П редсрочните парламентарни избори в Германия идват на фона на напрегнатия политически климат, белязан от растящата подкрепа за крайната десница. Изборите също ще тестват новата пропорционална система на представителство, която беше въведена през юли 2023 година.
На 23 февруари (неделя) германските граждани ще бъдат призовани да избират 630-те членове на парламента, които ще заседават в Бундестага. Важно е да се знае какво представляват тези избори, определящи и следващия канцлер на Германия, което ще повлияе на европейската политика като цяло.
Защо се провеждат избори сега?
It's the moment of truth: German chancellor Olaf Scholz requests confidence vote for next week.
— euronews (@euronews) December 12, 2024
🇩🇪 He's expected to lose the vote in the Bundestag, which will take place on 16 December,https://t.co/MmAhFRnm1r
Тези избори станаха необходими след два регионални избора, които не бяха особено благоприятни за партиите в бившата коалиция на канцлера Олаф Шолц, включваща Социалдемократическата партия (SPD), Зелените и Свободната демократическа партия (FDP). През ноември 2024 година, на фона на напрежение относно икономическата политика и проблемите с дълга, канцлерът социалдемократ Олаф Шолц уволни либералния министър на финансите Кристиан Линднер.
Това решение доведе до разпадане на коалицията и накара канцлера да поиска вот на доверие в Бундестага. Той загуби този вот на 15 януари 2025 година (с 207 гласа за, 394 против и 116 въздържали се).
Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Механизмът е въведен в германското законодателство след Втората световна война, за да се гарантира, че федералният канцлер не може да разпусне Бундестага сам. Досега в историята на Федерална република Германия вотът на доверие е поискван пет пъти.
Последният път беше преди почти 20 години от бившия канцлер Герхард Шрьодер.
алко след това президентът Франк-Валтер Щайнмайер разпусна парламента и насрочи избори за 23 февруари, шест месеца преди предварително определената дата – 28 септември.
Как се провеждат изборите?
Германската избирателна система категорично следва принципа на пропорционалното представителство, а тази философия бе подсилена допълнително чрез реформа на избирателната система, приета през 2023 година.
Стъпка 1: Система с два гласа
Гласоподавателите в Германия гласуват два пъти на една и съща бюлетина: веднъж за своя избирателен район и веднъж за своята провинция.
- Местен вот: Първият глас позволява на избирателя да избере един от кандидатите в неговия избирателен район.
- Щатски вот: Вторият глас позволява на гласоподавателя да избере партия, участваща в изборите в неговата провинция. Този глас се използва за партийни кандидати в 16-те провинции на Германия.
В страната има общо 299 избирателни района.
Стъпка 2: Пропорционално разпределение на местата
Националният резултат, получен от вторите гласувания, определя броя на местата, разпределени за всяка партия. Важно е да се отбележи, че само тези партии, които са спечелили поне 5% от националния вот или поне три избирателни района чрез „първия глас“, участват в пропорционалното разпределение на местата. Всички други партии, които не отговарят на тези условия, са изключени от разпределението на места.
Стъпка 3: Избор на депутати (MPs)
Последната стъпка е разпределението на местата между кандидатите на различните партии. Кандидатите за избирателни райони, които са спечелили местата си, имат предимство, а ако има допълнителни места, те се разпределят между кандидатите в списъците по провинции на партиите. Понякога кандидати, които са спечелили в своите райони, може да не бъдат избрани поради слабите резултати на партията им на национално ниво.
Пример: В провинция, в която партия D не е получила достатъчно "втори гласове", за да участва в разпределението на местата, тя дори не успява да запази спечелените избирателни райони.
Какво показват анкетите?
Според социологическите проучвания, десните партии, представени от Християндемократическия съюз (ХДС) в съюз с баварския партньор ХСС, имат по-висок рейтинг, около 30% от намеренията за гласуване. От лятото на 2024 година крайнодясната партия AfD премина на второ място, изпреварвайки Социалдемократическата партия (SPD), която спадна до трето място. Зелените, които за кратко заеха второ място в анкетите през лятото на 2022 година, наскоро са класирани на четвърто място в данните от социологическите проучвания.
Как се формират германските коалиции?
Поради особеностите на избирателната система в Германия, е изключително трудно една партия да спечели мнозинство в Бундестага. Това е било възможно само веднъж, през 1957 година, когато Християндемократическият съюз (ХДС/ХСС) печели абсолютно мнозинство. Поради тази причина германската политика се характеризира с формирането на коалиции между различни партии след изборите.
Често тези коалиции се оказват трудни за изготвяне, тъй като различните платформи на партиите трудно могат да бъдат съгласувани. В резултат на това процесът на договаряне на коалиционно споразумение може да отнеме месеци. Например, последното коалиционно споразумение беше постигнато през ноември 2021 година между SPD, Зелените и FDP след два месеца преговори, а договорът им съдържаше 177 страници. Въпреки това, голямата коалиция, водена от Ангела Меркел, изискваше два месеца преговори за договарянето на коалиционното споразумение от 170 страници между Християндемократите и социалдемократите.
През 2025 година, с оглед на резултатите от социологическите проучвания, изглеждат възможни няколко коалиционни сценария. Крайно десните AfD, които до скоро бяха изолирани от политиката чрез т.нар. "защитна стена" (която вече изглежда се е разпаднала), изглежда ще бъдат изключени от всякакви бъдещи коалиции. Съдейки по резултатите от анкетите, Християндемократическият съюз (ХДС/ХСС) вероятно ще оглави бъдеща коалиция. Те може да управляват в съюз със социалдемократите и/или либералите от FDP, както бяха в периода 2005-2021 година, или в тристранна коалиция със Зелените и FDP (тази конфигурация е известна като "Ямайка" коалиция, поради цветовете на партиите).
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!