В края на 2015 г. беше постигнато Парижкото споразумение за климата, което се приема за първия ефективен документ, обединяващ усилията на световните нации в борбата срещу глобалното затопляне.
Няма как да не погледнем оптимистично на споразумението, след като годината, в която то беше сключено, е най-топлата в съвременната човешка история. Можем само да се надяваме глобалните усилия да намалят природните бедствия, част от които са пряко причинени от глобалното затопляне и почти винаги засягат по-бедната и уязвима част от човечеството.
Ето списък с най-значимите „климатични” събития през 2015 година:
Парижкото споразумение за климата
На 12 декември в покрайнините на Париж, представители на 196 страни след двуседмични преговори приеха т.нар. Парижко споразумение за климата.
Документът, подготвен в рамките на 21-вата климатична конференция на ООН, е ключов поради няколко причини. Той постигна целта световните нации заедно да поемат ангажимента за ограничаване на глобалното затопляне чрез намаляване на парниковите газове. Най-голямата причина за тяхното излъчване е използването на твърди горива в енергетиката и индустрията като цяло.
Това е първият случай, в който всички подписани страни се ангажират с конкретно намаляване на парниковите емисии, като се започне от 2020 година. До този момент съществуваше проблемът, че развиващите се икономики не искаха да се откажат от по-изгодните въглища и прехвърляха отговорността за преориентиране към възобновяеми източници на големите сили, възприемани и като най-сериозна индустриална причина за затоплянето.
Поне на хартия, това се промени – развитите страни се ангажират да инвестират 100 милиарда долара в по-бедните до 2020 г., а оттам нататък всички заедно на всеки 5 години ще отчитат доколко намаляват парниковите газове и ще обновяват плановете си.
От какво всъщност се спасяваме? Споразумението е за ограничение на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий повече, в сравнение с температурите в пред-индустриалната епоха. Според научните прогнози над тази граница, която със сегашното темпо със сигурност ще бъде премината до края на века, климатичните промени ще придобият непредвидим и бедствен характер. Вече познати катаклизми като наводнения или суши ще засегнат предимно най-бедната част от човечеството, лишена от защита срещу природните феномени.
В този смисъл наистина говорим за спасяване на планетата.
Парижкото споразумение може да предизвика леко повдигане на вежди поради няколко причини. Цената на ключовото общо съгласие е дипломатичният характер на спогодбата. Вътре отсъства всякаква форма на санкциониране, финансово или друго за страни, които не изпълняват обещанията си.
В един момент договорът може да се превърне в политически инструмент, а не може да се каже как биха функционирали мониторинга и изпълнението на целите в условията на затруднена геополитическа обстановка.
2015 г. е най-топлата година, откакто се води статистика
Парижкото споразумение все пак остава ключова стъпка, именно заради неотложната необходимост от действие.
Тази година беше прехвърлена границата от 1 градус по Целзий увеличаване на глобалните средни температури, в сравнение с прединдустриалните им стойности.
По-стряскащо звучи, че цялата 2015 и всеки един месец от нея по отделно, са най-топлите, откакто се правят глобални измервания. Периодът 2011-2015 също е рекорден, като се регистрира повишаване с 0,57 градуса в сравнение с нивата на температурите от 1961 до 1990.
Това е и може би най-пряката демонстрация на нарастващата ескалацията на климатичните промени.
Световната метеорологична организация към ООН оправдава това, от една страна, с необичайната активност на недокрай обясненото явление „Ел Ниньо” в Тихия океан. От друга, с човешката дейност, която води до глобално затопляне. Това пък е и една от предполагаемите причини за активността на аномалията „Ел Ниньо”.
Наводненията в Индия
Една от най-бедствени ситуации в световен мащаб отчасти се свързва с активността на „Ел Ниньо”. През ноември и декември индийският щат Тамил Наду и главният му град Ченай, четвъртият най-населен в страната, бяха засегнати от особено проливни дъждове и последвали наводнения. По данни на правителството до момента това е довело до смъртта на 347 души.
Това са най-големите наводнения в страната през последните 100 години.
Както в случая на българските наводнения във Варна през 2014 г., голяма причина за нещастията в Северна Индия е лошото градско планиране в Ченай и помитането от водата на обитаеми незаконни постройки. Силните дъждове обаче са част от зачестяване на екстремните влошавания на атмосферните условия изобщо в Индия от 1950 година насам. „Честотата на увеличаването на дъждовете, заедно с непостоянността на мусоните, засушаванията и наводненията – всичко това е причинено от климатичните промени”, заяви индийският министър на околната среда Пракаш Джавадекар. По-рано през годината необичайно силни дъждове засегнаха северната част на Индия, основно в щатите Прадеш, Махаращра и Гужарат. Последствията тогава бяха най-вече свързани с унищожаването на селскостопански култури. Индийските фермери от години имат проблеми със сходен характер, като недостатъчния продукт и задлъжняването на много от тях е причина за голям брой самоубийства.
Суша в Бразилия
Тази година районът на бразилският мегаполис Сао Паоло, най-големият град в Южното полукълбо, и неговите 20 милиона жители преживяха най-тежкия воден недостиг в историята си. Двата основни резервоара в региона работят с по-малко от 20% от капацитета си от февруари насам, което на моменти през годината водеше до 12-часов воден режим, а за някои общности – снабдяване с негодна вода, липса на необходимото за агрокултурите и други производни проблеми.
Отново най-засегнати са бедните фавели по хълмовете на града, т.нар. периферия.
Една от големите причини за това е изключително лошата инфраструктура на водоснабдяването в огромния град.
Основната обаче е липсата на дъжд, която може да се свърже с глобалните климатични промени, но още по-конкретно с продължаващото изсичане на дъждовните гори около река Амазонка.
Добре известната основна причина за това са различни браншове на международната промишленост. Нуждата от стадни пространства за производството на говеждо месо и кожи се изтъква от „Грийнпийс” като най-голямата причина за обезлесяване.
През септември бразилският президент Дилма Русеф обяви планове на правителството през следващите 15 години да елиминира напълно нелегалното обезлесяване и да залеси 120 000 квадратни километра изгубена площ.
Наводнението в Ангола
През март, когато е началото на дъждовния сезон в южноафриканската страна, поройни дъждове причиниха огромни наводнения и смъртта на 64 души в град Лобито. Лошото строителство и инфраструктура са причина за много проблеми в тази част на Черния континент в началото на дъждовния сезон. През 2009, по същото време на годината, в Ангола, Намибия и Замбия силните порои доведоха до смъртта на повече от 130 души и по различни начини засегнаха други 445 000.
Тайфунът „Копу” удари Филипините
През октомври тайфунът „Копу” уби над 50 души на Филипините. Силните ветрове, наводнения и свлачища засегнаха други 500 000 на островите. Това е едно от най-смъртоносните тайфуни в страната, които са средно 20 на година. Щетите винаги са най-големи във фермерските региони. През 2013 година тайфунът „Хаян” уби 7350 души и заличи цели общности от централните острови. Причина за образуването на смъртоносните тайфуни отново са топлите води на Тихия океан. Извън „Ел Ниньо” и ефектът на глобалното затопляне, екваториалното положение на Филипините предполага по-топлата температура на морската вода и по-голямата опасност от подобни бедствия.
Циклонът „Никлас” уби 10 човека в Германия
Влошавания в атмосферните условия нанесоха поражения и в Западния свят. През януари снежни бури застигнаха Канада и източните САЩ, като за пръв път в историята метрото в Ню Йорк беше спряно заради предупреждения, въпреки че реалните последствия се оказаха не толкова сериозни поне в „Голямата Ябълка”.
По-лошо беше положението в Западна Европа, където циклонът „Никлас” предизвика силни ветрове в края на март и началото на април. Въздушните пориви бяха особено сериозни във Великобритания, Холандия, Белгия, Германия, Австрия, Полша, Чехия и Словакия. Скоростта на вятъра достигна до 120 км/ч в Холандия и 190 км/ч в Германия.
Това причини проблеми с въздушния и морския транспорт, но фаталните последици най-вече в Германия дойдоха заради падащи дървета и бетонни стени.
Екоскандалът „Фолксваген”
Последното „климатично” събитие, на което ще обърнем внимание, не е свързано с атмосферни условия, а с човешкото въздействие. Германският автомобилен концерн се оказа в центъра на екоскандал, след като се установи, че автомобилите на концерна с дизелови двигатели са заобикаляли строгите екологични норми на САЩ. Разследвания срещу автогиганта започнаха в няколко страни в Европа и Азия. Както признаха от Фолксваген, 11 милиона автомобили в света са с фалшифицирани показатели при тестовете за вредни газове.
Във връзка със скандала шефът на концерна Мартин Винтеркорн напусна поста си, а германската прокуратура започва разследване на дейността му.
Докато ефектът върху климата на грешката на „Фолксваген” вероятно е блед в сравнение с друга човешка дейност, скандалът е демонстрация на грешките в редица сфери, които съставляват голямата картина на човешкия ефект върху планетата.
