С итуацията със затворите в Русия е специална - и не поради липса на информация. Едва ли има друга държава с толкова много пишещи хора, лежали по лагери. Причината е друга - повечето хора не искат да признаят, че лагерните реалности са част от тяхната действителност, пише "Ведомости".
Повод за редакционния коментар е безсрочната гладна стачка, обявена вчера от Надежда Толоконникова, изпълнителка от руската пънк група "Пуси райът". Тя протестира срещу условията в трудовия лагер, където излежава присъда.
Затворничката се оплака пред федералното следствие, че зам.-началникът на лагера Юрий Куприянов я заплашвал с убийство. Същия ден лагерното ръководство заяви, че Толоконникова се бори за привилегировани условия, а самият Куприянов поиска да се образуват наказателни дела срещу съпруга и адвокатката й, посочва изданието.
Три членки на "Пуси райът" бяха осъдени на по две години лишаване от свобода за хулиганство, мотивирано от религиозна омраза, след като през февруари 2012 г. изпълниха "пънк молитва" с рефрен "Богородице, изгони Путин" пред олтара на московската катедрала "Христос Спасител".
В края на май гладна стачка започна Мария Альохина, друга участничка в "молебена". Последва поток от писма на правозащитници и многобройни публикации в медиите. Част от исканията й бяха изпълнени и тя бе прехвърлена от сибирския лагер в европейската част на Русия.
Гладната стачка на Толоконникова може да задейства наново този процес,
предполага "Ведомости".
Напоследък обществото в Русия научи повече неща за системата на затворите. Главно с усилията на правозащитници и заради нарастващото усещане, че днес всеки може да бъде хвърлен зад решетките, цитира всекидневникът Зоя Светова, кореспондент на руския седмичник "Ню таймс".
Ред общественици в Русия изразиха тази година подобни опасения във връзка с новоприетите закони срещу "оскърбленията на чувствата на вярващите" и "пропагандата на хомосексуализма сред непълнолетни".
Опитът от последните години показа, че
общественото внимание към държавните механизми, за които се мълчеше, може да промени дейността им.
Системата, изградена върху унижение на човешкото достойнство, не понася публичността - за да бъде ефикасна, трябва жертвата да е беззащитна, а палачът безнаказан, добавя "Ведомости".
Според Толоконникова в нейния лагер има 800 жени, но е отключена само една стая за хигиена, която побира пет. Нейният отряд понякога не може да се измие като хората по две-три седмици, пише "Московский комсомолец", като цитира писмо, изпратено от затворничката до руска осведомителна агенция.
"Щом се запуши канализацията, от стаите за хигиена хвърчат струи урина и гроздове изпражнения... Прането е веднъж седмично", споделя осъдената. Според нея "жалбите просто не излизат" от лагера. Ако пък адвокати или роднини все пак ги изнесат навън, администрацията упражнява колективен натиск по принципа "щом се оплачеш, че няма топла вода, изключват я съвсем".
В руските женски наказателни колонии е изградена система за сплашване на затворничките,
потвърждава пред "РБК дейли" Надежда Раднаева, експерт на Фонда за защита на правата на затворниците.
Практически не получаваме оплаквания от женските колонии. От мъжките - по 2-3000 годишно, от женските - може би една", казва тя.
Раднаева обаче не губи надежда, че ръководството на лагера, в който лежи Толоконникова, ще бъде наказано.
Междувременно ръководството на руските затворнически служби, цитирано от АФП, съобщи, че Толоконникова е била преместена в изолатор. "Толоконникова е въдворена на място в колонията, наричано сигурно. Не става дума за карцер", отбеляза говорителят на службите, цитиран от Интерфакс. "Намира се в изолирана килия с площ 7 кв. м, с добри условия - легло, хладилник и тоалетна", добави той.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!