръмп излезе в Розовата градина на Белия дом с табло, което уж обясняваше изчисленията му за митата, бързо стана ясно, че никой не се е постарал да му обясни, че числата му нямат нищо общо с реалността. Или че митата му са погрешна стратегия, която ще доведе единствено до главоболия и излишни сътресения.
Никой не е казал на Тръмп и че постоянните му атаки срещу Зеленски и политиката му спрямо Русия са погрешни. Вместо това вицепрезидентът му, държавният секретар и почти всеки републиканец в Конгреса – включително неговият съюзник Линдзи Греъм – му казват, че е постъпил правилно, нападайки Зеленски, коментира Рос Розенфелд.
След прочутата засада в Овалния кабинет Греъм заяви: „Никога не съм бил по-горд с президента.“ Междувременно, докато опитите на Тръмп да разреши войната търпят пълен провал, а той продължава да се сближава с Владимир Путин – дори прие подарък от руския диктатор под формата на портрет – Русия нарушава всеки опит за мир, както предсказа Зеленски, и неотдавна атакува украински цивилни, убивайки 34 души, включително 15 деца, в Суми, припомня Розенфелд.
По същия начин никой в администрацията на Тръмп не поставя под въпрос грубите му нарушения на гражданските права – които включват отнемане на визи без предупреждение, арестуване на чужденци за изразено несъгласие и изпращане на венецуелци в нещо, което на практика представлява салвадорски трудов лагер, без елементарна процедура. А когато изпратят някого там по погрешка – както в случая с Килмар Абрего Гарсия – никой не признава, че е допусната грешка. Защото това би означавало, че Тръмп е допуснал грешка – а това не може да се случи, посочва още Розенфелд.
Тръмп отстранява държавни учени, дори когато птичи грип продължава да се разпространява и има потенциал да предизвика пандемия, отправя заплахи срещу суверенитета на Гренландия и Панама и предлага да бъдат изселени палестинците от Газа, за да се превърне територията в „Ривиерата на Близкия изток“, коментира Розенфелд.
А кой от вътрешния му кръг е готов да се противопостави на президента, да посочи абсурдността на много от тези идеи и да предложи алтернативи? Никой, разбира се – и малцина извън него също. Защото цари атмосфера на страх. „Всички се страхуваме“, каза сенатор Лиза Мърковски от Аляска пред свои избиратели миналата седмица, казва Розенфелд.
Това може би беше най-честното признание, което сме чували от републиканец от много, много време – и то не вещае нищо добро за страната. Вече имаме президент, който, благодарение на Върховния съд и собствената си партия, е овластен да отхвърли всякакви морални, конституционни и прагматични ограничения и да действа както пожелае. Императорът е без дрехи – и въпреки това не чува дори и най-малък знак на несъгласие.
Каквото и да говорят зад кулисите, никой от цирка на лакеи около президента няма смелостта да му се противопостави в лицето. Той никога няма да чуе думите: „Господин президент, грешите.“ Защото Доналд Тръмп не може да чуе, че греши – за каквото и да било.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
23 април: Тежки спорове около вируса ХИВ
Мъж, осъден на смърт: Вярвам в принципа "око за око"
Ще даде ли Германия най-сетне "Таурус" на Украйна
